Притча за двете съкровени думи
Повечето хора имат потребност да чуят „ двете думи ”. И от време на време се случва да ги чуят тъкмо в точния момент.
Запознах се с Кони в деня, когато постъпих като доброволка в болничното заведение. Бил, брачният партньор й, стоеше обезпокоен до носилката, от която я трансферираха на болничното легло. Макар да беше навлязла в последните стадии от битката си с рака, Коки беше бодра и радостна. Настанихме я. Написах името й върху всички болнични движимости, които щяха да й служат, и я попитах дали има потребност от нещо.
– О, да – отвърна тя, – бихте ли ми посочили по какъв начин да си пущам тв приемника? Страшно обичам сериалите и не ми се желае да пропусна нещо.
Кони беше сантиментална душа. Обичаше телевизионни сериали, романи и филми с вълнуваща любовна история. Когато се опознахме по-добре, тя показа какъв брой било потискащо в продължение на 32 години да бъде брачна половинка на мъж, който постоянно я наричал „ глупава жена ”.
– Знам, че Бил ме обича – обясняваше тя, – само че той не е от тия дето ще кажат, че ме обичат, или ще ми подарят картичка.
Тя въздъхна и погледна на открито през прозореца към дърветата в двора.
– Всичко бих дала най-малко един път да ми каже „ обичам те ”, само че той просто не е подобен човек.
Бил посещаваше Кони всеки ден. Отначало седеше до леглото й, до момента в който тя гледаше сериалите. По-нататък, когато тя стартира да спи през множеството време, той крачеше нагоре надолу из коридора пред стаята й. Още по-нататък, когато тя към този момент дори не гледаше телевизия и изобщо рядко се будеше, аз започнах да отстранявам повече време на Бил.
Той ми описа че на времето работел като дърводелец а в този момент обичал да върви за риба. Двамата с Кони нямали деца, само че откогато били пенсионирани си прекарвали добре, пътували доста, само че след това Кони се разболяла. Бил не можеше да изрази възприятията си, свързани с идната гибел на жена му.
Един ден, до момента в който си пиехме кафето в барчето, заговорих на тематика дами и какъв брой е нужна малко романтика в нашия живот; какъв брой ни е прелестно да получаваме сантиментални картички и любовни писма.
– Казваш ли на Кони, че я обичаш? – попитах го аз (знаейки отговора), а той ме погледна по този начин, като че ли съм луда.
– Няма потребност – отвърна той. – Тя си знае, че я обичам.
– Сигурна съм, че го знае – рекох аз и се пресегнах да докосна ръцете му – груби ръце на дърводелец, които стискаха чашата по този начин, като че ли беше единствената им опора, – само че тя има потребност да го чуе, Бил, има потребност да чуе какво е означавала за теб през всичките тези години. Моля те, намерения си за това.
Върнахме се в стаята на Кони. Бил изчезна вътре, а отидох да навестя различен пациент. По-късно видях Бил седнал до леглото. Той държеше ръката на Кони, до момента в който тя спеше. Това беше на 12 февруари. Два дни по-късно, както си вървях из отделението по обяд, видях Бил, подпрян на стената в коридора, втренчил очи в пода. От старшата сестра към този момент знаех, че Кони е умряла в 11 часа сутринта.
Когато Бил ме видя, той си разреши да се отпусне в прегръдките ми за по-дълго. Лицето му беше обляно в сълзи и цялостен трепереше. Накрая се облегна на стената и пое надълбоко въздух.
-Трябва да ти кажа нещо – рече той. -Трябва да ти кажа какъв брой добре се усещам, че й споделих.
Той се прекъсна, с цел да си издуха носа.
– Много мислих за това, което ми загатна, и тази заран й споделих какъв брой доста я обичам… и какъв брой се веселя, че съм се оженил за нея. Трябваше да видиш усмивката й!
Влязох в стаята да се сбогувам на собствен ред с Кони. На масичката до леглото й стоеше голяма картичка по случай празника на влюбените – Свети Валентин. Нали ги знаете, ония сантиментални картички, в които написа: „ На моята прелестна съпруга… Обичам те ”.
Из “Пилешка чорба за женската душа ”
