Съвет: По-добре е да не купуваме стоки на изплащане, защото има оскъпяване от 15 до 30% годишно
Повишение на потреблението, цялостни заведения и доста резервации за празниците- такава е равносметката в интервала преди коледните и новогодишните празници, направена пред БНР от кредитния съветник Тихомир Тошев.
" На този черен петък похарчихме с 30 млн. лв. повече, в сравнение с предходната година. По Коледа и Нова година също ще се похарчат много повече пари “.
На другия полюс обаче са хората с ниски приходи, означи той.
" Тези, които имат малко или никакви спестявания и ще изкарат една бедна Коледа. Инфлацията изяде огромна част от покупателната им дарба. Те са наранени повече от инфлацията. Няма да могат да купят и това, което са можели през предходната година “.
Трябва да си създадем бюджет за коледните и новогодишните разноски, посъветва кредитният съветник.
" Да не се не помнят по-високите сметки през януари. Не е нужно да прекаляваме със скъпите покупки и дарове “.
Онлайн извършването на покупки стана доста известно още по време на пандемията от коронавирус и си остава такова, макар нарасналите цени за доставките, уточни Тихомир Тошев.
" Възможността да намериш разнообразни артикули, освен това на положителни цени, ще продължава да блазни “.
По-добре е да не купуваме артикули на погашение, тъй като има оскъпяване от 15 до 30% годишно, посъветва той.
Тошев подсети, че за българина жилището е огромен приоритет.
" Много хора, които имаха по-големи спестявания, взеха решение да ги спасят, когато стартира войната в Украйна. Те излязоха на пазара на недвижими парцели, с цел да купуват. Това докара до растеж в цените – с към 15% за първите 6 месеца “
Другата причина, която стимулира покупката на жилища в България, е, че оставаме с едни от най-ниските лихви по ипотечните заеми в цяла Европа, изясни той.
" Започнаха да се повишават през октомври, само че нищожно. През идната година този равномерен развой ще продължи, само че не чакам да отидем на равнищата в страните към нас. Предвиждам към 3.5-4% следващата година “.
Засега кредитирането не е наранено от процесите, които се случват към нас, уточни още кредитният съветник.
" Тази година се слага нов връх по отпуснати ипотечни и потребителски заеми от съществуването на кредитен пазар в България. Ръстовете са много съществени – с съвсем 28% при ипотечните и към 15% при потребителските. Ниските лихви са измежду мотивиращите фактори. Очаквам ползата да се резервира и през идната година “
Тошев изясни, че има и растеж в търсенето на бързите заеми.
" През последните 3 месеца той е забележителен. За хората с ниски приходи е все по-трудно да вържат бюджета си до идната заплата. Проблемът е, че те не помниха какъв брой безценен артикул е това. Много са тези, които изпадат в неспособност да ги обслужват, когато изтеглят по-голяма сума. Има растеж и на неприятните бързи заеми. Съветвам хората да не прекаляват. Суми над 500 лв. не би трябвало да се теглят като бърз заем “.
Над 90% от спестяванията на българите са в левове и няма потребност те да бъдат обменяни в евро, уточни Тошев.
" Няма риск да държим спестяванията в левове. Ако ги обменим в този момент, ще платим такса. Това ще стане автоматизирано през 2024 година, когато би трябвало да влезем в еврозоната “.
" На този черен петък похарчихме с 30 млн. лв. повече, в сравнение с предходната година. По Коледа и Нова година също ще се похарчат много повече пари “.
На другия полюс обаче са хората с ниски приходи, означи той.
" Тези, които имат малко или никакви спестявания и ще изкарат една бедна Коледа. Инфлацията изяде огромна част от покупателната им дарба. Те са наранени повече от инфлацията. Няма да могат да купят и това, което са можели през предходната година “.
Трябва да си създадем бюджет за коледните и новогодишните разноски, посъветва кредитният съветник.
" Да не се не помнят по-високите сметки през януари. Не е нужно да прекаляваме със скъпите покупки и дарове “.
Онлайн извършването на покупки стана доста известно още по време на пандемията от коронавирус и си остава такова, макар нарасналите цени за доставките, уточни Тихомир Тошев.
" Възможността да намериш разнообразни артикули, освен това на положителни цени, ще продължава да блазни “.
По-добре е да не купуваме артикули на погашение, тъй като има оскъпяване от 15 до 30% годишно, посъветва той.
Тошев подсети, че за българина жилището е огромен приоритет.
" Много хора, които имаха по-големи спестявания, взеха решение да ги спасят, когато стартира войната в Украйна. Те излязоха на пазара на недвижими парцели, с цел да купуват. Това докара до растеж в цените – с към 15% за първите 6 месеца “
Другата причина, която стимулира покупката на жилища в България, е, че оставаме с едни от най-ниските лихви по ипотечните заеми в цяла Европа, изясни той.
" Започнаха да се повишават през октомври, само че нищожно. През идната година този равномерен развой ще продължи, само че не чакам да отидем на равнищата в страните към нас. Предвиждам към 3.5-4% следващата година “.
Засега кредитирането не е наранено от процесите, които се случват към нас, уточни още кредитният съветник.
" Тази година се слага нов връх по отпуснати ипотечни и потребителски заеми от съществуването на кредитен пазар в България. Ръстовете са много съществени – с съвсем 28% при ипотечните и към 15% при потребителските. Ниските лихви са измежду мотивиращите фактори. Очаквам ползата да се резервира и през идната година “
Тошев изясни, че има и растеж в търсенето на бързите заеми.
" През последните 3 месеца той е забележителен. За хората с ниски приходи е все по-трудно да вържат бюджета си до идната заплата. Проблемът е, че те не помниха какъв брой безценен артикул е това. Много са тези, които изпадат в неспособност да ги обслужват, когато изтеглят по-голяма сума. Има растеж и на неприятните бързи заеми. Съветвам хората да не прекаляват. Суми над 500 лв. не би трябвало да се теглят като бърз заем “.
Над 90% от спестяванията на българите са в левове и няма потребност те да бъдат обменяни в евро, уточни Тошев.
" Няма риск да държим спестяванията в левове. Ако ги обменим в този момент, ще платим такса. Това ще стане автоматизирано през 2024 година, когато би трябвало да влезем в еврозоната “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ