Църквата почита светец, подложен на жестоки мъки
Православната черква уважава през днешния ден паметта на Св. страдалец Парамон.
При царуването на нечестивия цар Деций на изток имало един княз, на име Аквилин, който грубо преследвал християните. Веднъж той събрал в тъмницата триста и седемдесет християни и отправяйки се към Валсайтийските топли минерални извори, заповядал да водят с него и мъчениците.
Възнамерявайки да мине около идолския храм на Посейдон (езически господ на моретата и водните извори, бел.ред.), той желал да ги принуди да принесат идолска жертва. Като стигнали до капището, той дълго принуждавал светиите да принесат жертва на идола, само че не съумял да ги склони нито с милувки, нито със закани. Случило се по този начин, че в същото време около тях минавал един благоверен мъж, на име Парамон, а по религия - християнин. Като видял такова голям брой свети мъченици, наказани на гибел, той застанал пред капището на идола и възкликнал с висок глас:
- О, какъв брой доста почтени праведници убива нечестивият княз за това, че не се покланят на бездушните и неми идоли!
Като споделил това на висок глас, той траял по пътя си. А князът, като чул тези думи на Парамон, горящ от гняв и заповядал на прислужниците си незабавно да го догонят и да го убият. Нечестивите прислужници на още по-нечестивия княз догонили блажения Парамон, който не знаел за това предписание, и го хванали, както си вървял по пътя. Отначало те извадили езика му от устата, който изобличил и укорил мъчителя, и го отрязали; след това наранили всичките му членове и най-после проболи тялото му с копия. Така светият страдалец Парамон предал благочестивата си душа в Божиите ръце.
В същия час и горепосочените свети мъченици, на брой триста и седемдесет, били убити с мечове пред капището на Посейдон за вярата Христова.
Свети страдалец Филумен живял при царуването на цар Аврелиан в Ликаония, занимавайки се с продажба на жито в Галатия, в град Анкира.
Свети Филумен бил набеден пред шефа на региона Феликс, пред който той изповядал, че е християнин, за което бил окачен на дърво, стърган и по-късно хвърлен в огън, откъдето с благодатта Божия излязъл незасегнат. След това забили гвоздеи в главата, ръцете и нозете му и го влачили 30 поприща (около 45 км), от което светецът, като изнемогнал, предал духа си на Бога.
Блаженият Иоан Лествичник написа в книгата си по този начин за преподобния Акакий:
" Великият Иоан Саваит ми описа една същинска и почтена за изложение преживелица.
Имаше един дъртак, доста мързелив и злобен по темперамент. Казвам това не с цел да го осъждам, а за да покажа търпението на светеца, и ето какво ще ви опиша. Този дъртак имаше млад възпитаник, на име Акакий, елементарен по манталитет и с непорочен разум, който толкоз доста зло изтърпя от стареца, че на мнозина това ще се стори необикновено, тъй като старецът освен че му досаждаше с укори и хули, само че и всеки ден го измъчваше с телесни изтезания. Обаче търпението му не беше на вятъра, тъй като Акакий с безропотната си устойчивост и с незлобливото си страдалчество закупи за себе си Божия берекет, която го освободи от безконечното изтезание. А аз (казва свети Иоан Саваит), като го виждах всеки ден подобен, сякаш е платен плебей или заложник и търпи последна неволя, преднамерено го срещнах и го попитах:
- Как си, брате Акакие? Как прекарваш деня си?
А той отговаряше:
- Като пред Господа Бога добре ми е.
И ми показваше от време на време синини към очите, а от време на време наранената си шия или глава. Понеже знаех, че постъпва добродетелно, аз му споделях:
- Добре, добре, потърпи, брате, с цел да достигнеш спасението си.
Блаженият Акакий остана девет години при този непоколебим дъртак и като прекара малко преди кончината си, отиде при Господа. Когато той бе заровен в фамилната гробница, след пет дни старецът се отправил към един популярен отец, който живееше там, и му споделил:
- Отче, брат Акакий, моят възпитаник, умря.
Отецът, като чул това, рекъл:
- Не ти имам вяра, старче, тъй като Акакий не е починал.
Старецът споделил:
- Отче, в случай че не вярваш на мен, иди самичък и виж гроба му.
Тогава преподобният отец станал, тръгнал със стареца към гробницата на блажения мъченик и високо извикал над гроба му, обръщайки се към него като към жив:
- Брате Акакие, ти умря ли?
Благоразумният послушник, проявявайки смирение и след гибелта, дал отговор:
- Не съм починал, отче, тъй като подвижникът на послушанието не може да почине.
Когато старецът, при който живеел Акакий, чул това, се изплашил и паднал със сълзи на земята; след това измолил от игумена една килия покрай гроба и като се затвори в нея, живя благочестиво, грижейки се за спасението на душата си, и след доста подвизи отиде при Господа Бога, Комуто популярност во веки. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
При царуването на нечестивия цар Деций на изток имало един княз, на име Аквилин, който грубо преследвал християните. Веднъж той събрал в тъмницата триста и седемдесет християни и отправяйки се към Валсайтийските топли минерални извори, заповядал да водят с него и мъчениците.
Възнамерявайки да мине около идолския храм на Посейдон (езически господ на моретата и водните извори, бел.ред.), той желал да ги принуди да принесат идолска жертва. Като стигнали до капището, той дълго принуждавал светиите да принесат жертва на идола, само че не съумял да ги склони нито с милувки, нито със закани. Случило се по този начин, че в същото време около тях минавал един благоверен мъж, на име Парамон, а по религия - християнин. Като видял такова голям брой свети мъченици, наказани на гибел, той застанал пред капището на идола и възкликнал с висок глас:
- О, какъв брой доста почтени праведници убива нечестивият княз за това, че не се покланят на бездушните и неми идоли!
Като споделил това на висок глас, той траял по пътя си. А князът, като чул тези думи на Парамон, горящ от гняв и заповядал на прислужниците си незабавно да го догонят и да го убият. Нечестивите прислужници на още по-нечестивия княз догонили блажения Парамон, който не знаел за това предписание, и го хванали, както си вървял по пътя. Отначало те извадили езика му от устата, който изобличил и укорил мъчителя, и го отрязали; след това наранили всичките му членове и най-после проболи тялото му с копия. Така светият страдалец Парамон предал благочестивата си душа в Божиите ръце.
В същия час и горепосочените свети мъченици, на брой триста и седемдесет, били убити с мечове пред капището на Посейдон за вярата Христова.
Свети страдалец Филумен живял при царуването на цар Аврелиан в Ликаония, занимавайки се с продажба на жито в Галатия, в град Анкира.
Свети Филумен бил набеден пред шефа на региона Феликс, пред който той изповядал, че е християнин, за което бил окачен на дърво, стърган и по-късно хвърлен в огън, откъдето с благодатта Божия излязъл незасегнат. След това забили гвоздеи в главата, ръцете и нозете му и го влачили 30 поприща (около 45 км), от което светецът, като изнемогнал, предал духа си на Бога.
Блаженият Иоан Лествичник написа в книгата си по този начин за преподобния Акакий:
" Великият Иоан Саваит ми описа една същинска и почтена за изложение преживелица.
Имаше един дъртак, доста мързелив и злобен по темперамент. Казвам това не с цел да го осъждам, а за да покажа търпението на светеца, и ето какво ще ви опиша. Този дъртак имаше млад възпитаник, на име Акакий, елементарен по манталитет и с непорочен разум, който толкоз доста зло изтърпя от стареца, че на мнозина това ще се стори необикновено, тъй като старецът освен че му досаждаше с укори и хули, само че и всеки ден го измъчваше с телесни изтезания. Обаче търпението му не беше на вятъра, тъй като Акакий с безропотната си устойчивост и с незлобливото си страдалчество закупи за себе си Божия берекет, която го освободи от безконечното изтезание. А аз (казва свети Иоан Саваит), като го виждах всеки ден подобен, сякаш е платен плебей или заложник и търпи последна неволя, преднамерено го срещнах и го попитах:
- Как си, брате Акакие? Как прекарваш деня си?
А той отговаряше:
- Като пред Господа Бога добре ми е.
И ми показваше от време на време синини към очите, а от време на време наранената си шия или глава. Понеже знаех, че постъпва добродетелно, аз му споделях:
- Добре, добре, потърпи, брате, с цел да достигнеш спасението си.
Блаженият Акакий остана девет години при този непоколебим дъртак и като прекара малко преди кончината си, отиде при Господа. Когато той бе заровен в фамилната гробница, след пет дни старецът се отправил към един популярен отец, който живееше там, и му споделил:
- Отче, брат Акакий, моят възпитаник, умря.
Отецът, като чул това, рекъл:
- Не ти имам вяра, старче, тъй като Акакий не е починал.
Старецът споделил:
- Отче, в случай че не вярваш на мен, иди самичък и виж гроба му.
Тогава преподобният отец станал, тръгнал със стареца към гробницата на блажения мъченик и високо извикал над гроба му, обръщайки се към него като към жив:
- Брате Акакие, ти умря ли?
Благоразумният послушник, проявявайки смирение и след гибелта, дал отговор:
- Не съм починал, отче, тъй като подвижникът на послушанието не може да почине.
Когато старецът, при който живеел Акакий, чул това, се изплашил и паднал със сълзи на земята; след това измолил от игумена една килия покрай гроба и като се затвори в нея, живя благочестиво, грижейки се за спасението на душата си, и след доста подвизи отиде при Господа Бога, Комуто популярност во веки. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ