Ще работи ли светът с талибаните? |
Предаването на афганистанската столица Кабул от държавните чиновници на талибаните най-вероятно е планувано в продължение на дълги месеци. За това приказват сигналите, идващи от Афганистан, а също и разследващите отчети, част от които бяха оповестени обществено през последните седмици. Дори когато Централно разузнавателно управление на САЩ и Държавният департамент показаха опасения, че Кабул ще падне доста по-рано от плануваните през юли 90 дни, анализатори разясниха, че това ще се случи доста по-скоро. Първо, талибаните завзеха огромни региони от 34-те провинции на Афганистан през последните няколко години, затягайки обръча към държавните сили до предградията на огромните градове. Няколко пъти даже българските сили са известявали, че в региона на Лашкар Гах в провинция Хелманд и Кандахар има периодически обстрели от страна на талибаните. На второ място, талибаните сътвориха цяла мрежа от онлайн групи и профили в обществените мрежи, с които организираха акция в продължение на година, призовавайки държавните бойци да се предадат, в случай че не желаят фамилиите им да пострадат. Наред с завладяването на провинциите, талибаните нападнаха целеустремено граничните пунктове сред Афганистан и съседите му Пакистан и Иран. Последвалите вести станаха известни на необятната общност: придвижването завзе провинциалните столици, по-късно - втория по значимост град Кандахар и най-после - столицата Кабул. Има сигурни данни, че през целия развой на офанзиви на талибаните публични лица са посредничили на бойците и с помощта на секрети съглашения са запазили позициите си.
Граничните пунктове са изключително значима част от последните събития. Те дадоха на талибаните значим източник на доходи, откакто замениха държавните чиновници и започнаха да дефинират нови директни такси и мита за всяка кола, стока или лице, преминаващи през границите. Само по себе си това беше тежък удар за афганистанското държавно управление, защото 50% от приходите на страната идват от мита. Друг значим източник на приходи беше и остава трафикът на опиати, основно кокаин и хероин, преминаващи през Иран на запад. Според изчисленията на афганистанското държавно управление, площите за развъждане на мак са се нараснали с повече от 37% през 2020 година. През 1996 година, когато талибаните завладяват страната след дълга и кървава революция, те понижават развъждането на мак, само че скоро по-късно схващат какъв брой загуби има от прекъсването на развъждане и произвеждане на опиат. Афганистан бързо се трансформира в най-големия експортьор на опиати в света, а една немалка част от селското население се устоя от тази търговия.
По време на своето битие, държавното управление в Кабул се ползваше с голяма задгранична помощ, изчислена на 80% от годишния Брутният вътрешен продукт на страната. В първите си години, незабавно откакто страната беше превзета от интернационална коалиция през 2001 година, страните-донори се активизираха за възобновяване на Афганистан. Десетките хиляди бойци, които влязоха в страната, също изиграха своята роля в стимулирането на стопанската система, като доведоха със себе си задгранични вложители, организации за помощ и обществени грижи, както и реализатори и снабдители на услуги. Последните бързо научиха разпоредбите за дълбока корупция, които изпълниха джобовете им със стотици милиони долари. Думата “бакшиш ”, която се употребява необятно за афганистанците за означаване на корупционни схеми, навлезе в речника на интернационалните специалисти, когато описваха обстановката с държавните институции в страната.
През ноември 2020 година страните донори се ангажираха да дават на държавното управление 12 милиарда $ сред 2021 и 2024 година Само американската администрация отпусна 3,5 милиарда $ за военна и гражданска помощ. В държавния бюджет бяха включени 295 милиона $ помощ за дребни и междинни предприятия, което се очакваше да сътвори 1,9 милиона работни места. Донорите и интернационалните финансови институции знаеха, че огромна част от помощта им е в частни и политически джобове, а не в плановете, за които е предопределена, само че все пак не спираха сериозната държавна корупция. От всички тези пари едвам към 2% отиваше за инфраструктура.
Достатъчно е да се прегледа последният отчет на службата за наблюдаване на рехабилитацията на Афганистан от името на Съединени американски щати, публикуван в края на юли, с цел да се разбере дълбочината и степента на корупцията и кражбите. В един случай Съединени американски щати заплащат 547 милиона $ за закупуването на 20 ремонтирани транспортни самолета за афганистанската войска. Те идват в неизползваемо състояние; обновяването е осъществено неприятно и не дава отговор на стандартите за сигурност. Няколко години по-късно 16 от тези самолети са продадени за 40 000 $ и превърнати в скрап. Според отчета 8 милиарда $ са били платени от 2008 година на гражданските управляващи за строителство и придобиване на транспортни средства, само че единствено 1,2 милиарда $ от тях в последна сметка са стигнали до местоназначението си. Няма информация по отношение на останалите пари.
Докладът може също по този начин отчасти да изясни неуспеха на афганистанската войска в усилията ù да спре завладяването от талибаните. В описите на армията има 320 000 бойци, само че изчисленията са, че единствено 280 000 бойци фактически са били на работа. Останалите са “войници-призраци “, докладвани от командирите, с цел да взимат заплатите на тези измислени бойци. Сега тези средства, които задвижваха стопанската система на страната, също ще изчезнат. Специалните елементи са от дребното, които се показват добре в сраженията, до момента в който огромна част от бойците не получават заплати с месеци, а в някои случаи при поискване на артилерийска поддръжка е трябвало да се заплащат пари на командирите за позволение. За това също има пояснение - в продължение на 8 години талибаните организираха масирани офанзиви, при които починаха над 66 000 войници; афганистански държавни командири бяха екзекутирани, пленявани или подкупвани, до момента в който непознатите сили вземат участие най-вече с въздушни подкрепления, което е извънредно незадоволително, с цел да се изтласкат талибанските сили. През 2020 година, в кулминационната точка на натиска на талибаните, беше извършена терористична акция в Кабул, при която починаха стотици публицисти, медийни служащи, деятели и чиновници по сигурността. В средата на 2021 година армията и държаните институции безусловно се държат по знамение.
В момента задграничните групи за филантропична помощ към този момент са напуснали или скоро ще изоставен страната. Чуждите сили бяха понижени още преди този момент и техният принос за афганистанската стопанска система последователно се изпари. Очаква се дълбоката безработица да нарасне, когато талибаните не разрешават на дамите да работят отвън домовете си. Въпреки че дамите съставляват едвам 16% от работната мощ през последните години, това беше задоволително, с цел да се трансформират публичните традиции и правила, създавайки вяра, че с течение на времето тяхното присъединяване в стопанската система и публичния живот ще пораства.
В блатото на корупцията държавното управление съумя да разшири просветителните и здравните мрежи, като даже разпредели обилни бюджети за тези цели. Успехът е непълен, като половината от мъжкото население остава необразовано, а при дамите този % е доста по-висок. Но на фамилиите не беше неразрешено да изпращат синовете и дъщерите си на учебно заведение, както беше по време на ръководството на талибаните и както се чака да се случи в този момент. До тази година, да вземем за пример, в университетите из страната над 60% от студентите са девойки. Здравните услуги също получиха съществено финансиране на хартия. От време на време държавното управление откриваше една или друга болница и клиника, която скоро се оказваше просто общ брой от незавършени структури без личен състав и съоръжение. Изчисленията демонстрират, че 78% от заплащанията за обучение идват от персоналните джобове на жителите, а не от държавния бюджет.
И на фона на ужасната статистика идва алтернативата на Запада. С разпадането на афганистанското държавно управление и стабилизирането на талибанския режим въпросът с финансирането и ръководството на гражданските системи е подложен по-остро. Талибаните наследяват бедна и окаяна страна, като доста от районите към момента нямат постоянно водоснабдяване или функционални здравни услуги. Но Афганистан разполага с подземни благосъстояния. Геолози и откриватели, работещи за американската войска, организираха изследване през 2010 година и оцениха цената на минералните запаси на повече от трилион $. В момента те се пресмятат на 3 трилиона $, а интерес към добива им има Китай. Сред ресурсите има стоманени руди на стойност над половин милиард $, мед, кобалт и литий. Търсенето на последния детайл, употребен в автомобилни батерии, компютри, мобилни телефони и други, се е нараснало с повече от 20% през последните години, като надлежно се покачват и цените. Доклад на Пентагона от преди няколко години отбелязва Афганистан като „ Саудитска Арабия от литий “.
Докато светът е угрижен от наводняването на западните пазари с опиат, кокаин и хероин, създадени в Афганистан, Китай, Русия и Пакистан към този момент започнаха да тъкат връзките си с водачите на талибаните, с взор към добива на тези запаси. За Китай Афганистан е стратегически директен пункт за самодейността му „ Един пояс, веднъж “. Но до момента в който бушуваше война сред талибаните и държавното управление на страната, Китай се въздържаше от създаване на минна и добивна промишленост. Днес Пекин става все по-агресивен по отношение на Афганистан и публично флиртува с талибанските водачи. От своя страна, талибаните са учудващо безмълвни по отношение на геноцидните дейности на Китай в Синдзян и мюсюлманското население там. Очаква се точно Китай да получи главния дял от минералните запаси на Афганистан.
Очакваното брутално отношение към цивилните в страната от страна на талибаните не тормози изключително Китай или Русия. Сигурността, която талибаните могат да дават на своите вложения, е факторът, който в този момент би могъл да притегли тези вложители. Относно Русия, забавен е въпросът от какъв брой време Кремъл поддържа контакти с талибаните. През последните две години Москва предложения няколко пъти делегации на организацията, а в дните след рухването на Кабул в средата на август тази година, съветският дипломат в Афганистан неколкократно описваше талибаните като “добри момчета ”, които пазели съветските ползи. Ако съдим по отчетите за съветски заплащания на талибански бойци да правят офанзиви по американските сили, то присъединяване на Русия в страната е задълбочено от най-малко няколко години.
Иран също има какво да завоюва от сегашната обстановка в Афганистан. Техеран и Кабул са свързани с дълга история, като западната част на Афганистан е била и част от Персия. Двата народа споделят доста общо и като обичаи, език и просвета, а Иран е една от главните дестинации за афганистанските бежанци. През последните години Техеран построи няколко огромни бойни сили, като бригадата “Фатемаюн ”, формирана напълно от афганистанци и сражаващи се в Сирия в поддръжка на режима на Башар Асад. Иран обаче виждаше американското наличие в Афганистан като нужда за запазване на реда по границите и не е инцидентно, че иранските сили не нападнаха американци в Афганистан, както вършат постоянно в Сирия и Ирак. Иранците имат допир до някои от структурите на талибаните в Западен Афганистан и в този момент виждат опция за нова страница. Те освен организираха десетина срещи с талибаните през последната година и половина - показателно е, че през последните дни Техеран е възобновил доставките на нефт за Кабул, откакто талибаните понижиха таксите за иранското гориво с над 70%.
Не единствено Китай, Русия, Иран и Пакистан следят щедростта, лежаща под Афганистан. Външният министър на Европейския съюз побърза да обясни предходната седмица, че „ талибаните завоюваха войната и ще би трябвало да поговорим с тях “. Да приказваме защо? Човешки права? Или за икономическо съдействие? Талибанските водачи са търсени в минимум 40 страни поради директното им присъединяване в образуване на терористични офанзиви и военно офанзиви против цивилно население. Нещо повече, част от тези командири са и част от водачеството на Ал Кайда. Как се чака да се признае държавно управление с сходни връзки, е въпрос за специалистите по интернационално право.
Тази алтернатива стои и пред Джо Байдън. Няма гаранция, че талибаните ще желаят да включат американски компании в бъдещето на страната, само че през 1997 година те преговаряха с американската петролна компания Unocal по отношение на построяването на водопровод за природен газ, който да минава от Туркменистан през Афганистан до Пакистан и Индия. По това време талибаните не представяха джихадизма като преграда за правене на бизнес със Запада като цяло или със Съединени американски щати в частност, тъкмо както Unocal и президентът Джордж Буш не сложиха подобряването на правата на индивида като изискване за правене на бизнес с талибаните. Изглежда, че когато шокът от поглъщането на Афганистан от талибаните отшуми, ще стартират да се появяват вести за представители на западни компании в техните костюми и вратовръзки, които вършат бизнес в хотели в Кабул. Нужно е да се напомни, че до момента в който пакистанските талибани са оповестени за терористична организация, афганистанските талибаните са включени единствено частично в американските забранителни описи.
Ако се стигне до този миг, в който интернационалната общественост стартира да работи с талибанския режим, за съпротивата, която назрява все по-видимо северно от афганистанската столица, ще дойдат тежки дни. Ахмад Масуд, наследник на именития афганистански пълководец Ахмад Шах Масуд, се завърна преди време в Афганистан и образува свое придвижване в долината Панджшир, което през днешния ден съставлява гръбната на анти-талибанската опозиция. Лоялистите на вицепрезидента Амрула Салех, оповестил се за краткотраен президент, също се включиха и сплотиха старания с Масуд. Това е проблем за талибаните, изключително на фона на нахлуване на съпротивата към региони в непосредствена непосредственост до Кабул. Съчетано с митингите из няколко града на страната и неприятната икономическа конюнктура, ситуацията за талибанското водачество не е цветущо, както пробва да го показа представителят на организацията. Но в случай че районните сили, дружно с някои от западните държавни управления, се намесят и решат, че ръководството на талибаните е задоволително положително, с цел да извършва съществени функционалности и да държи потокът от хора надалеч от Първия свят, то можем да забележим нещо нечувано до неотдавна, а точно легитимация на коренно придвижване, обвързвано с терористични организации.
Граничните пунктове са изключително значима част от последните събития. Те дадоха на талибаните значим източник на доходи, откакто замениха държавните чиновници и започнаха да дефинират нови директни такси и мита за всяка кола, стока или лице, преминаващи през границите. Само по себе си това беше тежък удар за афганистанското държавно управление, защото 50% от приходите на страната идват от мита. Друг значим източник на приходи беше и остава трафикът на опиати, основно кокаин и хероин, преминаващи през Иран на запад. Според изчисленията на афганистанското държавно управление, площите за развъждане на мак са се нараснали с повече от 37% през 2020 година. През 1996 година, когато талибаните завладяват страната след дълга и кървава революция, те понижават развъждането на мак, само че скоро по-късно схващат какъв брой загуби има от прекъсването на развъждане и произвеждане на опиат. Афганистан бързо се трансформира в най-големия експортьор на опиати в света, а една немалка част от селското население се устоя от тази търговия.
По време на своето битие, държавното управление в Кабул се ползваше с голяма задгранична помощ, изчислена на 80% от годишния Брутният вътрешен продукт на страната. В първите си години, незабавно откакто страната беше превзета от интернационална коалиция през 2001 година, страните-донори се активизираха за възобновяване на Афганистан. Десетките хиляди бойци, които влязоха в страната, също изиграха своята роля в стимулирането на стопанската система, като доведоха със себе си задгранични вложители, организации за помощ и обществени грижи, както и реализатори и снабдители на услуги. Последните бързо научиха разпоредбите за дълбока корупция, които изпълниха джобовете им със стотици милиони долари. Думата “бакшиш ”, която се употребява необятно за афганистанците за означаване на корупционни схеми, навлезе в речника на интернационалните специалисти, когато описваха обстановката с държавните институции в страната.
През ноември 2020 година страните донори се ангажираха да дават на държавното управление 12 милиарда $ сред 2021 и 2024 година Само американската администрация отпусна 3,5 милиарда $ за военна и гражданска помощ. В държавния бюджет бяха включени 295 милиона $ помощ за дребни и междинни предприятия, което се очакваше да сътвори 1,9 милиона работни места. Донорите и интернационалните финансови институции знаеха, че огромна част от помощта им е в частни и политически джобове, а не в плановете, за които е предопределена, само че все пак не спираха сериозната държавна корупция. От всички тези пари едвам към 2% отиваше за инфраструктура.
Достатъчно е да се прегледа последният отчет на службата за наблюдаване на рехабилитацията на Афганистан от името на Съединени американски щати, публикуван в края на юли, с цел да се разбере дълбочината и степента на корупцията и кражбите. В един случай Съединени американски щати заплащат 547 милиона $ за закупуването на 20 ремонтирани транспортни самолета за афганистанската войска. Те идват в неизползваемо състояние; обновяването е осъществено неприятно и не дава отговор на стандартите за сигурност. Няколко години по-късно 16 от тези самолети са продадени за 40 000 $ и превърнати в скрап. Според отчета 8 милиарда $ са били платени от 2008 година на гражданските управляващи за строителство и придобиване на транспортни средства, само че единствено 1,2 милиарда $ от тях в последна сметка са стигнали до местоназначението си. Няма информация по отношение на останалите пари.
Докладът може също по този начин отчасти да изясни неуспеха на афганистанската войска в усилията ù да спре завладяването от талибаните. В описите на армията има 320 000 бойци, само че изчисленията са, че единствено 280 000 бойци фактически са били на работа. Останалите са “войници-призраци “, докладвани от командирите, с цел да взимат заплатите на тези измислени бойци. Сега тези средства, които задвижваха стопанската система на страната, също ще изчезнат. Специалните елементи са от дребното, които се показват добре в сраженията, до момента в който огромна част от бойците не получават заплати с месеци, а в някои случаи при поискване на артилерийска поддръжка е трябвало да се заплащат пари на командирите за позволение. За това също има пояснение - в продължение на 8 години талибаните организираха масирани офанзиви, при които починаха над 66 000 войници; афганистански държавни командири бяха екзекутирани, пленявани или подкупвани, до момента в който непознатите сили вземат участие най-вече с въздушни подкрепления, което е извънредно незадоволително, с цел да се изтласкат талибанските сили. През 2020 година, в кулминационната точка на натиска на талибаните, беше извършена терористична акция в Кабул, при която починаха стотици публицисти, медийни служащи, деятели и чиновници по сигурността. В средата на 2021 година армията и държаните институции безусловно се държат по знамение.
В момента задграничните групи за филантропична помощ към този момент са напуснали или скоро ще изоставен страната. Чуждите сили бяха понижени още преди този момент и техният принос за афганистанската стопанска система последователно се изпари. Очаква се дълбоката безработица да нарасне, когато талибаните не разрешават на дамите да работят отвън домовете си. Въпреки че дамите съставляват едвам 16% от работната мощ през последните години, това беше задоволително, с цел да се трансформират публичните традиции и правила, създавайки вяра, че с течение на времето тяхното присъединяване в стопанската система и публичния живот ще пораства.
В блатото на корупцията държавното управление съумя да разшири просветителните и здравните мрежи, като даже разпредели обилни бюджети за тези цели. Успехът е непълен, като половината от мъжкото население остава необразовано, а при дамите този % е доста по-висок. Но на фамилиите не беше неразрешено да изпращат синовете и дъщерите си на учебно заведение, както беше по време на ръководството на талибаните и както се чака да се случи в този момент. До тази година, да вземем за пример, в университетите из страната над 60% от студентите са девойки. Здравните услуги също получиха съществено финансиране на хартия. От време на време държавното управление откриваше една или друга болница и клиника, която скоро се оказваше просто общ брой от незавършени структури без личен състав и съоръжение. Изчисленията демонстрират, че 78% от заплащанията за обучение идват от персоналните джобове на жителите, а не от държавния бюджет.
И на фона на ужасната статистика идва алтернативата на Запада. С разпадането на афганистанското държавно управление и стабилизирането на талибанския режим въпросът с финансирането и ръководството на гражданските системи е подложен по-остро. Талибаните наследяват бедна и окаяна страна, като доста от районите към момента нямат постоянно водоснабдяване или функционални здравни услуги. Но Афганистан разполага с подземни благосъстояния. Геолози и откриватели, работещи за американската войска, организираха изследване през 2010 година и оцениха цената на минералните запаси на повече от трилион $. В момента те се пресмятат на 3 трилиона $, а интерес към добива им има Китай. Сред ресурсите има стоманени руди на стойност над половин милиард $, мед, кобалт и литий. Търсенето на последния детайл, употребен в автомобилни батерии, компютри, мобилни телефони и други, се е нараснало с повече от 20% през последните години, като надлежно се покачват и цените. Доклад на Пентагона от преди няколко години отбелязва Афганистан като „ Саудитска Арабия от литий “.
Докато светът е угрижен от наводняването на западните пазари с опиат, кокаин и хероин, създадени в Афганистан, Китай, Русия и Пакистан към този момент започнаха да тъкат връзките си с водачите на талибаните, с взор към добива на тези запаси. За Китай Афганистан е стратегически директен пункт за самодейността му „ Един пояс, веднъж “. Но до момента в който бушуваше война сред талибаните и държавното управление на страната, Китай се въздържаше от създаване на минна и добивна промишленост. Днес Пекин става все по-агресивен по отношение на Афганистан и публично флиртува с талибанските водачи. От своя страна, талибаните са учудващо безмълвни по отношение на геноцидните дейности на Китай в Синдзян и мюсюлманското население там. Очаква се точно Китай да получи главния дял от минералните запаси на Афганистан.
Очакваното брутално отношение към цивилните в страната от страна на талибаните не тормози изключително Китай или Русия. Сигурността, която талибаните могат да дават на своите вложения, е факторът, който в този момент би могъл да притегли тези вложители. Относно Русия, забавен е въпросът от какъв брой време Кремъл поддържа контакти с талибаните. През последните две години Москва предложения няколко пъти делегации на организацията, а в дните след рухването на Кабул в средата на август тази година, съветският дипломат в Афганистан неколкократно описваше талибаните като “добри момчета ”, които пазели съветските ползи. Ако съдим по отчетите за съветски заплащания на талибански бойци да правят офанзиви по американските сили, то присъединяване на Русия в страната е задълбочено от най-малко няколко години.
Иран също има какво да завоюва от сегашната обстановка в Афганистан. Техеран и Кабул са свързани с дълга история, като западната част на Афганистан е била и част от Персия. Двата народа споделят доста общо и като обичаи, език и просвета, а Иран е една от главните дестинации за афганистанските бежанци. През последните години Техеран построи няколко огромни бойни сили, като бригадата “Фатемаюн ”, формирана напълно от афганистанци и сражаващи се в Сирия в поддръжка на режима на Башар Асад. Иран обаче виждаше американското наличие в Афганистан като нужда за запазване на реда по границите и не е инцидентно, че иранските сили не нападнаха американци в Афганистан, както вършат постоянно в Сирия и Ирак. Иранците имат допир до някои от структурите на талибаните в Западен Афганистан и в този момент виждат опция за нова страница. Те освен организираха десетина срещи с талибаните през последната година и половина - показателно е, че през последните дни Техеран е възобновил доставките на нефт за Кабул, откакто талибаните понижиха таксите за иранското гориво с над 70%.
Не единствено Китай, Русия, Иран и Пакистан следят щедростта, лежаща под Афганистан. Външният министър на Европейския съюз побърза да обясни предходната седмица, че „ талибаните завоюваха войната и ще би трябвало да поговорим с тях “. Да приказваме защо? Човешки права? Или за икономическо съдействие? Талибанските водачи са търсени в минимум 40 страни поради директното им присъединяване в образуване на терористични офанзиви и военно офанзиви против цивилно население. Нещо повече, част от тези командири са и част от водачеството на Ал Кайда. Как се чака да се признае държавно управление с сходни връзки, е въпрос за специалистите по интернационално право.
Тази алтернатива стои и пред Джо Байдън. Няма гаранция, че талибаните ще желаят да включат американски компании в бъдещето на страната, само че през 1997 година те преговаряха с американската петролна компания Unocal по отношение на построяването на водопровод за природен газ, който да минава от Туркменистан през Афганистан до Пакистан и Индия. По това време талибаните не представяха джихадизма като преграда за правене на бизнес със Запада като цяло или със Съединени американски щати в частност, тъкмо както Unocal и президентът Джордж Буш не сложиха подобряването на правата на индивида като изискване за правене на бизнес с талибаните. Изглежда, че когато шокът от поглъщането на Афганистан от талибаните отшуми, ще стартират да се появяват вести за представители на западни компании в техните костюми и вратовръзки, които вършат бизнес в хотели в Кабул. Нужно е да се напомни, че до момента в който пакистанските талибани са оповестени за терористична организация, афганистанските талибаните са включени единствено частично в американските забранителни описи.
Ако се стигне до този миг, в който интернационалната общественост стартира да работи с талибанския режим, за съпротивата, която назрява все по-видимо северно от афганистанската столица, ще дойдат тежки дни. Ахмад Масуд, наследник на именития афганистански пълководец Ахмад Шах Масуд, се завърна преди време в Афганистан и образува свое придвижване в долината Панджшир, което през днешния ден съставлява гръбната на анти-талибанската опозиция. Лоялистите на вицепрезидента Амрула Салех, оповестил се за краткотраен президент, също се включиха и сплотиха старания с Масуд. Това е проблем за талибаните, изключително на фона на нахлуване на съпротивата към региони в непосредствена непосредственост до Кабул. Съчетано с митингите из няколко града на страната и неприятната икономическа конюнктура, ситуацията за талибанското водачество не е цветущо, както пробва да го показа представителят на организацията. Но в случай че районните сили, дружно с някои от западните държавни управления, се намесят и решат, че ръководството на талибаните е задоволително положително, с цел да извършва съществени функционалности и да държи потокът от хора надалеч от Първия свят, то можем да забележим нещо нечувано до неотдавна, а точно легитимация на коренно придвижване, обвързвано с терористични организации.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ