Кои са днешните будители
Празникът на националните будители несъмнено не мина без шаблонни изявления от политиците и туптене в гърдите на хора и класи, които се разпознават като такива. Няма нищо по-отвратително от това някой да бъде наклеветен за „ будител “, може би по-лошо е когато самичък се акцентира. Според президента те са " светеца, писателя, актьора, даскала, революционера и просветителя " и са хора, отличаващи се „ българщината, с гений, с героизъм, с мъдрост и отдаденост ". Учените от Българска академия на науките пък обичайно на празника припомнят за себе си с образуване на митинг за повече пари. Къде ли измежду тези набедени и/или самоизтъкващи са актуалните будители?
Не желая да върша характерност на будителите от 18-и – 19-и век, само че няма по какъв начин да не се забележи, че това са най-много бунтари. Тези хора са предизвиквали статуквото, като са образовали популацията, изричали са на глас отзиви, които не са се споделяли в тогавашното заспало общество. Те са давали опция на скучното всекидневие, мечтаели са за по-добър живот и вероятност за развиване. Будителите са били монаси и учители, само че и търговци, които, пътувайки из Европа, са донесли концепциите за свободна търговия, модерни стопански действия и взаимоотношения. Сега доста се натъртва на българщината и религията само че за множеството от тях новото е било премеждие, познания, бунтарство и/или предприемачество. Будителите в действителност са създавали това, което в този момент назоваваме гражданско общество. Част от тях са станали революционери, само че множеството са били елементарни, само че образовани и предприемчиви българи, развили стопанската система и създали днешна България най-богатата провинция на Османската империя, а след Освобождението - и най-развитата на Балканите страна.
Къде са днешните будители и за какви хрумвания се борят те? Традиционно у нас още битува възрожденската визия за даскали (учени), писатели и интелектуалци. Дали обаче не живеем в предишното с тези показа? Образованието ни е „ черна дупка “ в която се наливат пари, само че всяко съпоставяне с развитите страни демонстрира, че учебните заведения и университетите ни в действителност вървят обратно. Кои са сегашните български романи, стихове, философия и картини, които въодушевяват младите българи? Всички знаем, че няма такива, децата не ги намират измежду продукцията на нашите интелектуалци. С какво изброените нагоре обичайни будители водят и въодушевяват актуалното общество? Една колежка от Българска академия на науките обясняваше стачката с думите „ протестираме, с цел да ни извърнат внимание “. Как по този начин когато Българска академия на науките има 100 милиона бюджет, изразходван без никакъв надзор от определени от самите тях шефове все няма пари и никой не им обръща внимание? Учените се оплакват, само че да са се замислят какво вършат по въпроса, с какво оказват помощ на обществото ни и дали вместо да хленчат пред държавното управление, не е по-добре да изритат личните си некадърни админи и учени. Искам да кажа с тези образци, че историческите будители са се трансформирали в държавни храненици, мрънкащи за пари класи. Да сте чули учители или художници да стачкуват за независимост или хрумвания? Те се сещат единствено да просят за пари и за тях са преглътнали и горделивост, и хрумвания.
Само преди няколко дни излезе социологическо изследване, което демонстрира, че българите слагат фамилията над всичко, че са доста консервативни. Демокрацията, свободата и пазарната стопанска система са доста обратно в целите, само че пък желаят ниски налози, гратис опазване на здравето и обучение и никакви имигранти. Успокояващо е желанието на народа да съответствува с настроенията на неговите будители, нали? Само дето тези всеобщи настроения са взаимоизключващи се. Някой би трябвало да изясни, че не можеш да работиш малко, да се пенсионираш рано и да имаш висока заплати и всички обществени екстри. Трябва да разберем, че " фамилията е постоянно право и преди всичко " е принцип на сицилианската мафия. Трябва и елементарните хора, и политиците, и интелектуалците на българщината да вдървен, че България няма по какъв начин се изолира отвред с високи стени, да не приказваме какъв брой безумно е това. На страната са нужни хора, които да разчупят консервативните, патриархалните и пост-социалистически настройки и да вкарат обществото ни при развитите страни. Това е задачата на актуалните будители!
Нека погледнем хората и медиите в развитите страни. Те желаят евтина и чиста сила. Искат електрически автомобили, нови медикаменти, нараснали добиви в земеделието. Хората се вълнуват от климата и замърсяването на околната среда, чистите храни и изхранването на популацията в бедните страни, ръкопляскат на иноваторите, възхищават се от полетите в космоса на SpaceX, на софтуерните компании и новите производства. Обратно - в изостаналите и небогати страни дневният ред се дефинира от религиозния екстремизъм, племенни и фамилни връзки. България, за жалост, е по-близко до Африка. Всяко ново произвеждане се посреща на нож, а вместо развиване на нововъведения и просвета, се стопира добивът на потребни изкопаеми, всичко обвързвано с биотехнологии се оплюва, ГМО е подарък от дявола, имунизациите са нездравословни, а възобновимите сили станаха знак на спекулация. Обществото ни е в плен на легенди, гледа в предишното, боготвори историята и копането из костите на античните траки и гърци, и пресмята какъв брой часове вехтите ни писатели се учат в учебно заведение. Говоренето за „ българщината “ към този момент придобива патологични размери, а пък за доста предприемачи публичният дълг се схваща като дарове за църквата.
Трябва да осъзнаем, че всеобщата внушаемост по предишното и мощният консерватизъм измежду хората затриват България. Също както през 19 век трябват бунтари, които да разсънят обществото. Днешните будители са учителите, които не се задоволяват да карат учениците да зубрят учебниците. Предприемачите които се преборват с всеобщата корупция и основават нови предприятия. Будители са и тези, които основават цивилен начинания и желаят промяна на отвратителната ни правосъдна система. Днешните будители са доста по-различни от тези преди два века, тъй като не се борят за осъзнаването на една нация. И по едно и също време с това си наподобяват, тъй като, както в предишното, би трябвало да се оправят с предубеждения, религиозни простотии и консерватизъм. Будителите към този момент не могат да се свързват с избрани класи, тъй като от рационализация се нуждаят всички и, за жалост, преди всичко тези, които по исторически аргументи се самоназначават за носители на напредъка. Няма нищо по-отвратително от празнуващ академик-доносник или поп, служил на тайните служби. Нека забравим тези реликви от предишното и да се обърнем към бунтарите и бизнесмените, които с труда и макар неразбирането на множеството българи движат нацията напред. Будителите към този момент са други, само че задачата отново е напредъкът посредством основаване на нови работни места, развиване на съвременни промишлености и технологии и най-много смяна на архаичните публични разбирания и упования. Нека тези, които не престават да се припознават за будители се запитат дали в действителност са носители на развиването.
Не желая да върша характерност на будителите от 18-и – 19-и век, само че няма по какъв начин да не се забележи, че това са най-много бунтари. Тези хора са предизвиквали статуквото, като са образовали популацията, изричали са на глас отзиви, които не са се споделяли в тогавашното заспало общество. Те са давали опция на скучното всекидневие, мечтаели са за по-добър живот и вероятност за развиване. Будителите са били монаси и учители, само че и търговци, които, пътувайки из Европа, са донесли концепциите за свободна търговия, модерни стопански действия и взаимоотношения. Сега доста се натъртва на българщината и религията само че за множеството от тях новото е било премеждие, познания, бунтарство и/или предприемачество. Будителите в действителност са създавали това, което в този момент назоваваме гражданско общество. Част от тях са станали революционери, само че множеството са били елементарни, само че образовани и предприемчиви българи, развили стопанската система и създали днешна България най-богатата провинция на Османската империя, а след Освобождението - и най-развитата на Балканите страна.
Къде са днешните будители и за какви хрумвания се борят те? Традиционно у нас още битува възрожденската визия за даскали (учени), писатели и интелектуалци. Дали обаче не живеем в предишното с тези показа? Образованието ни е „ черна дупка “ в която се наливат пари, само че всяко съпоставяне с развитите страни демонстрира, че учебните заведения и университетите ни в действителност вървят обратно. Кои са сегашните български романи, стихове, философия и картини, които въодушевяват младите българи? Всички знаем, че няма такива, децата не ги намират измежду продукцията на нашите интелектуалци. С какво изброените нагоре обичайни будители водят и въодушевяват актуалното общество? Една колежка от Българска академия на науките обясняваше стачката с думите „ протестираме, с цел да ни извърнат внимание “. Как по този начин когато Българска академия на науките има 100 милиона бюджет, изразходван без никакъв надзор от определени от самите тях шефове все няма пари и никой не им обръща внимание? Учените се оплакват, само че да са се замислят какво вършат по въпроса, с какво оказват помощ на обществото ни и дали вместо да хленчат пред държавното управление, не е по-добре да изритат личните си некадърни админи и учени. Искам да кажа с тези образци, че историческите будители са се трансформирали в държавни храненици, мрънкащи за пари класи. Да сте чули учители или художници да стачкуват за независимост или хрумвания? Те се сещат единствено да просят за пари и за тях са преглътнали и горделивост, и хрумвания.
Само преди няколко дни излезе социологическо изследване, което демонстрира, че българите слагат фамилията над всичко, че са доста консервативни. Демокрацията, свободата и пазарната стопанска система са доста обратно в целите, само че пък желаят ниски налози, гратис опазване на здравето и обучение и никакви имигранти. Успокояващо е желанието на народа да съответствува с настроенията на неговите будители, нали? Само дето тези всеобщи настроения са взаимоизключващи се. Някой би трябвало да изясни, че не можеш да работиш малко, да се пенсионираш рано и да имаш висока заплати и всички обществени екстри. Трябва да разберем, че " фамилията е постоянно право и преди всичко " е принцип на сицилианската мафия. Трябва и елементарните хора, и политиците, и интелектуалците на българщината да вдървен, че България няма по какъв начин се изолира отвред с високи стени, да не приказваме какъв брой безумно е това. На страната са нужни хора, които да разчупят консервативните, патриархалните и пост-социалистически настройки и да вкарат обществото ни при развитите страни. Това е задачата на актуалните будители!
Нека погледнем хората и медиите в развитите страни. Те желаят евтина и чиста сила. Искат електрически автомобили, нови медикаменти, нараснали добиви в земеделието. Хората се вълнуват от климата и замърсяването на околната среда, чистите храни и изхранването на популацията в бедните страни, ръкопляскат на иноваторите, възхищават се от полетите в космоса на SpaceX, на софтуерните компании и новите производства. Обратно - в изостаналите и небогати страни дневният ред се дефинира от религиозния екстремизъм, племенни и фамилни връзки. България, за жалост, е по-близко до Африка. Всяко ново произвеждане се посреща на нож, а вместо развиване на нововъведения и просвета, се стопира добивът на потребни изкопаеми, всичко обвързвано с биотехнологии се оплюва, ГМО е подарък от дявола, имунизациите са нездравословни, а възобновимите сили станаха знак на спекулация. Обществото ни е в плен на легенди, гледа в предишното, боготвори историята и копането из костите на античните траки и гърци, и пресмята какъв брой часове вехтите ни писатели се учат в учебно заведение. Говоренето за „ българщината “ към този момент придобива патологични размери, а пък за доста предприемачи публичният дълг се схваща като дарове за църквата.
Трябва да осъзнаем, че всеобщата внушаемост по предишното и мощният консерватизъм измежду хората затриват България. Също както през 19 век трябват бунтари, които да разсънят обществото. Днешните будители са учителите, които не се задоволяват да карат учениците да зубрят учебниците. Предприемачите които се преборват с всеобщата корупция и основават нови предприятия. Будители са и тези, които основават цивилен начинания и желаят промяна на отвратителната ни правосъдна система. Днешните будители са доста по-различни от тези преди два века, тъй като не се борят за осъзнаването на една нация. И по едно и също време с това си наподобяват, тъй като, както в предишното, би трябвало да се оправят с предубеждения, религиозни простотии и консерватизъм. Будителите към този момент не могат да се свързват с избрани класи, тъй като от рационализация се нуждаят всички и, за жалост, преди всичко тези, които по исторически аргументи се самоназначават за носители на напредъка. Няма нищо по-отвратително от празнуващ академик-доносник или поп, служил на тайните служби. Нека забравим тези реликви от предишното и да се обърнем към бунтарите и бизнесмените, които с труда и макар неразбирането на множеството българи движат нацията напред. Будителите към този момент са други, само че задачата отново е напредъкът посредством основаване на нови работни места, развиване на съвременни промишлености и технологии и най-много смяна на архаичните публични разбирания и упования. Нека тези, които не престават да се припознават за будители се запитат дали в действителност са носители на развиването.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ