Голям празник е днес! Почитаме паметта на велик свещеномъченик и небесен покровител!
Православната черква отбелязва паметта на свещеномъченик Симеон Самоковски, небесен настойник на град Самоков. По този мотив в манастирския комплекс Бельова черква „ Рождество Богородично “ край Самоков, където е гробът на светеца, ще бъде отслужена архиерейска св. Литургия. Службата ще бъде управлявана от Негово Преосвещенство Адрианополски свещеник Евлогий – свещеник на Рилската св. обител. След това ще бъде осъществен празничен водосвет и раздадена благословена храна.
Сутринта още веднъж в Бельова черква ще бъде отслужена св. Литургия от духовниците от Самоковска духовна околия. В 19:30 часа Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит ще оглави молебен и празничен водосвет в центъра на Самоков, чийто настойник е св. Симеон. Празникът на града ще приключи с концертна стратегия на градския площад.
Свещеномъченик Симеон Самоковски, със светското име Симеон Попович, зае почтено мястото си в българската история. Няма данни за рождената му дата, нито за родното му място, само че е известно, че става Самоковски Митрополит в есента на 1734 година, незабавно след гибелта на своя предходник /28 август 1734 г./ Митрополит Ефрем.
От непокътнатата летописна записка на Митрополит Симеон Попович за негово посещаване в Рилския манастир в края на същата година, се вижда стилно обработен почерк и автограф на високограмотен българин и архиерей. Историческата конюнктура в същото време се характеризира с масирано турско принуждение над българското население и изключително над българското духовенство. Османската империя води война на два фронта – с Руската и Австрийската империи. По това време някъде стартира и проведена опозиция против турците в Самоковска мирополия. Център на заверата е Долнолозенския манастир “Свети Спас”, а началник и основен основател – митрополит Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници, воглаве с Ипекския сръбски патриарх, под чиято диоцеза в същото време е Самоковската митрополия.
Седалището на митрополит Симеон е в Дупница, заради липса на огромен храм в града. По това време в Самоков се е служило само в Бельова черква. Около 20 юли 1737 година той е задържан от турците, митриполитският дом е ограбен и разрушен, а свети Симеон, окован и хвърлен в тюрма, където е малтретиран 23 дни. Около 18 август Самоковският митрополит, окован във вериги и с стоманени гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани е отведен в София
. В същото това време, по заповед на Али паша Кюппрюлюоглу са обесени към 350 свещеници, монаси и софийски жители. Пред него застанал и Самоковският митрополит, като основен уредник и лидер на заверата против султана. Затворен в турските казарми и малтретиран в продължение на три дни, бил заведен под бесилото зад църквата “Света София” на 21 август и обесен. Когато го окачили на въжето, се строшило дървото. Втория път се скъсало въжето. Едва на третия митрополитът умрял. Тялото му висяло три дни, когато въжето още веднъж се скъсало. Али паша забранил заравяне в София.
Божият промисъл, евентуално, определил тялото на митрополит Симеон Самоконски да бъде заровено в притвора на Бельова черква, вляво зад вратата, където в 1994 година, при археологически разкопки археологът Веселин Хаджиангелов откри гробната яма с част от мощите на великия страдалец и част от Евангелието, митрополитския скиптър, златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на Светеца почиват на видно място в Бельова черква, а денят на неговата гибел – 21 август е разгласен за празник на град Самоков.
Сутринта още веднъж в Бельова черква ще бъде отслужена св. Литургия от духовниците от Самоковска духовна околия. В 19:30 часа Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит ще оглави молебен и празничен водосвет в центъра на Самоков, чийто настойник е св. Симеон. Празникът на града ще приключи с концертна стратегия на градския площад.
Свещеномъченик Симеон Самоковски, със светското име Симеон Попович, зае почтено мястото си в българската история. Няма данни за рождената му дата, нито за родното му място, само че е известно, че става Самоковски Митрополит в есента на 1734 година, незабавно след гибелта на своя предходник /28 август 1734 г./ Митрополит Ефрем.
От непокътнатата летописна записка на Митрополит Симеон Попович за негово посещаване в Рилския манастир в края на същата година, се вижда стилно обработен почерк и автограф на високограмотен българин и архиерей. Историческата конюнктура в същото време се характеризира с масирано турско принуждение над българското население и изключително над българското духовенство. Османската империя води война на два фронта – с Руската и Австрийската империи. По това време някъде стартира и проведена опозиция против турците в Самоковска мирополия. Център на заверата е Долнолозенския манастир “Свети Спас”, а началник и основен основател – митрополит Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници, воглаве с Ипекския сръбски патриарх, под чиято диоцеза в същото време е Самоковската митрополия.
Седалището на митрополит Симеон е в Дупница, заради липса на огромен храм в града. По това време в Самоков се е служило само в Бельова черква. Около 20 юли 1737 година той е задържан от турците, митриполитският дом е ограбен и разрушен, а свети Симеон, окован и хвърлен в тюрма, където е малтретиран 23 дни. Около 18 август Самоковският митрополит, окован във вериги и с стоманени гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани е отведен в София
. В същото това време, по заповед на Али паша Кюппрюлюоглу са обесени към 350 свещеници, монаси и софийски жители. Пред него застанал и Самоковският митрополит, като основен уредник и лидер на заверата против султана. Затворен в турските казарми и малтретиран в продължение на три дни, бил заведен под бесилото зад църквата “Света София” на 21 август и обесен. Когато го окачили на въжето, се строшило дървото. Втория път се скъсало въжето. Едва на третия митрополитът умрял. Тялото му висяло три дни, когато въжето още веднъж се скъсало. Али паша забранил заравяне в София.
Божият промисъл, евентуално, определил тялото на митрополит Симеон Самоконски да бъде заровено в притвора на Бельова черква, вляво зад вратата, където в 1994 година, при археологически разкопки археологът Веселин Хаджиангелов откри гробната яма с част от мощите на великия страдалец и част от Евангелието, митрополитския скиптър, златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на Светеца почиват на видно място в Бельова черква, а денят на неговата гибел – 21 август е разгласен за празник на град Самоков.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ