Мозъкът има собствен таймер за съня? Учени откриха молекулен часовник, който предвижда кога ще се събудим
Как мозъкът " взема решение ", че е време да се събудим? Това е въпрос, на който науката търси отговор от десетилетия. Ново проучване на учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис допуска, че мозъкът разполага със самобитен молекулен " таймер ", който следи по какъв начин протича сънят и непрестанно пресмята вероятността човек да се разсъни, споделя сп. " Нейчър ".
Откритието към този момент е направено при лабораторни мишки и към момента не е минало самостоятелна научна инспекция посредством рецензиране. Въпреки това експерти дефинират резултатите като обещаващи, тъй като засягат една от най-големите загадки в невронауката - по какъв начин мозъкът мери самия развой на сън.
Не будилник, а брояч
Досега учените относително добре разбираха два разнообразни процеса.
Първият е по какъв начин мозъкът минава от сън към бодрост за секунди - да вземем за пример когато ни разсъни звук или светлина. Вторият е така наречен " сънен дълг " - натрупването на отмалялост след една или няколко безсънни нощи.
Между тези две крайности обаче съществуваше празнота. Никой не знаеше по какъв начин мозъкът следи какво се случва по време на един съответен сън - дали човек е спал умерено, дали се е будил за малко и до каква степен към този момент е " подготвен " да се разсъни. Именно върху този изчезнал механизъм се концентрира новото проучване.
Химически " етикети "
Изследователите са следили интензивността на ензим, наименуван протеин киназа А (PKA). Той съществува и при хората и е прочут с ролята си в регулирането на будността.
PKA слага дребни химически групи върху белтъците в мозъчните кафези - развой, прочут като фосфорилиране. Именно тези химически " етикети " се оказват самобитният дневник на съня.
Когато животните са будни, количеството на тези химически белези остава високо и съвсем непроменено. След заспиването обаче равнището им стартира гладко да понижава от самото начало на съня.
Ако мишката се разсъни за няколко секунди - даже без изцяло да прекъсне съня си - сигналът внезапно се покачва, след което още веднъж стартира да понижава. Така молекулният механизъм регистрира по едно и също време продължителността на съня и броя на неговите спирания.
Защо това е значимо?
Един от най-интересните резултати е, че този химически сигнал предвижда вероятността за пробуждане по-точно, в сравнение с просто измерването на това какъв брой време е спало животното.
С други думи, не е задоволително да знаем, че човек е спал осем часа. От значение е и какъв брой спокоен е бил този сън.
Изследователите акцентират, че молекулният " таймер " не работи като тревога, която задейства точното пробуждане. По-скоро той последователно трансформира физиологичното положение на мозъка, тъй че вероятността за пробуждане непрестанно нараства. Дали това фактически ще се случи може да зависи от външен звук, светлина или различен тласък.
Първи същински тест за недоспиване?
Ако сходен механизъм бъде доказан и при хора, той може да отвори напълно нова посока в медицината.
Днес лекарите разполагат с проби за алкохол или опиати, само че на практика няма справедлив метод да се мери дали човек е рисково недоспал. Обикновено се разчита на въпросници, реакционни проби или на това по какъв начин самият човек прави оценка положението си.
Според невроучения Кетема Пол от Калифорнийския университет в Лос Анджелис точно тук новото изобретение може да има най-голямо значение.
" Аналог на теста за алкохол при недоспиване просто не съществува ", споделя той.
Подобен биомаркер би могъл един ден да се употребява при професионални водачи, водачи, машинисти, лекари в незабавните отделения и други специалности, при които неналичието на сън може да коства човешки живот.
Засега обаче учените приканват към нерешителност.
Изследването е извършено само при мишки и е оповестено като прелиминарен теоретичен ръкопис в платформата bioRxiv. Това значи, че към момента не е минало общоприетата самостоятелна експертна оценка, през която минават научните изявления.
Освен това измерването на химическия сигнал е осъществено посредством специфични флуоресцентни датчици, сложени непосредствено в мозъка на животните - способ, който явно не може да бъде употребен като обикновен тест при хора. Следващото предизвикателство пред учените ще бъде да открият по-практичен метод този молекулен " часовник " да бъде измерван.
Ако това стане допустимо, медицината може да се снабди с първия справедлив индикатор за насъбраната липса на сън - нещо, което експертите търсят от години.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Откритието към този момент е направено при лабораторни мишки и към момента не е минало самостоятелна научна инспекция посредством рецензиране. Въпреки това експерти дефинират резултатите като обещаващи, тъй като засягат една от най-големите загадки в невронауката - по какъв начин мозъкът мери самия развой на сън.
Не будилник, а брояч
Досега учените относително добре разбираха два разнообразни процеса.
Първият е по какъв начин мозъкът минава от сън към бодрост за секунди - да вземем за пример когато ни разсъни звук или светлина. Вторият е така наречен " сънен дълг " - натрупването на отмалялост след една или няколко безсънни нощи.
Между тези две крайности обаче съществуваше празнота. Никой не знаеше по какъв начин мозъкът следи какво се случва по време на един съответен сън - дали човек е спал умерено, дали се е будил за малко и до каква степен към този момент е " подготвен " да се разсъни. Именно върху този изчезнал механизъм се концентрира новото проучване.
Химически " етикети "
Изследователите са следили интензивността на ензим, наименуван протеин киназа А (PKA). Той съществува и при хората и е прочут с ролята си в регулирането на будността.
PKA слага дребни химически групи върху белтъците в мозъчните кафези - развой, прочут като фосфорилиране. Именно тези химически " етикети " се оказват самобитният дневник на съня.
Когато животните са будни, количеството на тези химически белези остава високо и съвсем непроменено. След заспиването обаче равнището им стартира гладко да понижава от самото начало на съня.
Ако мишката се разсъни за няколко секунди - даже без изцяло да прекъсне съня си - сигналът внезапно се покачва, след което още веднъж стартира да понижава. Така молекулният механизъм регистрира по едно и също време продължителността на съня и броя на неговите спирания.
Защо това е значимо?
Един от най-интересните резултати е, че този химически сигнал предвижда вероятността за пробуждане по-точно, в сравнение с просто измерването на това какъв брой време е спало животното.
С други думи, не е задоволително да знаем, че човек е спал осем часа. От значение е и какъв брой спокоен е бил този сън.
Изследователите акцентират, че молекулният " таймер " не работи като тревога, която задейства точното пробуждане. По-скоро той последователно трансформира физиологичното положение на мозъка, тъй че вероятността за пробуждане непрестанно нараства. Дали това фактически ще се случи може да зависи от външен звук, светлина или различен тласък.
Първи същински тест за недоспиване?
Ако сходен механизъм бъде доказан и при хора, той може да отвори напълно нова посока в медицината.
Днес лекарите разполагат с проби за алкохол или опиати, само че на практика няма справедлив метод да се мери дали човек е рисково недоспал. Обикновено се разчита на въпросници, реакционни проби или на това по какъв начин самият човек прави оценка положението си.
Според невроучения Кетема Пол от Калифорнийския университет в Лос Анджелис точно тук новото изобретение може да има най-голямо значение.
" Аналог на теста за алкохол при недоспиване просто не съществува ", споделя той.
Подобен биомаркер би могъл един ден да се употребява при професионални водачи, водачи, машинисти, лекари в незабавните отделения и други специалности, при които неналичието на сън може да коства човешки живот.
Засега обаче учените приканват към нерешителност.
Изследването е извършено само при мишки и е оповестено като прелиминарен теоретичен ръкопис в платформата bioRxiv. Това значи, че към момента не е минало общоприетата самостоятелна експертна оценка, през която минават научните изявления.
Освен това измерването на химическия сигнал е осъществено посредством специфични флуоресцентни датчици, сложени непосредствено в мозъка на животните - способ, който явно не може да бъде употребен като обикновен тест при хора. Следващото предизвикателство пред учените ще бъде да открият по-практичен метод този молекулен " часовник " да бъде измерван.
Ако това стане допустимо, медицината може да се снабди с първия справедлив индикатор за насъбраната липса на сън - нещо, което експертите търсят от години.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ