Повечето от нас са убедени, че страстта, похотта, желанието и

Повечето от нас са уверени, че пристрастеността, похотта, желанието и симбиозата са доказателство, че в действителност обичаме. Това е по-скоро доказателство, че телата ни отделят хормони, които ни влияят като опиати.

Доста хора имат вяра, че са намерили същинската обич и тя ще продължи постоянно. И внезапно ненадейно всичко свършва. След което започваме да търсим нов обект. Или пък живеем в непрекъснато отчаяние.

В лечението за двойки хората доста постоянно акцентират аргументи като:
" Защото тя се е трансформирала ", " Той към този момент не е същият като преди ", " Чувствам се измамен/излъган ".

Как да разберем, че в действителност обичаме някого?

Можем да сравним точките по-долу към колегата си и да разберем дали това, което той изпитва, е обич или по-скоро сласт, предпочитание или нещо друго.



1. Грижа

Това е много необятно разбиране, само че без грижа няма същинска връзка. Не става дума за токсичната грижа: Половинката непрекъснато да ни пита дали ни е студено и ни се обажда 100 пъти, с цел да разбере дали сме пристигнали на работа, или вкъщи.
Или пък обстановката, в която тя сервира на брачна половинка си вечерята под носа, глади ризите му и продължава да го пита дали желае нещо друго.

Грижата е вниманието, което отделяме, без да мислим за себе си в този миг. Ние не използваме другия човек, с цел да се усещаме добре. А историята познава доста такива случаи.
Мъжът може да третира половинката си като чистачка, готвачка или неплатена детегледачка, до момента в който самият той преследва фантазиите си за пътешестване, пристрастеност или даже независимост.

Или пък тя го употребява като банкомат, с цел да преследва задачите си, без да се интересува от възприятията му.
Също не е добре за връзката, в случай че той прави всичко у дома, а тя не пипа нищо.



2. Свобода

Ограничаването на свободата на другия човек си е нормално принуждение. Свободата не значи самозадоволяване, при което утвърждаваме изневярата (освен в случай че хората не изберат отворена връзка) или да разрешаваме да бъдем измъчвани.

Има обаче двойки, които се лимитират взаимно, наблюдават се, ревизират се и считат, че това е обикновено.
Не, това не е добре за връзката им. Това приказва, че желаеме да притежаваме другия човек и имаме проблем със самочувствието.
Безумно е, когато чувстваш, че можеш да забраниш на някого да прави нещо, като строга майка, която бди над младеж.
Не можем да опазим колегата си, в случай че му забраняваме да излиза и да се среща с хора без нас, да не му разрешаваме да отиде някъде самичък (защото, съгласно нас, една двойка би трябвало да бъде непрекъснато заедно).
Съществуват мъже и дами, които даже би трябвало да желаят позволение от сътрудниците си, с цел да останат сами. Не става дума за това, че се съветват за срещи или питат дали другата страна има проекти. Те просто търсят разрешение, което е неверно и обрича връзката им на неуспех. 



3. Не тровим живота му/ѝ

Това може да го вършат както мъже, по този начин и дами. Свързваме се с някого, с цел да имаме по-добър, по-топъл, по-приятен и по-щастлив живот, а след това се оказва, че имаме патерица.

Ако обичаш някого, не би трябвало да съсипваш живота му. Не би трябвало да хленчите и да подрязвате крилата му.
Спрете да поправяте някого, да се стремите да го подобрите или учите. Приемете го подобен, какъвто е. Ако има някакъв проблем с пиянство или друга взаимозависимост, това е индикация, че той не се оправя със себе си и се нуждае от лекуване.
В случая обаче приказваме за естествена, здрава връзка, в която и двамата сте виновни, а да отровиш живота си значи да се опиташ да промениш някого по собствен метод.

Ако обаче сътрудникът ви пие, взема неразрешени вещества или прави други деструктивни неща - вие можете просто да го придружите в търсенето на разнообразни форми на помощ, и да го подкрепите в лекуването.

4. Правим взаимни отстъпки

Това е нещо, което евентуално е известно на всички дългогодишни, относително щастливи бракове. И макар че е тривиално, тъй като всички като че ли знаем какъв брой значим е компромисът, се оказва, че рядко го вършим.

Защото множеството от нас са егоисти.
„ Обичам те толкоз доста, само че въпреки всичко дано отидем на отмора там, където желая, да прекараме уикенда по този начин, както желая, и да си купим апартамент там, където желая. “

Винаги да отстъпвате също не е добре. Трябва да се стремите към златната среда, където никой от двамата не трябва да се усеща засегнат.