Как кучетата възприемат времето
Повечето кучета в никакъв случай не закъсняват за ястие – знаят тъкмо къде да бъдат едновременно всеки ден. Знаят, също и по кое време да чакат притежателя им да се върне и да чакат добродушно пред вратата. Когато станете очевидци на това държание, смятате, че кучетата имат комплицирано схващане за времето. Но какво в действителност е времето за едно куче?
Казват, че една човешка година се равнява на седем кучешки. Но какво ни споделя тази доктрина за това по какъв начин кучетата възприемат времето? Всъщност доста малко. Идеята за „ кучешките години ” идва от разликата в продължителността на живота при кучетата, съпоставена с тази на хората. Няма да е правилно, в случай че използван това и при въпроса с възприемането на времето.
За да разберем по какъв начин кучетата възприемат времето, първо би трябвало да разберем по какъв начин хората го вършат. Всеки човек усеща времето по друг метод всякога. Алберт Айнщайн един път е обяснил теорията на относителността казвайки: „ Когато човек е с хубаво момиче за един час, това му се коства като минута. Но когато го оставим върху парещ котлон за минута – това е повече от всеки час. Това е относителността ”.
Въпреки че чувството за времето е релативно за всеки един, всички хора мислят за времето по подобен метод. Например, спомените ни са комплицирано свързани с това по какъв начин разбираме миналото време. Способността ни да помним събития в избран ред играе огромна роля във усещането ни за време. Способни сме даже да предвиждаме неща. Не твърдим, че всички сме медиуми, само че всеки от нас разчита на дадени събития в бъдеще – даже елементарни като упованието, че слънцето ще изгрее на сутринта. Тези качества играят значима роля – да вземем за пример, паметта и предвиждането ни разрешават да имаме възприятие за непрекъснатост, персонална история и съзнание.
Дали кучетата и другите животни имат същите качества? Дали в случай че влезете в съзнанието на кучето няма да видите спомените за това по какъв начин е яло кокал тази заран?
Как работи паметта на кучетата?
Проучванията за това по какъв начин кучетата възприемат времето са лимитирани. Но можем да научим повече за това когато разгледаме изследвания, правени на други животни, като гризачи, птици и примати. При тези опити, откривателят на животинския разум, Уилиям Робъртс, прави някои забележителни изводи по отношение на животинските мемоари, интуиции и още. Той споделя, че животните са „ заседнали във времето ”. С това той има поради, че без вродените качества за преценка на времето – като същински мемоари – животните живеят само в сегашното. Робъртс счита, че животните са „ заседнали във времето ” тъй като не мога умствено да „ пътуват обратно и напред във времето ”. Хората могат умишлено и неумишлено да се връщат към избрани мемоари и мечтани събития. Животните не могат това.
За доста хора това наподобява като неверна доктрина. В последна сметка, не можем ли да дресираме животните? И това дресиране не зависи ли от личните мемоари на животното?
Не е наложително – най-малко не по метод, по който нормално мислим за спомените, споделя Робъртс. Животните могат да бъдат подготвени да вършат всякакви неща, по същия метод както малко дете го прави. Според проучванията на децата, до четири годишна възраст, те научават доста неща – пълзене, ходене – само че без умствената дарба да си спомнят къде или по какъв начин са се научили. С други думи, те нямат епизодична памет или способността да си спомнят обособени събития от предишното. Едно куче може да знае по какъв начин да реагира на командата „ седни ” без да има спомен за избраното събитие, когато е научило командата.
Вътрешните биологични ритми също играят значима роля, съгласно Робъртс. Учените са разкрили при опити с гълъби, че „ вътрешния часовник ” им разрешава да се научат по кое време и къде има храна. По сходен метод, кучетата могат да употребяват трептения, ставащи един път дневно – съмнение в хормоните, температурата на тялото и нервна интензивност – с цел да знаят по кое време ще има храна или по кое време притежателя ще се прибере, вместо да помнят какъв брой време е минало сред храненето или кога се дава храната.
Ако кучетата нямат мемоари като хората, могат ли да си вършат проекти за бъдещето?
Могат ли животните да се учат и да мислят без визия за времето?
Хората имат две значими качества, които ни оказват помощ да разбираме времето: Способни сме да запомним поредност от събития и можем да чакаме бъдещи потребности или събития. Изследванията демонстрират, че животните може би имат тези качества, само че не толкоз развити.
Учените са тествали краткосрочната и дълготрайната памет на животните с цел да ревизират какъв брой добре могат да си спомнят серия от събития. При тестванията на краткосрочната памет, гълъби и примати би трябвало да запомнят последователността доста добре с цел да я повторят в същия ред с цел да получат премия. Животните се справили сносно при тези задания, само че спомените им избледняват бързо. Робъртс счита, че евентуално са се учили като са прекосявали от най-слаб спомен до най-силен, а не са „ научавали ” или „ запомняли ” в действителност последователността.
Други учени са разкрили, че гълъбите и маймуните се оправят добре с тестванията на дълготрайната памет, в които трябвало да си спомнят последователността след пауза сред ученето и тестванията. Но е трябвало доста време с цел да научат животните на тези последователности. От тези опити наподобява, че животните възприемат времето по друг метод от хората, които имат релативно надеждни и комплицирани мемоари за последователности от събития.
В допълнение, животните не наподобява да плануват бъдещи потребности или награди доста добре, откакто съгласно учените нямат построена визия за бъдещето. Например когато им е даден избор, гълъбите и мишките избират по-малката и бърза премия пред по-голямата бъдеща. При един опит, учените оставят приматите да избират сред един банан и два банана. Разбираемо те избират постоянно двата банана. Когато количеството се усили, те стартират да стават по-малко претенциозни – не са чак толкоз гладни да изядат 10 банана, за това избират пет при половината опити. Робърт заключава от опита, че тези животни гледат да задоволят глада си и не мислят, че отново ще огладнеят.
Ами катериците и другите животни, които складират храна за зимните месеци? Това държание приказва, че животните мислят за бъдещето. Всъщност, може би не е по този начин. Проучванията демонстрират, че животните не стопират да натрупат храна, даже когато запасите им изчезнат. Това може да значи, че животните не схващат за какво се запасяват с храна, за какво ще им е нужна в бъдеще и даже какво е бъдещето. Правят го просто по рефлекс.
Ако животните са „ заседнали във времето ”, както допуска Робъртс, това може да значи, че разбирането на времето е неповторимо и главно човешко качество.
