Православната църква почита на 4 декември Св. Варвара, която е

Православната черква уважава на 4 декември Св. Варвара, която е настойничка на умрелите от неочаквана гибел – тези, които са нямали време да се разкаят и причестят.

Св. Варвара, родена в фамилията на благородник богохулник от Илиопол, се е отличавала с особена хубост. Тя се среща с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града – двамата са изумени от гръмотевица. През VI век мощите на Св. Варвара са пренесени в Константинопол.
-->
В някои региони на България Св. Варвара е одобрявана за настойничка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, по тази причина и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки. Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

На други места Св. Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. На този ден се правил и вълшебен обред на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: " Яжте, съберете се, да не ходите по непознати дворове да се губите. "

Празникът се назовава още Женска Коледа, защото девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е претрупан с предричания в обичаите – по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Св. Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има сентенция: " Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща ".