Как Boeing изгуби космическата надпревара от SpaceX
Преди 10 години управлението на НАСА се събира на съдбоносна среща във Вашингтон, написа ArsTechnica. Целта ѝ е Съединени американски щати още веднъж да могат да изпращат астронавти към Международната галактическа станция - на свои ракети и от своя територия. Решено е програмата да бъде трансферирана към частния бранш, въпреки парите за изработката на нов галактически транспортен съд да идват главно от бюджета на Съединени американски щати.
През 2014 година Boeing наподобява сигурен любимец. Нещо повече. Мнозинството от управителните фрагменти на НАСА са на мнение, че Boeing би трябвало да е единствената компания, която да създаде новия американски галактически транспортен съд.
Само няколко гласа се афишират в интерес на втория кандидат, SpaceX. Малко по-късно НАСА прави своя заключителен избор.
Boeing получава 4,2 милиарда долара за създаване на галактически транспортен съд, а SpaceX взема съвсем двойно по-малко - 2,6 милиарда $.
В Boeing са удовлетворени, въпреки да са лобирали за това да са единственият участник в плана. Те въпреки всичко са възнаградени с съвсем две трети от бюджета за нов галактически транспортен съд и са сигурни, че елементарно ще победят " новобранеца " SpaceX по пътя към галактическата станция.
Усещането за успех и превъзходство се изпарява бързо.
Вече четвърта година SpaceX изпращат астронавти до МКС, а Boeing даже не са осъществили първия си пилотиран полет. В рамките на последните две седмици той бе отсрочен 3 пъти и вече изобщо не е ясно по кое време ще излети апарата.
Как се стигна до тази обстановка?
Генезисът на проблемите с галактическия транспортен съд на Boeing
Когато договорите са предоставени, SpaceX разполагат само с товарния транспортен съд " Дракон ", който през 2014 година извършва снабдителни задачи до МКС. Компанията на Илон Мъск няма никакъв предходен опит с пилотирани задачи в космоса.
Ситуацията е радикално друга в Boeing. Там имат десетилетия опит в пилотирани задачи, които могат да се проследят даже до кацането на Луната. Освен това Boeing към този момент са спечелили контракт за построяването на главната степен на новата лунна ракета на НАСА - SLS
SpaceX имат и още един проблем - те са с по-малък екип и са претрупани от работа. Към 2014 година в развой на развиване са ракетите Falcon 9, а инженерите са съсредоточени в създаването на технология за многократната им приложимост.
Boeing обаче имат проблем от по-различен тип. Те в никакъв случай не са работили по галактическа стратегия с фиксиран бюджет.
Директорите на компанията обичайно са привикнали да диктуват изискванията си към НАСА, а държавното управление на Съединени американски щати да заплаща всички спомагателни и изключителни разноски. Фиксираният бюджет значи, че всеки цент над него, ще пристигна от сметката на корпоративния колос.
" Разликата сред философията и структурите за взимане на решения на двете компании разреши на SpaceX да се отличи в среда с закрепени цени, до момента в който Boeing се препъна, даже откакто получи доста повече финансиране ", сподели Лори Гарвър, заместник-администратор на НАСА от 2009 до 2013 година
Още от старта Boeing взема решение да подходи към плана по по-пестелив метод. Корпоративната конструкция на компанията е оптимално разграничена на съвсем самостоятелни едни от други звена. Междувременно, в SpaceX всички работят като един огромен екип.
Например, Boeing няма обединен екип от програмисти, които да напишат софтуера за галактическия транспортен съд.
Екип във Флорида написа кода за бъдещия транспортен съд до момента в който той е на земята. Екип в Тексас написа кода за ръководство на полета, след излитането му. Това освен е рецепта за злополука, само че основава и нездравословно вътрешно състезание.
Когато наземният софтуерен екип посещаваше сътрудниците си в Тексас и назад, взаимоотношенията са лимитирани и напрегнати. Двата екипа заобикалят да споделят работата си един с различен. Започват взаимни обвинявания в закъснение.
При контракт с закрепена цена една компания получава заплащане, когато реализира избрани стадии.
Завършвате софтуера? Печелете заплащане. Казвате на НАСА, че сте построили съставен елемент за галактическия транспортен съд - получавате идващия превод. Този тип договорна структура стимулира мениджърите да реализират стадии, а не резултати.
В конкуренцията за по-бързо разпределяне на средства, доста от работата се пришпорва и не е изцяло приключена, когато е оповестена за " подготвена ".
В Boeing вземат решение, че няма да е съдбовно, в случай че трансферират довършителната работа върху крайните стадии на плана.
Така се стига до първичния тестов полет на галактическия транспортен съд " Старлайнер ".
Първият огромен крах
На 20 декември 2019 година апаратът на Boeing излетява сполучливо към космоса. Проблемите стартират 30 минути след старта.
Грешка в софтуера кара часовникът на галактическият транспортен съд да брои неверно минало време от началото на задачата. Това води до погрешен разход на гориво и неспособност за постигане до Международната галактическа станция.
Втора неточност в кода е уловена единствено няколко часа преди транспортното средство да се върне на Земята. Тя е отстранена " на пожар ", тъй като би могла да докара до конфликт сред сервизния модул на " Старлайнер " и капсулата на екипажа. Това би довело до детонация.
Висши чиновници на НАСА по-късно ще разгласят задачата за почти пагубен неуспех.
Джон Мълхоланд, вицепрезидент, който управлява програмата по това време, признава, че Boeing не са провели интегрирани проби от край до край за цялата задача.
Например, вместо да проведат софтуерен тест, който обгръща целия 48-часов интервал от изстрелването до скачването със станцията, Boeing разделили теста на части.
" Цената в никакъв случай и по никакъв метод не е била основен фактор за това по какъв начин би трябвало да тестваме и ревизираме нашите системи ", оправдава се Мълхоланд.
Неуспехът с първата безпилотна задача коства първото място в конкуренцията. Само няколко месеца по-късно SpaceX изстрелва хора на борда на своя галактически транспортен съд до МКС.
Провалът със софтуера не е казус.
Още преди първия полет поражда сериозен проблем с моторите на капсулата.
Boeing натоварват Aerojet Rocketdyne в създаването на ускорители за " Старлайнер ". От своя страна Rocketdyne трансферира работата на разнообразни подизпълнители.
Партньорствата сред две огромни аерокосмически корпорации са тромави и скъпи. През юни 2018 година, " Старлайнер " претърпява особеност по време на наземен тест. Това води до изхвърляне на повече от 1800 кг отровен монометилхидразин върху тестовия стенд.
За шанс до детонация не се стига, само че голямо огнено кълбо гълтам поддържащото съоръжение. Аномалията е породена, най-малко частично, от неприятна връзка сред Rocketdyne и Boeing по отношение на ускорителите.
Проблемът наподобява на пръв взор решен, само че след първия полет ще се появят още неизправности с хардуера на галактическия транспортен съд.
Черното десетилетие на Boeing
Всички проблеми на Boeing със " Старлайнер " се разиграват на фона от лавина от злополуки и произшествия на компанията с нейния авиационен бизнес.
През октомври 2018 година и март 2019 година две произшествия на относително новия аероплан Boeing737 MAX убиват 346 души. Самолетите са спрени за месеци.
В допълнение към заплащането на клиентите и фамилиите на жертвите, заземяването на 737 Max за съвсем две години коства на Boeing 20 милиарда $.
Тази сериозна загуба на пари идва, когато галактическото поделение на Boeing е пришпорвано да приключи работата по " Старлайнер " колкото се може по-бързо.
Началото на пандемията от COVID-19 напролет на 2020 година забавя в допълнение плана. Пандемията форсира пенсионирането на опитни инженери от компанията.
Оказва се, че най-хубавите фрагменти в Boeing са съсредоточени върху рецесията със самолетите, а експертите от галактическото отделение стартират да напущат.
Равносметката
Корозия в капсулата, породена от непредвиден конденз; проблеми с клапаните на двигателите; проблеми в парашутната система; разхлабени елементи, които падат от кораба при превоз към ракетната площадка; софтуерни проблеми, правещи невероятно осъществяването на задачата - това са само част от най-съществените инциденти с галактическия транспортен съд на Boeing.
Вторият тестови полет на " Старлайнър " се осъществя цели две години и половина след първия. Датите за полета безусловно се трансформират през месец. На 4 август 2021 година корабът е спрян от изстрелване, до момента в който е на ракетната площадка. Открит е проблем с клапите. Първоначално от Boeing считат, че ще отстранят дефекта за няколко дни, само че в реалност това им лишава съвсем 12 месеца.
На 19 май 2022 година галактическият транспортен съд реализира втория си полет до МКС. Този път мисията е сполучлива. Забавянето обаче оказва въздействие на бъдещия полет с хора на борда.
Равносметката е следната. Според истинския проект " Старлайнер " трябваше да излети с хора на борда през 2017 година, само че това ще стане чак в този момент - през 2024 година
Още по-лошо. Изглежда обстановката с клапите се повтаря. Изстрелването при започване на май бе спряно минути преди старта. Проблемът се очакваше да бъде бързо отхвърлен и новата оповестена дата за полета бе 10 май.
В следствие излезе към момента не доказана информация, че клапите може би са дефектирали още веднъж. Датата, оповестена от НАСА за старта, към този момент не е толкоз безапелационна. Агенцията съобщи, че " Старлайнер " може да полети най-рано на 17 май, а в следствие промени прогнозата си за 21 май. С наближаването на тази дата от НАСА обявиха, че отменят напълно полета без да се ангажират с оповестяването на нова дата. Това приказва, че казусът е по-сериозен от предстоящото.
За в този момент знаем единствено за " дребен теч " на хелий от сервизния модул на кораба, само че е допустимо да има и нещо друго.
Забавянето от 7 години и серията от съществени проблеми карат екипа на Boeing да е изтръпнал преди идната задача с хора на борда. Напрежението е повлияло и на НАСА.
Космическата организация е закупила едвам 6 полета на " Старлайнер " до МКС. Междувременно SpaceX към този момент е осъществил 12 оперативни задачи за организацията и има закупени още 7.
Провалът на програмата е толкоз огромен, че Boeing обмислят повече в никакъв случай да не вземат участие в галактически планове с закрепени цени.
Говорител на Boeing по-късно отхвърли концепцията, само че добавя, че колосът в действителност няма да кандидатства за сходни планове, в случай че би трябвало да построява апарати " от нулата ".
Boeing губи 1,5 милиарда $, разработвайки " Старлайнер ". Ако планът не бе с закрепен бюджет, тези пари щяха да се платят от бюджета на НАСА.
Компанията ще би трябвало да става по-гъвкава, тъй като доста от новите планове на НАСА и Пентагона към този момент са с закрепена цена.
Само за първото тримесечие на тази година Boeing загуби 222 милиона $ от две основни стратегии на Военновъздушни сили на Съединени американски щати - основаването на въздушната цистерна KC-46 и създаването на подготвителния аероплан T-7A Red Hawk.
Общите загуби по двата плана за Boeing доближава общо 8 милиарда $.
Продължаващите произшествия с пътническите самолети несъмнено не вещаят " облаците " над Boeing да се разсеят скоро. Всички се надяват, че серията неуспехи въпреки всичко ще бъде прекратена с триумфа на " Старлайнер ".
През 2014 година Boeing наподобява сигурен любимец. Нещо повече. Мнозинството от управителните фрагменти на НАСА са на мнение, че Boeing би трябвало да е единствената компания, която да създаде новия американски галактически транспортен съд.
Само няколко гласа се афишират в интерес на втория кандидат, SpaceX. Малко по-късно НАСА прави своя заключителен избор.
Boeing получава 4,2 милиарда долара за създаване на галактически транспортен съд, а SpaceX взема съвсем двойно по-малко - 2,6 милиарда $.
В Boeing са удовлетворени, въпреки да са лобирали за това да са единственият участник в плана. Те въпреки всичко са възнаградени с съвсем две трети от бюджета за нов галактически транспортен съд и са сигурни, че елементарно ще победят " новобранеца " SpaceX по пътя към галактическата станция.
Усещането за успех и превъзходство се изпарява бързо.
Вече четвърта година SpaceX изпращат астронавти до МКС, а Boeing даже не са осъществили първия си пилотиран полет. В рамките на последните две седмици той бе отсрочен 3 пъти и вече изобщо не е ясно по кое време ще излети апарата.
Как се стигна до тази обстановка?
Генезисът на проблемите с галактическия транспортен съд на Boeing
Когато договорите са предоставени, SpaceX разполагат само с товарния транспортен съд " Дракон ", който през 2014 година извършва снабдителни задачи до МКС. Компанията на Илон Мъск няма никакъв предходен опит с пилотирани задачи в космоса.
Ситуацията е радикално друга в Boeing. Там имат десетилетия опит в пилотирани задачи, които могат да се проследят даже до кацането на Луната. Освен това Boeing към този момент са спечелили контракт за построяването на главната степен на новата лунна ракета на НАСА - SLS
SpaceX имат и още един проблем - те са с по-малък екип и са претрупани от работа. Към 2014 година в развой на развиване са ракетите Falcon 9, а инженерите са съсредоточени в създаването на технология за многократната им приложимост.
Boeing обаче имат проблем от по-различен тип. Те в никакъв случай не са работили по галактическа стратегия с фиксиран бюджет.
Директорите на компанията обичайно са привикнали да диктуват изискванията си към НАСА, а държавното управление на Съединени американски щати да заплаща всички спомагателни и изключителни разноски. Фиксираният бюджет значи, че всеки цент над него, ще пристигна от сметката на корпоративния колос.
" Разликата сред философията и структурите за взимане на решения на двете компании разреши на SpaceX да се отличи в среда с закрепени цени, до момента в който Boeing се препъна, даже откакто получи доста повече финансиране ", сподели Лори Гарвър, заместник-администратор на НАСА от 2009 до 2013 година
Още от старта Boeing взема решение да подходи към плана по по-пестелив метод. Корпоративната конструкция на компанията е оптимално разграничена на съвсем самостоятелни едни от други звена. Междувременно, в SpaceX всички работят като един огромен екип.
Например, Boeing няма обединен екип от програмисти, които да напишат софтуера за галактическия транспортен съд.
Екип във Флорида написа кода за бъдещия транспортен съд до момента в който той е на земята. Екип в Тексас написа кода за ръководство на полета, след излитането му. Това освен е рецепта за злополука, само че основава и нездравословно вътрешно състезание.
Когато наземният софтуерен екип посещаваше сътрудниците си в Тексас и назад, взаимоотношенията са лимитирани и напрегнати. Двата екипа заобикалят да споделят работата си един с различен. Започват взаимни обвинявания в закъснение.
При контракт с закрепена цена една компания получава заплащане, когато реализира избрани стадии.
Завършвате софтуера? Печелете заплащане. Казвате на НАСА, че сте построили съставен елемент за галактическия транспортен съд - получавате идващия превод. Този тип договорна структура стимулира мениджърите да реализират стадии, а не резултати.
В конкуренцията за по-бързо разпределяне на средства, доста от работата се пришпорва и не е изцяло приключена, когато е оповестена за " подготвена ".
В Boeing вземат решение, че няма да е съдбовно, в случай че трансферират довършителната работа върху крайните стадии на плана.
Така се стига до първичния тестов полет на галактическия транспортен съд " Старлайнер ".
Първият огромен крах
На 20 декември 2019 година апаратът на Boeing излетява сполучливо към космоса. Проблемите стартират 30 минути след старта.
Грешка в софтуера кара часовникът на галактическият транспортен съд да брои неверно минало време от началото на задачата. Това води до погрешен разход на гориво и неспособност за постигане до Международната галактическа станция.
Втора неточност в кода е уловена единствено няколко часа преди транспортното средство да се върне на Земята. Тя е отстранена " на пожар ", тъй като би могла да докара до конфликт сред сервизния модул на " Старлайнер " и капсулата на екипажа. Това би довело до детонация.
Висши чиновници на НАСА по-късно ще разгласят задачата за почти пагубен неуспех.
Джон Мълхоланд, вицепрезидент, който управлява програмата по това време, признава, че Boeing не са провели интегрирани проби от край до край за цялата задача.
Например, вместо да проведат софтуерен тест, който обгръща целия 48-часов интервал от изстрелването до скачването със станцията, Boeing разделили теста на части.
" Цената в никакъв случай и по никакъв метод не е била основен фактор за това по какъв начин би трябвало да тестваме и ревизираме нашите системи ", оправдава се Мълхоланд.
Неуспехът с първата безпилотна задача коства първото място в конкуренцията. Само няколко месеца по-късно SpaceX изстрелва хора на борда на своя галактически транспортен съд до МКС.
Провалът със софтуера не е казус.
Още преди първия полет поражда сериозен проблем с моторите на капсулата.
Boeing натоварват Aerojet Rocketdyne в създаването на ускорители за " Старлайнер ". От своя страна Rocketdyne трансферира работата на разнообразни подизпълнители.
Партньорствата сред две огромни аерокосмически корпорации са тромави и скъпи. През юни 2018 година, " Старлайнер " претърпява особеност по време на наземен тест. Това води до изхвърляне на повече от 1800 кг отровен монометилхидразин върху тестовия стенд.
За шанс до детонация не се стига, само че голямо огнено кълбо гълтам поддържащото съоръжение. Аномалията е породена, най-малко частично, от неприятна връзка сред Rocketdyne и Boeing по отношение на ускорителите.
Проблемът наподобява на пръв взор решен, само че след първия полет ще се появят още неизправности с хардуера на галактическия транспортен съд.
Черното десетилетие на Boeing
Всички проблеми на Boeing със " Старлайнер " се разиграват на фона от лавина от злополуки и произшествия на компанията с нейния авиационен бизнес.
През октомври 2018 година и март 2019 година две произшествия на относително новия аероплан Boeing737 MAX убиват 346 души. Самолетите са спрени за месеци.
В допълнение към заплащането на клиентите и фамилиите на жертвите, заземяването на 737 Max за съвсем две години коства на Boeing 20 милиарда $.
Тази сериозна загуба на пари идва, когато галактическото поделение на Boeing е пришпорвано да приключи работата по " Старлайнер " колкото се може по-бързо.
Началото на пандемията от COVID-19 напролет на 2020 година забавя в допълнение плана. Пандемията форсира пенсионирането на опитни инженери от компанията.
Оказва се, че най-хубавите фрагменти в Boeing са съсредоточени върху рецесията със самолетите, а експертите от галактическото отделение стартират да напущат.
Равносметката
Корозия в капсулата, породена от непредвиден конденз; проблеми с клапаните на двигателите; проблеми в парашутната система; разхлабени елементи, които падат от кораба при превоз към ракетната площадка; софтуерни проблеми, правещи невероятно осъществяването на задачата - това са само част от най-съществените инциденти с галактическия транспортен съд на Boeing.
Вторият тестови полет на " Старлайнър " се осъществя цели две години и половина след първия. Датите за полета безусловно се трансформират през месец. На 4 август 2021 година корабът е спрян от изстрелване, до момента в който е на ракетната площадка. Открит е проблем с клапите. Първоначално от Boeing считат, че ще отстранят дефекта за няколко дни, само че в реалност това им лишава съвсем 12 месеца.
На 19 май 2022 година галактическият транспортен съд реализира втория си полет до МКС. Този път мисията е сполучлива. Забавянето обаче оказва въздействие на бъдещия полет с хора на борда.
Равносметката е следната. Според истинския проект " Старлайнер " трябваше да излети с хора на борда през 2017 година, само че това ще стане чак в този момент - през 2024 година
Още по-лошо. Изглежда обстановката с клапите се повтаря. Изстрелването при започване на май бе спряно минути преди старта. Проблемът се очакваше да бъде бързо отхвърлен и новата оповестена дата за полета бе 10 май.
В следствие излезе към момента не доказана информация, че клапите може би са дефектирали още веднъж. Датата, оповестена от НАСА за старта, към този момент не е толкоз безапелационна. Агенцията съобщи, че " Старлайнер " може да полети най-рано на 17 май, а в следствие промени прогнозата си за 21 май. С наближаването на тази дата от НАСА обявиха, че отменят напълно полета без да се ангажират с оповестяването на нова дата. Това приказва, че казусът е по-сериозен от предстоящото.
За в този момент знаем единствено за " дребен теч " на хелий от сервизния модул на кораба, само че е допустимо да има и нещо друго.
Забавянето от 7 години и серията от съществени проблеми карат екипа на Boeing да е изтръпнал преди идната задача с хора на борда. Напрежението е повлияло и на НАСА.
Космическата организация е закупила едвам 6 полета на " Старлайнер " до МКС. Междувременно SpaceX към този момент е осъществил 12 оперативни задачи за организацията и има закупени още 7.
Провалът на програмата е толкоз огромен, че Boeing обмислят повече в никакъв случай да не вземат участие в галактически планове с закрепени цени.
Говорител на Boeing по-късно отхвърли концепцията, само че добавя, че колосът в действителност няма да кандидатства за сходни планове, в случай че би трябвало да построява апарати " от нулата ".
Boeing губи 1,5 милиарда $, разработвайки " Старлайнер ". Ако планът не бе с закрепен бюджет, тези пари щяха да се платят от бюджета на НАСА.
Компанията ще би трябвало да става по-гъвкава, тъй като доста от новите планове на НАСА и Пентагона към този момент са с закрепена цена.
Само за първото тримесечие на тази година Boeing загуби 222 милиона $ от две основни стратегии на Военновъздушни сили на Съединени американски щати - основаването на въздушната цистерна KC-46 и създаването на подготвителния аероплан T-7A Red Hawk.
Общите загуби по двата плана за Boeing доближава общо 8 милиарда $.
Продължаващите произшествия с пътническите самолети несъмнено не вещаят " облаците " над Boeing да се разсеят скоро. Всички се надяват, че серията неуспехи въпреки всичко ще бъде прекратена с триумфа на " Старлайнер ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ