Декември - ГЕО МИЛЕВ
Пред дъжд, и сняг, и мрак, и вятър, и кръв — ний идем към ясните ясли на бога.
През безкрайния свят — труд и страдалчество — по белите път на далечната зима ни нашта звезда. Ни води вярата в нашата звезда в нашата звезда.
Нека спокоен искра огрее нашите черни строшени ръце. Нека разтворените висини облажат сърцата ни с песента на златни струни и сребърни камбани и светлия вик на ангели небесни: Осанна! Осанна! Мир на земле — во человецех снизхождение!
Небесата се разтварят и ний влизаме през техните елмазни врати.
и свеждаме с наслада сбръчкани черни чела пред ясните ясли на новия господ.
Пречиста Дево, из твоето сърце разцъфна бяла роза — обял венец над черния кръст на нашето страдалчество. Ний свеждаме черни чела.
И лъчезарното дете в твоя скут с усмивка издига благославяща ръка над нас и споделя:
Мир вам!
из „ Експресионистично календарче “
