2 истини за личността ви, които обясняват много неща
Правите ли от време на време неща, или вземате ли решения, след които се чудите къде ви е бил акълът? Може би две прозрения от региона на мозъка ще ви оказват помощ в бъдеще да разбирате себе си малко по-добре.
Хората са комплицирани същества, изтъкани от несъгласия. Създаваме си привички, въпреки да знаем, че са нездравословни. Лъжем другите, макар че им се доверяваме. Чувстваме се незадоволени, въпреки че сме здрави и сити и имаме всички учредения да бъдем щастливи. Досега никой не е съумял да изясни стопроцентово човешкото държание, мисли или усеща. Благодарение на актуалните науки като неврологията в това време знаем, че мозъкът е необикновено комплициран и доста по-прецизен и ефикасен от който и да било компютър. И има голямо присъединяване в това, което вършим, мислим и чувстваме; в резюме – дефинира ни като персони. Ето за какво най-вероятно ще мине много дълго време, до момента в който разберем по какъв начин тъкмо действаме. Все отново откривателите на мозъка са разгадали някои неща – да вземем за пример че навиците са „ програмирани “ в различен мозъчен дял, друг от езика и съзнанието, вследствие на което от време на време ни е мъчно да ги разбираем (или даже да ги възприемем). Освен това „ изчислителният ни център “ наподобява следва два съществени правилото, които играят огромна роля за доста от дейностите и решенията ни. Австрийският психолог и невролог Нилс Бирбаумер ги е описал в книгата си „ Твоят мозък знае повече, в сравнение с си мислиш “:
1. “Мозъкът желае резултати, които са били оценени като прочувствено положителни “.
2. " Мозъкът е отворен за всичко, стига да преследва стремежи резултат “.
Ето какво значат тези правила за човешката персона:
1. Постоянно се стремите към благополучие и наслада
Повечето от дейностите и решенията ни – в случай че не и всички, целят едно нещо: да се усещаме добре. За да го реализираме, мозъкът ни залага най-вече на емпирични данни: повтаряме това, което в предишното ни е донесло приятни страсти, или го използваме като ориентир в нови обстановки. Например когато сме избегнали даден спор и сме удовлетворени, че сме го създали, тъй като хармонията ни е по-важна от това да се наложим или потвърдим, евентуално и при идващия ще капитулираме. Ако, в противен случай, маневрата за изплъзване ни е предиздвикала да се почувстваме унизени, подценени и оскъдни, вероятно ще вземем решение идващия път да реагираме иначе. Но дали в действителност ще го създадем и дали ще подейства, е различен въпрос. Чрез прочувствено положителни възгледи, т.е. посредством положителни прекарвания пораждат или се затвърждават моделите ни на държание, напъните и старанията ни, а също и маниите – на мозъка му е изцяло безразлично какво вършим, стига да се усещаме добре. Едва когато се опарим или провалим с помощта на методите, които използваме, евентуално ще си вземем поука и ще пробваме да ги променим. Това ще ни се удаде най-добре, в случай че ги сменяем с похвати, които допустимо най-бързо ще ни основат същите, в случай че не и още по-положителни страсти. Защото в противоположен случай ще се наложи да действаме надали не против мозъка си, а, както към този момент казахме: той е по-прецизен и ефикасен от всеки компютър...
2. Никога не оставате същите
Веднъж сте намерили себе си и готово? Съжаляваме, само че не е толкоз „ просто “. Според Бирбаумер личността ни се трансформира цялостен живот, защото мозъкът непрекъснато се нагажда към новите условия в близост. Ценности, стандарти, цели – когато изискванията се трансформират, мозъкът ни се приспособява и надлежно реагираме. Така да вземем за пример е допустимо някой самичък по себе си предвидлив и здравомислещ човек внезапно да стартира да се презапасява в пандемия. Чувства се по-добре, в случай че вкъщи има доста тоалетна хартия, в сравнение с в случай че мисли за другите. Който е бил благ и привлекателен на 20, не е наложително да бъде подобен и на 40. Може да имате привички и правила, на които се стремите да останете правилни, само че готовността ви да се адаптирате е огромна мощ и ви прави непредвидими – дотолкоз, че от време на време се чудите на самите себе си.
