Най-силната психотравма е унижението
.
Повечето от нашите най-ярки мемоари са свързани със мощни страсти, без значение дали са позитивни или негативни.
Отрицателните, обаче нормално остават по-дълго, даже когато събитието е от дълго време отминало. Учените потвърдиха, че най-силната страст, преживявана от индивида е унижението.
Мозъкът всичко може да преживее и да усвои. Но унижението не може.
Унижението с това и се отличава – то е безответна реакция. Можете да унижите различен, единствено в случай че той не ви отговори.
Поради това нормално биват унижавани децата и тези, които заради избрани условия са принудени да мълчат и да търпят.
Тогава – плачеш, или противоположното – неуместно се усмихваш, нещо промърморваш, тръгваш, накъдето ти видят очите, с тежко чувство в гърдите си…
„ Нищо, нищо… на всеки се случва, мислиш си. Не е като да са те блъснали, а пък и сте били уединено, никой няма да разбере. Няма за какво да се притесняваш… “
Но не е по този начин, точно след претърпяно оскърбление могат да последват душевен разстройства и даже самоубийство. Ако душeвността е мощна, унижението отново остава утаено в съзнанието за цялостен живот.
Човек на всичко е подготвен да го не помни, само че това е невероятно, точно тъй като това е най-силната и най-болезнената психотравма.
Унизил те е началникът, унизили са те на изявление за работа, чул си унизителни въпроси и мнения в учебно заведение. Могат да те унижат в болничното заведение, в магазина, в институциите и би трябвало да търпиш, няма къде да вървиш.
Психолозите Марте Отен и Кай Йонас провели две проучвания, в които мъже и дами чели къси истории, включващи разнообразни страсти и помолили участниците да си показват по какъв начин биха се чувствали в показаните сюжети.
В първото изследване изучавали унижението, гнева и щастието. Във второто сравнявали унижението и срама (напр. говорите жестоко на майка си и тя се разплаква). Учените употребявали електроенцефалограма, с цел да запишат електрическата интензивност на мозъка.
Те се интересували най-много от две измерванията, които показвали увеличението на когнитивната обработка и активация в мозъчната кора.
Резултатите посочили, че възприятието за оскърбление водело до повишението на двата индикатора, което води до усилена обработка на информация и огромна приложимост на душевен запаси.
Това значи, че унижението е доста мощна и интензивна страст, която има дълготрайни последствия. Може би унижението изисква повече психическа обработка, защото съставлява комплицирана обществена страст, при която губим част от обществения си статус.
Чувството за оскърбление е изпитвал всеки най-малко един път в живота си. Някои хора не желаят да се демонстрират след подобен случай, само че има способи да се оправим с това чувство.
Единственият метод да се справите с унижението е да отговорите. Дори и да зависите от индивида, направете го умерено и съответно. Защото никакви пари и сигурност не компенсират контузията от унижението, тя остава вечно.
И колкото повече те е унизил другият, толкоз по-високо е вдигнал самочувствието си, като на люлка, където вие сте долу, а другият човек – горе.
Нужно е да стъпите крепко на краката си и да отстоявате позицията си, различен излаз няма. Да се слушат оскърбления е недопустимо.
Тези, които унижават са страхливци и подлеци.
И е малко евентуално да ви отлъчен или да продължат с униженията си. Ако незабавно има отговор – няма да има оскърбление.
