Сбъркаха ли медиите при отразяването на убийството в Русе
Прави са почитателите на Ницше – всичко е битка за власт, което е причина да не може да се организира спор за нищо друго. Например, който не харесва ГЕРБ, не може да си разреши да хареса плочите в градинката пред „ Свети Седмочисленици ”. И противоположното – който е от ГЕРБ, е задължен да ги пази. Така че въпросът какви са плочите, губи смисъл.
Дори събитие като жестокото ликвидиране на 30-годишната журналистка Виктория Маринова бе употребявано за залог в политическата конкуренция. Ако убийството се окажеше битово, печелят ръководещите, в случай че се окажеше поради професионалната активност на убитата, печелят съперниците им. Този път завоюваха ръководещите. И в деформираната вероятност на дебата започнаха да теглят от събитието дивиденти, които то не носи: щом убийството не е поради журналистически следствия за корупция, значи не сме корумпирана страна и който го твърди, ни клюки. И щом публицистите лансираха неверната хипотезата в този случай, значи не са прави да подлагат на критика властта във всеки различен.
Но по какъв начин едно ликвидиране, осъществено от психопатия, може да бъде доказателство, че една страна не е корумпирана. То би било доказателство, единствено в случай че в действителност беше поради следствията за корупция и то в противоположен смисъл.
Властта, несъмнено, видя късмет да се съобщи като добра и да порицае публицистите, че са безпричинно подозрителни към нея, да ги накара да бъдат по-предпазливи. Известно е обаче, че добра власт не съществува, а единствено непрестанният журналистически и цивилен напън върху институциите ѝ лимитират техните неприятни практики. А убийството на публицист, където и да е и поради каквото и да е, е съображение за мощен напън.
Да убиеш публицист - тази тематика ще обсъждаме през днешния ден с Илия Вълков от Асоциацията на европейските публицисти в „ Необичайните обвинени “ от 22 часа по Bulgaria ON AIR.
Във втората част на предаването ще си приказваме за кино и литература. Киното още ли обича литературата – на този въпрос ще отговори красивото лице на фестивала „ Синелибри ” Жаклин Вагенщайн.
Тази седмица в София за четвърти път беше открит интернационалният кино-литературен фестивал CineLibri, иницииран от издателство „ Колибри ”. Той е горделивост за нашата просвета, тъй като е уникален и в същото време е израз на угриженост в цялата модерна просвета. Загриженост и към литературата, и към киното, които в своите обичайни форми – книгата и салона, наподобяват застрашени от новите отзивчиви платформи, от късото писане и самоделните облици. Загриженост за дребните просветени аудитории, за „ умните и красивите ”, от които нито пазарът се интересува, тъй като не вършат рейтинг, нито страната, тъй като не поддържат статуквото й. Загриженост за либерализма, за изкуството оттатък националните граници и толерантността към другите във време, когато национализмът и консерватизмът упорстват за връщане към „ затвореното общество ”. Загриженост за любовта – мотото на фестивала тази година е „ Любов сред редовете ”, когато хейтърството, експанзията и операциите сочат врагове и те карат да мразиш.
CineLibri и по замисъла си, и с програмата си хем буди носталгия, хем вяра, че е допустимо бъдещето на Европа да бъде предопределено не от ниските пристрастености, а от високата просвета.
*Коментарът на Георги Лозанов е част от новото издание на авторското му предаване Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всеки петък от 22 часа.
Дори събитие като жестокото ликвидиране на 30-годишната журналистка Виктория Маринова бе употребявано за залог в политическата конкуренция. Ако убийството се окажеше битово, печелят ръководещите, в случай че се окажеше поради професионалната активност на убитата, печелят съперниците им. Този път завоюваха ръководещите. И в деформираната вероятност на дебата започнаха да теглят от събитието дивиденти, които то не носи: щом убийството не е поради журналистически следствия за корупция, значи не сме корумпирана страна и който го твърди, ни клюки. И щом публицистите лансираха неверната хипотезата в този случай, значи не са прави да подлагат на критика властта във всеки различен.
Но по какъв начин едно ликвидиране, осъществено от психопатия, може да бъде доказателство, че една страна не е корумпирана. То би било доказателство, единствено в случай че в действителност беше поради следствията за корупция и то в противоположен смисъл.
Властта, несъмнено, видя късмет да се съобщи като добра и да порицае публицистите, че са безпричинно подозрителни към нея, да ги накара да бъдат по-предпазливи. Известно е обаче, че добра власт не съществува, а единствено непрестанният журналистически и цивилен напън върху институциите ѝ лимитират техните неприятни практики. А убийството на публицист, където и да е и поради каквото и да е, е съображение за мощен напън.
Да убиеш публицист - тази тематика ще обсъждаме през днешния ден с Илия Вълков от Асоциацията на европейските публицисти в „ Необичайните обвинени “ от 22 часа по Bulgaria ON AIR.
Във втората част на предаването ще си приказваме за кино и литература. Киното още ли обича литературата – на този въпрос ще отговори красивото лице на фестивала „ Синелибри ” Жаклин Вагенщайн.
Тази седмица в София за четвърти път беше открит интернационалният кино-литературен фестивал CineLibri, иницииран от издателство „ Колибри ”. Той е горделивост за нашата просвета, тъй като е уникален и в същото време е израз на угриженост в цялата модерна просвета. Загриженост и към литературата, и към киното, които в своите обичайни форми – книгата и салона, наподобяват застрашени от новите отзивчиви платформи, от късото писане и самоделните облици. Загриженост за дребните просветени аудитории, за „ умните и красивите ”, от които нито пазарът се интересува, тъй като не вършат рейтинг, нито страната, тъй като не поддържат статуквото й. Загриженост за либерализма, за изкуството оттатък националните граници и толерантността към другите във време, когато национализмът и консерватизмът упорстват за връщане към „ затвореното общество ”. Загриженост за любовта – мотото на фестивала тази година е „ Любов сред редовете ”, когато хейтърството, експанзията и операциите сочат врагове и те карат да мразиш.
CineLibri и по замисъла си, и с програмата си хем буди носталгия, хем вяра, че е допустимо бъдещето на Европа да бъде предопределено не от ниските пристрастености, а от високата просвета.
*Коментарът на Георги Лозанов е част от новото издание на авторското му предаване Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всеки петък от 22 часа.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ