Последният полет на дирижабъла
Правителството на Стамболийски взема решението за пазаруване на първите самолети Теч на водород взривява " Хинденбург ", 35 души умират
Днес е мъчно да си представим пътешестване в чужбина без аероплан. Полетите са се трансформирали в нещо рутинно и изцяло естествено, а след появяването на нискотарифните компании летенето стана напълно налично даже и за не толкоз заможните. Но какво е било за хората през предишния век прекарването да се издигнеш над земята в железна кутия, а на всичкото от горе и да ти носят кафе?
-->
Според Ньойския контракт, страната ни няма право да има военна авиация. Може да има гражданска, само че моторите на самолетите би трябвало да са 180 конски сили и те да бъдат закупувани от страните, които са победили в Първата международна война.
Няколко години по-късно, през 1922 година, държавното управление на Александър Стамболийски взима решение за закупуване на " въздухоплавателни средства за цивилен цели ". На 1 април същата година е учредено въздухоплавателно поделение към Министерството на железниците, пощите и телеграфите.
Не е изненада, че първите самолети са закупувани от Англия, Франция и Чехословакия. Към 1924 година страната разполага с 18 образователни самолета и 2 хидроплана. През идващите 2 години са закупени още 12 пощенски, 2 образователни и 2 хидроплана. Същевременно Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище стартира производството на серийни самолети - най-много за потребностите на аеропланното учебно заведение. На 15 февруари 1924 година стартира първият курс за самолетни техници.
А първият вътрешен полет е осъществен на 8 ноември 1927 година по маршрут София-Варна-Русе. От 1930 година има интернационалните полети до България, обслужвани от " Сидна " (по-късно " Ер Франс ". Полетите са по маршрут Париж-Прага-София-Бургас-Истанбул. Други европейски самолетни компании вършат междинни кацания в България на път за Ориента. На 16 септември 1937 година цар Борис III издава декрет за създаване на летище София във Враждебна. През 1939 година е открита първата му приемна зала, през 1941 година е приключено и летателното поле с грундова писта.
Първият полет е от Лондон до Париж
Но да се върнем на полетите. Иcтopиятa нa peдoвeн мeждyнapoдeн въздyшeн тpaнcпopт зaпoчвa нa 25 aвгycт 1919 година, кoгaтo caмoлeтът нa бpитaнcкaтa кoмпaния Аir Тrаnsроrt аnd Тrаvеl излитa oт Лoндoн и кaцa в Пapиж. Пилoтът нa бoмбapдиpoвaчa Dе Наvillаnd DН4А, трансформиран зa пpeвoз нa двaмa пасажери, бил Бил Лoyфopд, a кopecпoндeнтът нa Еvеning stаndаrd Джopдж Cтивънcън-Pиc cтaвa пъpвият и eдинcтвeн пасажер. Пoлeтът oтнeмa двa чaca и пoлoвинa. Зaeднo c пъpвия пасажер бpитaнcкият caмoлeт дocтaви xpaнитeлни пpoдyкти зa бpитaнcкoтo пocoлcтвo и cмeтaнa зa пapижки pecтopaнт. Cлeд кpaтък oбяд, Лoyфopд и Cтивънcън-Pийз тpъгват oбpaтнo към Лoндoн.
Пpeз 1939 година Раn Аmеriсаn Аirwаis зaпoчвa дa пpeвозва пасажери пpeз Aтлaнтичecкия oкeaн c въздyшнитe кopaби Воеing 314 Сliрреr. Ha 28 юни ce пpoвeждa пъpвият пoлeт пo мapшpyтa Hю Йopк - Mapcилия c мeждинни cпиpки нa Aзopcкитe ocтpoви и Лиcaбoн. Ha бopдa имa 22 пасажери и 11 члeнoвe нa eкипaжa, a цeлият пoлeт oтнeма двa дни.
Ha 8 юли cъщaтa гoдинa aвиoкoмпaниятa зaпoчвa дa лeти oт Hю Йopк дo Cayтxeмптън, Beликoбpитaния, c двe cпиpки зa зapeждaнe c гopивo - в Kaнaдa и в Иpлaндия. Toзи пoлeт oтнeмaл мaлкo пoвeчe oт 24 чaca. Зa yдoбcтвo нa пътницитe в кaбинaтa нa Воеing 314 Сliрреr били oбopyдвaни мecтa зa cпaнe.
Историята на дирижабъла
Когато си приказваме за хвърчене обаче няма по какъв начин да не споменем големите дирижабли, обикаляли небесата. И всеки се пита за какво през днешния ден такива няма.
За разлика от познатите до края на XIX-началото на ХХ в. неуправляеми, свободно летящи балони, управляемият балон - дирижабъл, е екипиран с мотори. Това кардинално изобретение му дава опция да трансформира посоката, скоростта и височината на полета, което към този момент разрешава необятно потребление за транспорт на пасажери и товари. Изработва се с продълговата аеродинамично обтекаема форма за понижаване на челното въздушно противодействие. Снабден е с кормила за смяна на посока и височина и разполага с комфортна гондола за пасажерите и екипажа. Един от най-известните представители на дирижаблите е цепелинът.
Друг огромен дирижабъл е " Хинденбург ", който е издигнат през 1936 година в Германия и е най-големият пътнически летателен уред от този тип.
Името му е обещано в чест на президента на Германия Паул декор Хинденбург. Бордовият му номер е LZ 129, от поредицата издигнати и експлоатирани за превоз дирижабли от компанията на Фердинанд Граф декор Цепелин (Ferdinand von Zeppelin) (1838 - 1917). Първият полет на дирижабъла е на 4 март 1936 година " Хинденбург " стартира постоянни пътнически полети още през май 1936 година, прелитайки неведнъж и сполучливо до Съединени американски щати и Рио де Жанейро. За една година дирижабълът прави 37 автобуса над Атлантическия океан, превозвайки общо 3000 пасажери. Най-краткото прехвръкване е за 43 часа.
Основната мярка за сигурност била строга възбрана на пушенето. При качване в дирижабъла от пасажерите са вземани всички цигари, кибрити и всевъзможни устройства, които могат да провокират искра. Все отново на пушачите е било позволено пушенето в специфична, добре изолирана стая. Всички членове на екипажа са били задължени да носят специфични антистатични облекла и обувки с изолирани подметки.
Последният полет на " Хинденбург " е на 3 май 1937 година, когато излетява от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пасажери, 14 стюарди, 22-ма механика и 25 летци. В багажното поделение има 900 kg куфари и 2 кучета. Капитан на цепелина е Макс Прус - умел водач, деец от Първата международна война.
На 6 май след 77-часов полет " Хинденбург " доближава Ню Йорк, където на наблюдателна площадка на Емпайър Стейт Билдинг го чакат доста любопитни жители, в това число и публицисти. Дирижабълът прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване. Оттам му е отказано приземяване заради неприятното време и дирижабълът кръжи известно време, очаквайки позволение.
Към 19 часа се получава позволение за кацане и " Хинденбург " се снижава до 180 метра. По време на захождането му към пистата за кацане се появява мощен непряк вятър и капитанът подрежда да създадат изострен завой. Заради тази внезапна маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните кафези. Започва да изтича водород - водачите виждат, че опашката натежава, само че не се досетили, че може да се дължи на това. От влажността на въздуха и от придвижването на дирижабъла той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича електрически разряд към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4-ти бранш. Капитанът съумява отчасти да овладее обстановката и с риск за живота си да спусне постепенно дирижабъла на земята. Това оказва помощ на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдаване. По тази причина от намиращите се на борда 97 пасажери и екипаж, 62-ма души съумяват да се спасят.
След злополуката останките от дирижабъла са изпратени в Германия за експертиза. През 1938 година в Германия е издигнат нов огромен дирижабъл - копие на " Хинденбург ", кръстен " Граф Цепелин II " (LZ 130). Но този дирижабъл в никакъв случай не полита с пасажери, защото потреблението на водород за пълнене на дирижабли е неразрешено, а заместването му с хелий става стопански безпричинно.
Днес е мъчно да си представим пътешестване в чужбина без аероплан. Полетите са се трансформирали в нещо рутинно и изцяло естествено, а след появяването на нискотарифните компании летенето стана напълно налично даже и за не толкоз заможните. Но какво е било за хората през предишния век прекарването да се издигнеш над земята в железна кутия, а на всичкото от горе и да ти носят кафе?
-->
Според Ньойския контракт, страната ни няма право да има военна авиация. Може да има гражданска, само че моторите на самолетите би трябвало да са 180 конски сили и те да бъдат закупувани от страните, които са победили в Първата международна война.
Няколко години по-късно, през 1922 година, държавното управление на Александър Стамболийски взима решение за закупуване на " въздухоплавателни средства за цивилен цели ". На 1 април същата година е учредено въздухоплавателно поделение към Министерството на железниците, пощите и телеграфите.
Не е изненада, че първите самолети са закупувани от Англия, Франция и Чехословакия. Към 1924 година страната разполага с 18 образователни самолета и 2 хидроплана. През идващите 2 години са закупени още 12 пощенски, 2 образователни и 2 хидроплана. Същевременно Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище стартира производството на серийни самолети - най-много за потребностите на аеропланното учебно заведение. На 15 февруари 1924 година стартира първият курс за самолетни техници.
А първият вътрешен полет е осъществен на 8 ноември 1927 година по маршрут София-Варна-Русе. От 1930 година има интернационалните полети до България, обслужвани от " Сидна " (по-късно " Ер Франс ". Полетите са по маршрут Париж-Прага-София-Бургас-Истанбул. Други европейски самолетни компании вършат междинни кацания в България на път за Ориента. На 16 септември 1937 година цар Борис III издава декрет за създаване на летище София във Враждебна. През 1939 година е открита първата му приемна зала, през 1941 година е приключено и летателното поле с грундова писта.
Първият полет е от Лондон до Париж
Но да се върнем на полетите. Иcтopиятa нa peдoвeн мeждyнapoдeн въздyшeн тpaнcпopт зaпoчвa нa 25 aвгycт 1919 година, кoгaтo caмoлeтът нa бpитaнcкaтa кoмпaния Аir Тrаnsроrt аnd Тrаvеl излитa oт Лoндoн и кaцa в Пapиж. Пилoтът нa бoмбapдиpoвaчa Dе Наvillаnd DН4А, трансформиран зa пpeвoз нa двaмa пасажери, бил Бил Лoyфopд, a кopecпoндeнтът нa Еvеning stаndаrd Джopдж Cтивънcън-Pиc cтaвa пъpвият и eдинcтвeн пасажер. Пoлeтът oтнeмa двa чaca и пoлoвинa. Зaeднo c пъpвия пасажер бpитaнcкият caмoлeт дocтaви xpaнитeлни пpoдyкти зa бpитaнcкoтo пocoлcтвo и cмeтaнa зa пapижки pecтopaнт. Cлeд кpaтък oбяд, Лoyфopд и Cтивънcън-Pийз тpъгват oбpaтнo към Лoндoн.
Пpeз 1939 година Раn Аmеriсаn Аirwаis зaпoчвa дa пpeвозва пасажери пpeз Aтлaнтичecкия oкeaн c въздyшнитe кopaби Воеing 314 Сliрреr. Ha 28 юни ce пpoвeждa пъpвият пoлeт пo мapшpyтa Hю Йopк - Mapcилия c мeждинни cпиpки нa Aзopcкитe ocтpoви и Лиcaбoн. Ha бopдa имa 22 пасажери и 11 члeнoвe нa eкипaжa, a цeлият пoлeт oтнeма двa дни.
Ha 8 юли cъщaтa гoдинa aвиoкoмпaниятa зaпoчвa дa лeти oт Hю Йopк дo Cayтxeмптън, Beликoбpитaния, c двe cпиpки зa зapeждaнe c гopивo - в Kaнaдa и в Иpлaндия. Toзи пoлeт oтнeмaл мaлкo пoвeчe oт 24 чaca. Зa yдoбcтвo нa пътницитe в кaбинaтa нa Воеing 314 Сliрреr били oбopyдвaни мecтa зa cпaнe.
Историята на дирижабъла
Когато си приказваме за хвърчене обаче няма по какъв начин да не споменем големите дирижабли, обикаляли небесата. И всеки се пита за какво през днешния ден такива няма.
За разлика от познатите до края на XIX-началото на ХХ в. неуправляеми, свободно летящи балони, управляемият балон - дирижабъл, е екипиран с мотори. Това кардинално изобретение му дава опция да трансформира посоката, скоростта и височината на полета, което към този момент разрешава необятно потребление за транспорт на пасажери и товари. Изработва се с продълговата аеродинамично обтекаема форма за понижаване на челното въздушно противодействие. Снабден е с кормила за смяна на посока и височина и разполага с комфортна гондола за пасажерите и екипажа. Един от най-известните представители на дирижаблите е цепелинът.
Друг огромен дирижабъл е " Хинденбург ", който е издигнат през 1936 година в Германия и е най-големият пътнически летателен уред от този тип.
Името му е обещано в чест на президента на Германия Паул декор Хинденбург. Бордовият му номер е LZ 129, от поредицата издигнати и експлоатирани за превоз дирижабли от компанията на Фердинанд Граф декор Цепелин (Ferdinand von Zeppelin) (1838 - 1917). Първият полет на дирижабъла е на 4 март 1936 година " Хинденбург " стартира постоянни пътнически полети още през май 1936 година, прелитайки неведнъж и сполучливо до Съединени американски щати и Рио де Жанейро. За една година дирижабълът прави 37 автобуса над Атлантическия океан, превозвайки общо 3000 пасажери. Най-краткото прехвръкване е за 43 часа.
Основната мярка за сигурност била строга възбрана на пушенето. При качване в дирижабъла от пасажерите са вземани всички цигари, кибрити и всевъзможни устройства, които могат да провокират искра. Все отново на пушачите е било позволено пушенето в специфична, добре изолирана стая. Всички членове на екипажа са били задължени да носят специфични антистатични облекла и обувки с изолирани подметки.
Последният полет на " Хинденбург " е на 3 май 1937 година, когато излетява от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пасажери, 14 стюарди, 22-ма механика и 25 летци. В багажното поделение има 900 kg куфари и 2 кучета. Капитан на цепелина е Макс Прус - умел водач, деец от Първата международна война.
На 6 май след 77-часов полет " Хинденбург " доближава Ню Йорк, където на наблюдателна площадка на Емпайър Стейт Билдинг го чакат доста любопитни жители, в това число и публицисти. Дирижабълът прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване. Оттам му е отказано приземяване заради неприятното време и дирижабълът кръжи известно време, очаквайки позволение.
Към 19 часа се получава позволение за кацане и " Хинденбург " се снижава до 180 метра. По време на захождането му към пистата за кацане се появява мощен непряк вятър и капитанът подрежда да създадат изострен завой. Заради тази внезапна маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните кафези. Започва да изтича водород - водачите виждат, че опашката натежава, само че не се досетили, че може да се дължи на това. От влажността на въздуха и от придвижването на дирижабъла той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича електрически разряд към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4-ти бранш. Капитанът съумява отчасти да овладее обстановката и с риск за живота си да спусне постепенно дирижабъла на земята. Това оказва помощ на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдаване. По тази причина от намиращите се на борда 97 пасажери и екипаж, 62-ма души съумяват да се спасят.
След злополуката останките от дирижабъла са изпратени в Германия за експертиза. През 1938 година в Германия е издигнат нов огромен дирижабъл - копие на " Хинденбург ", кръстен " Граф Цепелин II " (LZ 130). Но този дирижабъл в никакъв случай не полита с пасажери, защото потреблението на водород за пълнене на дирижабли е неразрешено, а заместването му с хелий става стопански безпричинно.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ