Докараш ли някого до безразличие, не очаквай да се върне оттам
Любовта в никакъв случай не е елементарна. Въпреки че би трябвало да бъде, не е. Може би тъй като доста бързо минава в друга фаза на връзките – бурната пристрастеност и хормоните отстъпват място на любов, доверие, непосредственост, угриженост. Приемем ли някого за даденост, към този момент сме го изгубили.
Когато сред двамата сътрудници стартират да се натрупват моменти на засегнатост, неучтивост, неприятни подмятания, неуместни закачки и сходен вид другарство, то лека-полека стартира да се търси кей – някакво избавление в мислите или държание, което да построи защитна стена против „ насилника “.
Понякога безразличието е отговорът.
Вложили сме толкоз доста, повярвали сме, по-късно се усещаме предадени и огорчени. Обидата надвива над любовта. Разочарованието надвива над любовта. Понякога възприятието на виновност и самообвинението са толкоз мощни, че сме подготвени да си затворим очите и да опитаме още веднъж и още веднъж – единствено и единствено да спасим достолепието си, връзката си и с цел да не си признаем неуспеха.
Не бива да бъркаме безразличието с незаинтересованост обаче. Апатията е липса на интерес, непукизъм, неглижиране на казуса.
Безразличието е съзнателно затваряне на очи, съзнателно затваряне в себе си и обособяване от другия.
Липсата на пълноценна връзка е задоволително съображение за равнодушие. Ако сътрудникът не ни схваща или не демонстрира съпричастност към това, което ни се случва, напълно разумно е да се затворим в себе си и да потърсим в безразличието избавление.
Излъганите упования са също мотив за равнодушие. Партньорът ни е заречен едно, а прави напълно друго. С времето се оказва, че думите му не са нищо повече от въздух под налягане. Тогава не получаваме това, което ни е нужно от една връзка. Започваме да губим вярата в смисъла й. безразличието е нашата опция на отчаянието и гнева.
Загубата на доверие е срив за всяка връзка. Доверие се гради цялостен живот, само че може да се изгуби единствено за един момент. Ако последователно губим доверие у колегата си, разочарованието ни превзема. Водещи стават възприятията на съмнение и тревога. Не ни остава нищо друго, с изключение на да се затворим в себе си и да проявим равнодушие, с цел да се съхраним.
Пасивното-агресивно държание е сигурен метод да се постави завършек на хармоничната връзка. Системно подхвърляне, нагрубяване, подиграване, подценяване или критикуване е сигурен метод да загубим доверието си у някого и да се почувстваме жертва на пасивно-агресивно държание. Безразличието е сигурен метод да се съхраним.
Единственото неприятно на безразличието е, че в случай че ни докарат един път до такава степен, няма по какъв начин да се върнем.
Когато попаднем в клопката на сходни взаимоотношения, е от изключителна значимост да съумеем да сложим себе си преди всичко и да обърнем внимание на това, от което имаме потребност ние в този миг. Не ставайте жертва на нечии комплекси или на личната си колебливост. Имате право да бъдете щастливи.
Цветелина Велчева
