Прасковата е сред едни най-разпространените овощни видове у нас. Дръвчето

Прасковата е измежду едни най-разпространените овощни типове у нас. Дръвчето принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae) и е родственик на, черешата и сливата. Тъй наречената Prunus Persiaca (Персийска слива) е извънредно богат източник на многообразие от потребни субстанции, измежду които по този начин значимия за човешкия организъм калий. Липсата на този минерал води до физическа изнемощялост и чувство за психическа отмалялост. В 100 гр. праскови има 197 мг. калий, който се оправя чудесно с умората и е една от тайните на дълголетието.

Не инцидентно в родината на прасковата - Китай, където плодът се култивира от хилядолетия, прасковеното дръвче е считано за дървото на живота, а плодовете му за знак на величие. Ботаническото си име потребният плод печели заради обстоятелството, че идва до границите на Римската империя през Персия по пътя на коприната. И до момента в някои езици в наименованието на прасковата персийската диря остава: pesca (италиански), persika (шведски), персик (руски).

Освен като превъзходен източник на калий, прасковата се слави и с богато наличие на витамин С - 6.6 мг. на 100 грама. Това й придава чудесно антиоксидантно деяние и я трансформира в асистент в градежа на здрава съединителна тъкан в тялото, както и в съдружник в битката против инфекциите и нездравословните свободни радикали.

Праскови за величие

Известно е, че будистките монаси са приготвяли от прасковеното дърво вълшебен печати и амулети, а клонките му са употребявали за лекуване на страдащи от тресчица, както и за прогонване на нечисти сили. Освен това прасковите са били и главната съставна част на елексира на безсмъртието на старците даоси.
Антиоксидантите в прасковата като се изключи че защищават от онкологични болести, служат и като средство за пречистване от паразити и имат слабително деяние. На прасковите може да се гледа и като на елементарно наличен източник на витамин А, поради бета-каротинът, който се съдържа в тях. Освен за възстановяване на зрението, витамин А служи и за поддържане на здрава и красива кожа.

Плодовете на безсмъртието съдържат комплекс от минерални и пектинови субстанции, които въздействат доста добре на бъбречната и чернодробната функционалност. В тях има и доста соли на желязото, които възстановяват обмяната на веществата и оказват помощ при анемия. Съединенията на фосфора в прасковите пък усъвършенстват паметта и работоспособността ни, като засилват активността на основния мозък.

Интересен факт е, че при преправянето на прасковата организма изисква повече калории, в сравнение с самата тя съдържа. Когато изядем една праскова, която има 60 калории, с цел да я усвоим ще изразходим цели 75 калории.

Подобно на ядката на прасковата съдържа витамин B 17 както и бадемово масло. Яденето й не се предлага, тъй като в нея се съдържа, въпреки и в дребни количества, циановодородна киселина.

От костилките на прасковата обаче се получава доста потребно масло, което съдържа палмитинова и линолеева киселини, както и витамините Р, А, Е, С, плюс доста други скъпи съставни елементи. Маслото се употребява за възстановяване на еластичността на кожата, както и за възвръщане на свежестта й. То има противовъзпалително деяние и също се използва при изгаряния, дерматити и целулит.

на прасковите е сред 30-40, а енергийната й стойност за 100 гр. е 39 калории. Въглехидратите в 100 гр. праскови са 10 година