ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
Православните християни празнуват през днешния ден възкръсването на Иисус Христос на третия ден, откакто е разпънат на кръст и заровен. В неделя след Разпети петък Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, с цел да оставят цветя на гроба на Христос. Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, с цел да им заяви, че Христос е възкръснал - неоспоримото доказателство, че той е Божият наследник.
" Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав! ” – с тези думи християните посрещат радостната новина за Възкресението Христово. В утрото на седмия ден от Страстната седмица дано възпеем деня, когато Христос превежда човечеството от гибелта към живота. Този, който е " възкресението и животът ", удържа своята победа над тлението и гибелта, с цел да дарува на всички живот безконечен.
Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах - или Пасха, по тази причина и християните честват този ден според от еврейския празник. На Пасхата се отбелязва излизането на евреите от Египет.
На Първия космополитен събор през 325 година се взема решение Възкресението Христово да се празнува в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то съгласно решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
До влизането в действие на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика сред източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите пресмятат датата на Възкресение по него. Докато Източноправославната черква се управлява за преносимите празници като Великден от остарелия Юлиански календар, а за неподвижните от така наречен Поправен Юлиански, поправен през 20-те години на предишния век от гръцки астрономи. От него се управляват и другите православни християни. Изключение вършат Йерусалимската, Руската и Сръбската православна черква.
Правилно е да споделяме западен и източен, а не католически и православен Великден, тъй като на Запад и католиците, и протестантите празнуват Възкресението в един и същи неделен ден, до момента в който на Изток има разлики. Древните халкедонски църкви като арменската честват Великден по Григорианския календар, а някои протестанти като Петдесетната черква в България – дружно с православните. Така че цялостно единение няма нито на Изток, нито на Запад. Но в някои години западното и източното честване на Пасхата съответстват.
По традиция на Великден се подаряват боядисани яйца. Не е известно от кой момент датира тази традиция, само че ритуалите са свързани с раждането на живота.
Евреите са имали бит, когато отиват на посетители при някого, да подаряват някакъв подарък на домакина. Ако гостът е бил доста безпаричен, то той подарявал яйце. Според християнските предания когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този бит, тя му подарила яйце, което било обагрено в алено, знак на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в алено яйца на Великден. Постепенно почнали да се употребяват и други цветове.
Според българските обичаи яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на фамилията. За спомагателна декорация се употребили отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Първото яйе се оцветява постоянно в алено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, с цел да бъдат здрави. Първото боядисано алено яйце се поставя пред домашната икона, с цел да пази дома. Яйце се дарявало и на всеки посетител, прекрачил прага.
На днешния ден на трапезата наложително има и обредни хлябове, козунаци. Обикновено козунаците се вършат в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се поставя алено яйце.
" Христос воскресе! Воистину воскресе! Това е нашият надвит привет за Възкресение Христово. Обикновено го споделяме в тази му форма на църковнославянски език. Няма да е неприятно да се мине на новобългарската форма: Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Но към този момент е по-силна инерцията да се употребява формата, която се и пее неведнъж, хилядократно през тези 40 дни от Възкресение до Възнесение Христово ", отбелязва богословът проф. Иван Желев.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
" Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав! ” – с тези думи християните посрещат радостната новина за Възкресението Христово. В утрото на седмия ден от Страстната седмица дано възпеем деня, когато Христос превежда човечеството от гибелта към живота. Този, който е " възкресението и животът ", удържа своята победа над тлението и гибелта, с цел да дарува на всички живот безконечен.
Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах - или Пасха, по тази причина и християните честват този ден според от еврейския празник. На Пасхата се отбелязва излизането на евреите от Египет.
На Първия космополитен събор през 325 година се взема решение Възкресението Христово да се празнува в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то съгласно решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
До влизането в действие на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика сред източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите пресмятат датата на Възкресение по него. Докато Източноправославната черква се управлява за преносимите празници като Великден от остарелия Юлиански календар, а за неподвижните от така наречен Поправен Юлиански, поправен през 20-те години на предишния век от гръцки астрономи. От него се управляват и другите православни християни. Изключение вършат Йерусалимската, Руската и Сръбската православна черква.
Правилно е да споделяме западен и източен, а не католически и православен Великден, тъй като на Запад и католиците, и протестантите празнуват Възкресението в един и същи неделен ден, до момента в който на Изток има разлики. Древните халкедонски църкви като арменската честват Великден по Григорианския календар, а някои протестанти като Петдесетната черква в България – дружно с православните. Така че цялостно единение няма нито на Изток, нито на Запад. Но в някои години западното и източното честване на Пасхата съответстват.
По традиция на Великден се подаряват боядисани яйца. Не е известно от кой момент датира тази традиция, само че ритуалите са свързани с раждането на живота.
Евреите са имали бит, когато отиват на посетители при някого, да подаряват някакъв подарък на домакина. Ако гостът е бил доста безпаричен, то той подарявал яйце. Според християнските предания когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този бит, тя му подарила яйце, което било обагрено в алено, знак на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в алено яйца на Великден. Постепенно почнали да се употребяват и други цветове.
Според българските обичаи яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на фамилията. За спомагателна декорация се употребили отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Първото яйе се оцветява постоянно в алено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, с цел да бъдат здрави. Първото боядисано алено яйце се поставя пред домашната икона, с цел да пази дома. Яйце се дарявало и на всеки посетител, прекрачил прага.
На днешния ден на трапезата наложително има и обредни хлябове, козунаци. Обикновено козунаците се вършат в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се поставя алено яйце.
" Христос воскресе! Воистину воскресе! Това е нашият надвит привет за Възкресение Христово. Обикновено го споделяме в тази му форма на църковнославянски език. Няма да е неприятно да се мине на новобългарската форма: Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Но към този момент е по-силна инерцията да се употребява формата, която се и пее неведнъж, хилядократно през тези 40 дни от Възкресение до Възнесение Христово ", отбелязва богословът проф. Иван Желев.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ