Ябълковият крал Красимир Кумчев: Откакто сме в ЕС, площите със зеленчуци са два пъти по-малко
„ Селското стопанство у нас е в дълбока рецесия, и то не от през вчерашния ден. То просто крещи за промяна ". Това разяснява в предаването „ Лице в лице “ Красимир Кумчев, фермер, прочут у нас като " Ябълковият крал ", който преди време изкорени плодните си насаждения в Пловдивско, заради неспособност да ги пласира на пазара. В момента дружно със синовете си той създава зеленчуци. Красимир Кумчев е аграрни производител над 42 години.
Идеята ми беше да поканя четиримата някогашни министри като хора, които са взели участие в ръководството. Да не приказваме, че Явор Гечев сега е ръководител на Комисията по земеделие в Народното събрание. Исках да очертаем нашите лични визии от каква промяна има потребност секторът. Дори сложих изискване всеки от нас да уточни единствено три неща, които счита за най-важни – като стожери на една бъдеща промяна.
Говорихме към четири – четири часа и половина. За мен това беше доста потребен диалог, тъй като там имаше хора с разнообразни характери, разнообразни политически възгледи. Аз просто споделих на глас, че ако не можем да намерим допирна точка и общо единодушие за хляба, това значи, че няма друга тематика, по която може да се откри такова единодушие, разказа той.
„ 42 години се занимавам със земеделие, животът ми е минал там. Състоянието на бранша е плачевно “, означи фермерът.
„ 2007 година – годината на приемането ни в Европейския съюз. Стопанствата в България през днешния ден са пет пъти по-малко по отношение на тогава. Площите със зеленчуци за същия интервал са два пъти по-малко. И забележете – за този интервал единствено една от комерсиалните вериги, която тогава имаше 14 магазина, сега има 140. Десет пъти повече “, уточни Красимир Кумчев.
„ Ето това е систематизираната картина – какво се случва на тази територия, какви храни ядем и от кое място идват те. Аз го свързвам и със здравето на нацията. Защо сме най-болната нация в Европа. Защо сме с най-ниска дълготрайност на живота. Вече България на друга географска широчина ли е? Климатът ли е различен? Почвата ли е друга? Водата ли е друга? Всичко е същото. Кое не е същото? Не е същото качеството на храната “, съобщи той.
По думите му земеделието изчезва, тъй като през целия този интервал – повече от 30 години, нито една партия не е поискала същинска промяна.
„ Предвиждаме, че в случай че ограниченията, които предложим, бъдат признати от държавното управление и Народното събрание, производството в България може да се усилва средногодишно с към 4% “, уточни Кумчев.
По думите му най-важните спънки са две. „ Първата е, че дотациите, които получава българският фермер, са извънредно ниски по отношение на тези в останалите страни членки на Европейския съюз. Към това прибавяме и обстоятелството, че част от средствата се крадат, тъй че до действителния производител остава доста малко “, означи фермерът.
„ Това, което ние ще предложим, е мярка, при която кражбите да станат невъзможни. Това автоматизирано значи, че ресурсът ще отива при тези, които в действителност създават. Най-важното за устойчивостта на всеки бизнес е да има предвидима икономическа среда “, разяснява още той.
Идеята ми беше да поканя четиримата някогашни министри като хора, които са взели участие в ръководството. Да не приказваме, че Явор Гечев сега е ръководител на Комисията по земеделие в Народното събрание. Исках да очертаем нашите лични визии от каква промяна има потребност секторът. Дори сложих изискване всеки от нас да уточни единствено три неща, които счита за най-важни – като стожери на една бъдеща промяна.
Говорихме към четири – четири часа и половина. За мен това беше доста потребен диалог, тъй като там имаше хора с разнообразни характери, разнообразни политически възгледи. Аз просто споделих на глас, че ако не можем да намерим допирна точка и общо единодушие за хляба, това значи, че няма друга тематика, по която може да се откри такова единодушие, разказа той.
„ 42 години се занимавам със земеделие, животът ми е минал там. Състоянието на бранша е плачевно “, означи фермерът.
„ 2007 година – годината на приемането ни в Европейския съюз. Стопанствата в България през днешния ден са пет пъти по-малко по отношение на тогава. Площите със зеленчуци за същия интервал са два пъти по-малко. И забележете – за този интервал единствено една от комерсиалните вериги, която тогава имаше 14 магазина, сега има 140. Десет пъти повече “, уточни Красимир Кумчев.
„ Ето това е систематизираната картина – какво се случва на тази територия, какви храни ядем и от кое място идват те. Аз го свързвам и със здравето на нацията. Защо сме най-болната нация в Европа. Защо сме с най-ниска дълготрайност на живота. Вече България на друга географска широчина ли е? Климатът ли е различен? Почвата ли е друга? Водата ли е друга? Всичко е същото. Кое не е същото? Не е същото качеството на храната “, съобщи той.
По думите му земеделието изчезва, тъй като през целия този интервал – повече от 30 години, нито една партия не е поискала същинска промяна.
„ Предвиждаме, че в случай че ограниченията, които предложим, бъдат признати от държавното управление и Народното събрание, производството в България може да се усилва средногодишно с към 4% “, уточни Кумчев.
По думите му най-важните спънки са две. „ Първата е, че дотациите, които получава българският фермер, са извънредно ниски по отношение на тези в останалите страни членки на Европейския съюз. Към това прибавяме и обстоятелството, че част от средствата се крадат, тъй че до действителния производител остава доста малко “, означи фермерът.
„ Това, което ние ще предложим, е мярка, при която кражбите да станат невъзможни. Това автоматизирано значи, че ресурсът ще отива при тези, които в действителност създават. Най-важното за устойчивостта на всеки бизнес е да има предвидима икономическа среда “, разяснява още той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ