Как Путин и Ердоган си поделят света
" Предател, изменник “ скандират хиляди в центъра на Ереван и упорстват за оставката на държавното управление. Хората са безпределно разочаровани и изпълнени с яд. Някои даже плачат. „ Арменската нация е в положение на потрес, откогато министър председателят Никол Пашинян разгласи примирието във войната за Нагорни Карабах “, отбелязва вестник „ Ди Велт “ и разяснява: „ В последна сметка това помирение наподобява по-скоро на безусловна капитулация. От оспорвания район единствено една трета остава в ръцете на арменците, остатъкът отива към Азербайджан “.
Политически игри за превъзходство
Коментаторът твърди, че провалянето на Армения и нейната войска в действителност са били авансово програмирани, защото Анкара и Кремъл са тези, които дърпат конците подмолно. Голямата атака на Азербайджан в Нагорни Карабах стана въобще допустима, тъй като Турция изпрати съвременни дронове, свои военни съветници и няколко хиляди сирийски наемници на фронта. В същото време съдружникът на Армения – Русия – наблюдаваше ставащото със скръстени ръце. Чак в последния миг, когато цялостен Нагорни Карабах рискуваше да падне в ръцете на Азербайджан, президентът Путин се намеси и стартира да диктува изискванията за примирието.
„ Ди Велт “ изяснява бездействието на съветския президент по следния метод: „ Пашинян пристигна на власт през 2018-а вследствие на всеобщи митинги и се дистанцира от Русия. Путин в този момент се възползва от удалата му се опция, с цел да му подреже малко крилцата “, считат политически наблюдаващи. Коментарът на изданието гласи: „ Армения и Нагорни Карабах бяха премазани от геополитическите игри за превъзходство на Турция и Русия, които от години те водят в елементи от Средния изток и Северна Африка, а в този момент бяха разширени и към Кавказ “.
Резултатът от примирието обаче е добър за властниците в Анкара и Москва, четем още в обявата. С Нагорни Карабах Москва и Анкара попълниха пъзела на своята надмощие с още един детайл. На интернационалната сцена те може и да се държат като упорити противници, само че постоянно са подготвени на взаимни отстъпки и си поделят властта в райони на спорове, в случай че останат предпазени най-важните им стопански и политически ползи, отбелязва немският всекидневник.
Ката игра на " Монополи "
Изданието разказва обширните стопански връзки сред двете страни и твърди, че таман икономическият аспект в турско-руските връзки вероятно е една от значимите аргументи за това, че те постоянно съумяват да загладят външнополитическите си различия в разнообразни конфликтни зони на света. Пример за това е Сирия, където Турция и Русия поддържат две враждуващи страни в спора, а и сами употребяват военна мощ. Въпреки това Путин и Ердоган постоянно до момента са успявали да лимитират военната ескалация, малко преди насилието да излезе отвън надзор.
„ Стратегическото партньорство “ сред Турция и Русия във външната политика наподобява на безумна игра на „ Монополи “, в която двете страни си разменят градове и райони и си поделят цели страни, разяснява „ Ди Велт “ и разяснява: Сирия към този момент е поделена на четири разнообразни зони, Либия – на две, а Нагорни Карабах в този момент бе орязан до една трета. Цената за тези игри заплаща цивилното население на трите страни, където стотици хиляди бяха прокудени от родните им места, хиляди бяха убити.
Партньорство и омраза по едно и също време
Независимо от съществуването на съревнование, сред Москва и Анкара наподобява съществува единодушие по главните неща. „ Това е съвременна интерпретация на историческия дипломатически танц сред Турция и Русия “, споделя Николас Херас от Института за военни проучвания (ISW) във Вашингтон. Според него, този модел на партньорство и омраза сред двете страни има своето продължение и в наши дни.
„ Русия и Турция си сътрудничат, когато става дума за това да бъдат изолирани Съединени американски щати и Европа от техните сфери на въздействие в Средния изток. Те вършат взаимни отстъпки, тъй като нито една от двете страни не разполага с решаващо преимущество пред другата “, споделя Херас. Той обаче е уверен, че Русия и Турция могат да вършат единствено краткосрочни сделки, само че не и дълготрайно да съгласуват своите всъщност непримирими ползи. През последните пет години обаче това им се удаваше прекомерно добре.
Политически игри за превъзходство
Коментаторът твърди, че провалянето на Армения и нейната войска в действителност са били авансово програмирани, защото Анкара и Кремъл са тези, които дърпат конците подмолно. Голямата атака на Азербайджан в Нагорни Карабах стана въобще допустима, тъй като Турция изпрати съвременни дронове, свои военни съветници и няколко хиляди сирийски наемници на фронта. В същото време съдружникът на Армения – Русия – наблюдаваше ставащото със скръстени ръце. Чак в последния миг, когато цялостен Нагорни Карабах рискуваше да падне в ръцете на Азербайджан, президентът Путин се намеси и стартира да диктува изискванията за примирието.
„ Ди Велт “ изяснява бездействието на съветския президент по следния метод: „ Пашинян пристигна на власт през 2018-а вследствие на всеобщи митинги и се дистанцира от Русия. Путин в този момент се възползва от удалата му се опция, с цел да му подреже малко крилцата “, считат политически наблюдаващи. Коментарът на изданието гласи: „ Армения и Нагорни Карабах бяха премазани от геополитическите игри за превъзходство на Турция и Русия, които от години те водят в елементи от Средния изток и Северна Африка, а в този момент бяха разширени и към Кавказ “.
Резултатът от примирието обаче е добър за властниците в Анкара и Москва, четем още в обявата. С Нагорни Карабах Москва и Анкара попълниха пъзела на своята надмощие с още един детайл. На интернационалната сцена те може и да се държат като упорити противници, само че постоянно са подготвени на взаимни отстъпки и си поделят властта в райони на спорове, в случай че останат предпазени най-важните им стопански и политически ползи, отбелязва немският всекидневник.
Ката игра на " Монополи "
Изданието разказва обширните стопански връзки сред двете страни и твърди, че таман икономическият аспект в турско-руските връзки вероятно е една от значимите аргументи за това, че те постоянно съумяват да загладят външнополитическите си различия в разнообразни конфликтни зони на света. Пример за това е Сирия, където Турция и Русия поддържат две враждуващи страни в спора, а и сами употребяват военна мощ. Въпреки това Путин и Ердоган постоянно до момента са успявали да лимитират военната ескалация, малко преди насилието да излезе отвън надзор.
„ Стратегическото партньорство “ сред Турция и Русия във външната политика наподобява на безумна игра на „ Монополи “, в която двете страни си разменят градове и райони и си поделят цели страни, разяснява „ Ди Велт “ и разяснява: Сирия към този момент е поделена на четири разнообразни зони, Либия – на две, а Нагорни Карабах в този момент бе орязан до една трета. Цената за тези игри заплаща цивилното население на трите страни, където стотици хиляди бяха прокудени от родните им места, хиляди бяха убити.
Партньорство и омраза по едно и също време
Независимо от съществуването на съревнование, сред Москва и Анкара наподобява съществува единодушие по главните неща. „ Това е съвременна интерпретация на историческия дипломатически танц сред Турция и Русия “, споделя Николас Херас от Института за военни проучвания (ISW) във Вашингтон. Според него, този модел на партньорство и омраза сред двете страни има своето продължение и в наши дни.
„ Русия и Турция си сътрудничат, когато става дума за това да бъдат изолирани Съединени американски щати и Европа от техните сфери на въздействие в Средния изток. Те вършат взаимни отстъпки, тъй като нито една от двете страни не разполага с решаващо преимущество пред другата “, споделя Херас. Той обаче е уверен, че Русия и Турция могат да вършат единствено краткосрочни сделки, само че не и дълготрайно да съгласуват своите всъщност непримирими ползи. През последните пет години обаче това им се удаваше прекомерно добре.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ