Българските предания от древността до днес
Преданията и митовете на народите изумително си наподобяват. И това не е инцидентно. Тези простонародни разкази предават схващанията на индивида по отношение на всичко, което го заобикаля - небето, земята, птиците, промяната на сезоните, естествените промени. Но има и събития или именити персони, които са строго характерни, единствени за обитаемото място. Разказите за тях, пресъздадени в национални предания, са неповторими истории. Те съставляват част от съкровищата на духовната просвета на дадения народ.
Нашият народ разполага с удивителни български предания, които отразяват вълненията му, подбудени от разнообразни събития в многовековното му битие. Всеки роман - поверие е един непресъхващ избор на мъдрост, живо отношение към заобикалящия свят, бдителност и поклонение към напълно устроените неща от живота. Ето няколко прелестни бисера от националните предания и митове.
Преданието за песните на Орфей
Според вярването на траките най-древните жители на нашите земи из дебрите на Родопа планина познавали песните на чудния артист Орфей, който скитал на воля из красивата планина и карал птиците и животните да го слушат в унес.
Един ден, откакто дълго обикалял из планината, Орфей седнал за отмора на един от върховете. Загледал се в омайната панорама и не забелязал по какъв начин от една цепнатина в скалите изпълзяла голяма змия. Тя се стрелнала към артиста и извадила разцепения си език, цялостен с отрова. Орфей се стреснал от камъните, които се затъркаляли надолу, откакто змията ги разместила с тялото си, и незабавно забелязал змията. Нямало накъде да избяга, останал имобилен на мястото си и запял. Чудният му глас предиздвикал змията да спре и да се заслуша. Дълго пеел артистът, а змията слушала омагьосана. Накрая заспала, а Орфей скочил и побягнал из планината. Никой не знае къде отишъл артистът, само че прелестните му мудни и необятни мелодии останали в съзнанието на хората и траяли да живеят в чудните им песни.
Преданието за Млечния път
Древните българи наричали Млечния път Сламата на кръстника или Кумова плява. Това наименование идва от следното поверие: на един човек свършила сламата за коня напълно ненадейно. Вместо да изиска от някого, той взел коша и се промъкнал до плевнята на кръстника си. Напълнил го със плява, само че кошът бил продънен и тя се ръсила назад, обрисувайки пътя му. За да се запомни тази кражба, сламата се пренесла на небето, където ние я виждаме и назоваваме Млечен път.
Преданието за празника Атанасовден
Според друго поверие Андон и Атанас били братя - ковачи. По времето, когато практикували този поминък, ковашките клещи още не били измислени. Затова желязото постоянно прегаряло в пещта. Веднъж Атанас бръкнал с голи ръце и го извадил, само че се опарил. Погледът му паднал на кучето, което стояло със свити лапички и го гледало. Тогава на ковача хрумнала мисълта да направи клещи по сходство на кучешките лапички. От този миг двамата братя се считат за настойници на ковачите и железарите. Предполага се, че в основата на това национално поверие лежи езическата визия за бога-ковач. Двамата светци палят пещта, затоплят земята и дават път на лятото.
Предание за Слънцето и Луната
Някога, доста от дълго време, Слънцето и Луната можели да светят еднообразно мощно. Те осветявали по равно Земята, по ред едно след друго. Един ден Луната обаче се възгордяла. Тя почнала да акцентира пред Слънцето своите достолепия и упорствала, че светлината, която тя излъчва, е по-силна, тъй като трансформира нощта в ден. Слънцето се ядосало от самохвалството на Луната, което било несправедливо, и решило да я накаже. То я намазано с кравешки тор и лицето на Луната помръкнало. Не можела към този момент да свети толкоз блестящо и останала такава, каквато е и през днешния ден.
Преданията за съществата от невидимия свят
Невидимият свят постоянно е вълнувал индивида, изключително в древността. Хората се опитвали да си обяснят заобикалящия свят и съществата в него посредством своите вярвания - езически и християнски. Хората са вярвали в съществуването на една по-висша мощ, която направлява живота. Затова са основани доста предания за произхода на всевъзможни създания и естествени феномени.
Предание за произхода на Дявола и на паяка
Когато Бог сътворил света, той основал и някои духове, които да му бъдат в помощ. Те обаче се разбунтували и отказали да му се подчиняват. Създателят се ядосал и ги проклел да бягат всички от тях и да ги считат за неприятни сили. Изпъдил ги от небето и духовете се изпокрили кой където откри, във водата, в облаците, или на земята. Тях в този момент назоваваме дяволи. Само един от тях останал да виси във въздуха и се трансформирал в паяк. Той и до през днешния ден виси във въздуха, само че е един от дяволите, пропъдени от Бога.
Останалите дяволи правели несгоди на хората. Тези, които се скрили в облаците, пращат гръмотевиците и светкавиците, с цел да пакостят на хората и да ги плашат. Тези, които се скрили подземен, излизат нощем и атакуват закъснелите пасажери. Хората би трябвало да се пазят от дяволите, да не се поддават на изкушенията, тъй като самичък Бог ги е санкционирал.
