Алекс Сърчаджиева: Животът може да е жесток и нечестен, но си е твой
Познавате я от телевизионния екран и от театралната сцена. Тя е актриса, само че и амплоато на ТВ водещ не ѝ е непознато. Печели феновете с почтеност. Поредното доказателство за това е моноспектакълът „ На живо “, където Алекс споделя за своя живот досега. За перипетиите, болката, стремежа, вярата, вярата и любовта...
Наскоро актрисата бе водещ на събитието „ Боса разходка “, състояло се в Южния парк, което цели по-голяма осведоменост по отношение на предварителната защита на хроничната венозна болест.
Ето какво описа тя в изявление за DarikNews.bg.
Алекс, по какъв начин реши да участваш в тази акция?
- Смятам, че обществени персони като нас биха могли да дадат повече публичност за такива неща и да помогнем хората да се погрижат за себе си. Аз преди да стана лице на акцията смятах, че това е болест, която може да ти се случи, когато остарееш и че просто се появяват вени, които са грозни по краката ти. Всъщност нещата се оказват доста по-сериозни. Хубавото е, че когато всеки от нас се запознае и прочете повече за заболяването на разширените вени, може да разбере, че предварителната защита може да стартира доста по-рано.
Има ли акция или самодейност, в която да си се включвала дружно с твоята щерка София?
- Да, последно се включихме за Коледа в една самодейност за продажба на тениски и с парите от тях се оказа помощ на едни деца.
Учиш ли щерка си на щедрост?
- Уча я на това, че човек би трябвало да прави положително, без да чака нищо в подмяна. Аз съм казвала нееднократно, че човек с индивида живее и че ние сме хора, когато си подаваме ръка и оказваме помощ един на различен.
Наскоро една имитация от твое изявление обиколи обществената мрежа, а точно „ Човек с индивида живее. С нищо друго не живееш. Нито с пари, нито с коли, нито с парцели... Не! С хора! С този, който вечер ще те прегърне, който заран ще ти донесе кафе. С този, който ще те погали, помилва. Този, в който ще се сгушиш. Независимо дали ще е мъжът ти или детето ти, или другар. Всичко друго е суетност! ". В едно такова меркантилно време, вярваш ли, че това е допустимо фактически?
- Искрено имам вяра и това е част от моята философия за живота. На това изучавам щерка си.
За тези, които към момента не са гледали моноспектакъла „ На живо “, какво да чакат и какви са усещанията, които към този момент си събрала досега?
- Не мога да опиша страстите, които минават от мен към публиката и от публиката към мен. Получи се нещо доста вълнуващо, човешко и почтено. Обратната връзка, която имам с хората след представлението е разтърсваща. Идват хора при мен и споделят, че са изживели катарзис и такива, които ми благодарят за това, че още веднъж са намерили смисъл да продължат. Има хора, които ми споделят, че 5 години са ходили на психолози и никой не е могъл да им отговори на въпроса „ Защо на мен? “, а откакто са гледали представлението, са си дали отговор на този въпрос и са повярвали, че има смисъл да продължат напред. В Пловдив пристигна една госпожа на 86 години. Каза ми, че от 20 години вегетира и животът ѝ е спрял и с помощта на моето зрелище желае даже един ден живот да ѝ остава, да го изживее по този начин, както е живяла преди този момент. Пишат ми и доста младежи. Аз мислех, че младите, които през днешния ден живеят в един софтуерен свят, са надалеч от страсти, а те идват толкоз разтърсени. Едно момче ми сподели: „ Александра, ние имаме потребност да изпитваме такива страсти, каквито ти показваш на сцената. Ежедневието, което живеем, някак си ни ограбва от тях и фактически, когато забележим, че те съществуват, виждаме, че има смисъл. Не мога да скрия страха си преди всяко зрелище. Страх, който в никакъв случай до в този момент не съм изпитвала от работата си, обвързвана с театъра или с малкия екран. Когато потеглих да го върша си споделих, че единствено на един човек да мога да оказа помощ да откри смисъла да продължи напред, ще бъда щастлива. Щастието, което ме залива е голямо, тъй като виждам, че хората са доста повече от един.
Кой е моментът, в който реши да създадеш „ На живо “?
- Три месеца, откакто Иван умря, един мой другар ми се обади и ми сподели: “Моля те, приятелката ми, която доста обичам, работи в една компания и от там желаят да създадат мотивационна среща пред 10-15 индивида. Тогава му споделих: „ Не знам дали знаеш, какво се случва в последните 3 месеца с моя живот, само че аз не знам какво мотивиращо мога да кажа. Седя на един диван у дома, виждам в една точка и се пробвам парче по парче да сглобя живота си и да продължа напред, с цел да си отгледам детето. След толкоз доста молби от негова страна си споделих, че не мога да попреча на любовта и отидох. Само че се оказа, че хората не са 10-15 индивида, а доста повече. И напълно почтено, алена като домат, им споделих, че не знам какво тъкмо да им кажа и започнах да приказвам... И по този начин час и 45 минути и видях, че хората се смеят доста повече в сравнение с комедийните представления и плачат повече, в сравнение с трагичните представления. Когато излязох от там си споделих, че би трябвало да направя нещо такова. Отне ми година и половина, с цел да намеря подобаващите хора, тъй като взех решение, че не желая сама да си пиша текста, защото за мен това не е хигиенично. Един човек счита, че всичко е доста значимо в неговия живот и по тази причина е хубаво да има някой, който да го огледа в профил. Миналата година, по време на пандемията, бях при мои другари във Варна. Приятелка ми сподели тогава: „ Знаеш ли, че Шошо (бел. ред кино режисьор) е във Варна. Искаш ли да се видиш с него “ и аз се съгласих. Той беше в едно кафене, дружно с Яна Борисова. Аз му споделих каква концепция имам и след 10 дни той ми се обади и ми даде да приказвам с Яна, която ми сподели, че доста желае да направи нещо такова – свястно и вълнуващо. След като се прибрах в София, седнахме в тях и аз започнах да ѝ описвам. Тя ме попита дали има нещо, от което се тормозя и за което не желая да приказвам. Казах ѝ, че няма такова нещо, тъй като аз не се тормозя от нищо, което се е случило в моя живот и в никакъв случай не съм крила нещо и не искам и да укривам. Яна ме изслуша, текстът се появи на хартия и когато ми даде пиесата сподели: „ Ще ти е доста мъчно “. Аз се учудих по какъв начин ще ми е доста мъчно, като това са моите думи. Истината обаче е, че няколко дни ми беше мъчно да прочета пиесата. Три дни не успявах да прочета монолога за майка ми, в случай, че това са неща, които аз съм претърпяла и са мои думи. Мислех, че откакто са минали толкоз години доста неща съм превъзмогнала, само че може би някъде надълбоко в себе си съм ги потиснала. Това зрелище е терапия за мен, само че и за доста хора.
Докато играеше това зрелище на премиерата плака ли?
- Не, не съм плакала.
Имаш ли храброст да го изиграеш пред щерка си?
- Нямам храброст на този стадий. Искам да го гледа, само че мисля, че за нежните си 10 години тя претърпя много неща. Знам, че ще се разстрои, а аз желая да я предпазя от това. Най-вече може би ще се натъжи за татко си, тъй като тя знае всичко за Пепа (бел.ред. майката на Александра), само че когато физически не си виждал един човек, връзката не е толкоз мощ. За татко ми знае всичко, само че просто не го познава. Докато тя имаше доста мощна връзка с татко ѝ и ще ѝ стане мъчително.
Можеш ли в този момент на прима виста да ми кажеш един абзац от моноспектакъла, от коя част би бил?
- „ Животът от време на време е доста комплициран, доста нечовечен или доста непочтен, само че в действителност си е твой. И единствено ти имаш правата над тази благосъстоятелност и единствено ти персонално можеш да решиш дали да продължиш да го живееш подобен, какъвто е или да го промениш... “.
На този стадий можеш ли да издадеш какви нови задължения ти предстоят?
- Моето зрелище „ На живо “ ще го играя на 7 септември в Сандански, на 15 септември във Варна, на 17 септември в Пловдив, а на 24 септември в София и ще бъде в „ Сълза и смях. В „ Сатиричния спектакъл “ имам подготовки и министър председатели в средата на ноември, в случай че не ни „ затворят “. Преди няколко месеца снимах в дебютния филм на един млад режисьор Орлин Милчев - „ Изкуството да падаш “. Имах страхотна роля, на жена, която е на моята възраст. Тя има 17-годишна щерка, която е художничка, само че я съпътстват доста проблеми с алкохола и хапчетата и от самото начало е на ръба... Много сериозна роля.
Наскоро актрисата бе водещ на събитието „ Боса разходка “, състояло се в Южния парк, което цели по-голяма осведоменост по отношение на предварителната защита на хроничната венозна болест.
Ето какво описа тя в изявление за DarikNews.bg.
Алекс, по какъв начин реши да участваш в тази акция?
- Смятам, че обществени персони като нас биха могли да дадат повече публичност за такива неща и да помогнем хората да се погрижат за себе си. Аз преди да стана лице на акцията смятах, че това е болест, която може да ти се случи, когато остарееш и че просто се появяват вени, които са грозни по краката ти. Всъщност нещата се оказват доста по-сериозни. Хубавото е, че когато всеки от нас се запознае и прочете повече за заболяването на разширените вени, може да разбере, че предварителната защита може да стартира доста по-рано.
Има ли акция или самодейност, в която да си се включвала дружно с твоята щерка София?
- Да, последно се включихме за Коледа в една самодейност за продажба на тениски и с парите от тях се оказа помощ на едни деца.
Учиш ли щерка си на щедрост?
- Уча я на това, че човек би трябвало да прави положително, без да чака нищо в подмяна. Аз съм казвала нееднократно, че човек с индивида живее и че ние сме хора, когато си подаваме ръка и оказваме помощ един на различен.
Наскоро една имитация от твое изявление обиколи обществената мрежа, а точно „ Човек с индивида живее. С нищо друго не живееш. Нито с пари, нито с коли, нито с парцели... Не! С хора! С този, който вечер ще те прегърне, който заран ще ти донесе кафе. С този, който ще те погали, помилва. Този, в който ще се сгушиш. Независимо дали ще е мъжът ти или детето ти, или другар. Всичко друго е суетност! ". В едно такова меркантилно време, вярваш ли, че това е допустимо фактически?
- Искрено имам вяра и това е част от моята философия за живота. На това изучавам щерка си.
За тези, които към момента не са гледали моноспектакъла „ На живо “, какво да чакат и какви са усещанията, които към този момент си събрала досега?
- Не мога да опиша страстите, които минават от мен към публиката и от публиката към мен. Получи се нещо доста вълнуващо, човешко и почтено. Обратната връзка, която имам с хората след представлението е разтърсваща. Идват хора при мен и споделят, че са изживели катарзис и такива, които ми благодарят за това, че още веднъж са намерили смисъл да продължат. Има хора, които ми споделят, че 5 години са ходили на психолози и никой не е могъл да им отговори на въпроса „ Защо на мен? “, а откакто са гледали представлението, са си дали отговор на този въпрос и са повярвали, че има смисъл да продължат напред. В Пловдив пристигна една госпожа на 86 години. Каза ми, че от 20 години вегетира и животът ѝ е спрял и с помощта на моето зрелище желае даже един ден живот да ѝ остава, да го изживее по този начин, както е живяла преди този момент. Пишат ми и доста младежи. Аз мислех, че младите, които през днешния ден живеят в един софтуерен свят, са надалеч от страсти, а те идват толкоз разтърсени. Едно момче ми сподели: „ Александра, ние имаме потребност да изпитваме такива страсти, каквито ти показваш на сцената. Ежедневието, което живеем, някак си ни ограбва от тях и фактически, когато забележим, че те съществуват, виждаме, че има смисъл. Не мога да скрия страха си преди всяко зрелище. Страх, който в никакъв случай до в този момент не съм изпитвала от работата си, обвързвана с театъра или с малкия екран. Когато потеглих да го върша си споделих, че единствено на един човек да мога да оказа помощ да откри смисъла да продължи напред, ще бъда щастлива. Щастието, което ме залива е голямо, тъй като виждам, че хората са доста повече от един.
Кой е моментът, в който реши да създадеш „ На живо “?
- Три месеца, откакто Иван умря, един мой другар ми се обади и ми сподели: “Моля те, приятелката ми, която доста обичам, работи в една компания и от там желаят да създадат мотивационна среща пред 10-15 индивида. Тогава му споделих: „ Не знам дали знаеш, какво се случва в последните 3 месеца с моя живот, само че аз не знам какво мотивиращо мога да кажа. Седя на един диван у дома, виждам в една точка и се пробвам парче по парче да сглобя живота си и да продължа напред, с цел да си отгледам детето. След толкоз доста молби от негова страна си споделих, че не мога да попреча на любовта и отидох. Само че се оказа, че хората не са 10-15 индивида, а доста повече. И напълно почтено, алена като домат, им споделих, че не знам какво тъкмо да им кажа и започнах да приказвам... И по този начин час и 45 минути и видях, че хората се смеят доста повече в сравнение с комедийните представления и плачат повече, в сравнение с трагичните представления. Когато излязох от там си споделих, че би трябвало да направя нещо такова. Отне ми година и половина, с цел да намеря подобаващите хора, тъй като взех решение, че не желая сама да си пиша текста, защото за мен това не е хигиенично. Един човек счита, че всичко е доста значимо в неговия живот и по тази причина е хубаво да има някой, който да го огледа в профил. Миналата година, по време на пандемията, бях при мои другари във Варна. Приятелка ми сподели тогава: „ Знаеш ли, че Шошо (бел. ред кино режисьор) е във Варна. Искаш ли да се видиш с него “ и аз се съгласих. Той беше в едно кафене, дружно с Яна Борисова. Аз му споделих каква концепция имам и след 10 дни той ми се обади и ми даде да приказвам с Яна, която ми сподели, че доста желае да направи нещо такова – свястно и вълнуващо. След като се прибрах в София, седнахме в тях и аз започнах да ѝ описвам. Тя ме попита дали има нещо, от което се тормозя и за което не желая да приказвам. Казах ѝ, че няма такова нещо, тъй като аз не се тормозя от нищо, което се е случило в моя живот и в никакъв случай не съм крила нещо и не искам и да укривам. Яна ме изслуша, текстът се появи на хартия и когато ми даде пиесата сподели: „ Ще ти е доста мъчно “. Аз се учудих по какъв начин ще ми е доста мъчно, като това са моите думи. Истината обаче е, че няколко дни ми беше мъчно да прочета пиесата. Три дни не успявах да прочета монолога за майка ми, в случай, че това са неща, които аз съм претърпяла и са мои думи. Мислех, че откакто са минали толкоз години доста неща съм превъзмогнала, само че може би някъде надълбоко в себе си съм ги потиснала. Това зрелище е терапия за мен, само че и за доста хора.
Докато играеше това зрелище на премиерата плака ли?
- Не, не съм плакала.
Имаш ли храброст да го изиграеш пред щерка си?
- Нямам храброст на този стадий. Искам да го гледа, само че мисля, че за нежните си 10 години тя претърпя много неща. Знам, че ще се разстрои, а аз желая да я предпазя от това. Най-вече може би ще се натъжи за татко си, тъй като тя знае всичко за Пепа (бел.ред. майката на Александра), само че когато физически не си виждал един човек, връзката не е толкоз мощ. За татко ми знае всичко, само че просто не го познава. Докато тя имаше доста мощна връзка с татко ѝ и ще ѝ стане мъчително.
Можеш ли в този момент на прима виста да ми кажеш един абзац от моноспектакъла, от коя част би бил?
- „ Животът от време на време е доста комплициран, доста нечовечен или доста непочтен, само че в действителност си е твой. И единствено ти имаш правата над тази благосъстоятелност и единствено ти персонално можеш да решиш дали да продължиш да го живееш подобен, какъвто е или да го промениш... “.
На този стадий можеш ли да издадеш какви нови задължения ти предстоят?
- Моето зрелище „ На живо “ ще го играя на 7 септември в Сандански, на 15 септември във Варна, на 17 септември в Пловдив, а на 24 септември в София и ще бъде в „ Сълза и смях. В „ Сатиричния спектакъл “ имам подготовки и министър председатели в средата на ноември, в случай че не ни „ затворят “. Преди няколко месеца снимах в дебютния филм на един млад режисьор Орлин Милчев - „ Изкуството да падаш “. Имах страхотна роля, на жена, която е на моята възраст. Тя има 17-годишна щерка, която е художничка, само че я съпътстват доста проблеми с алкохола и хапчетата и от самото начало е на ръба... Много сериозна роля.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ