Повечето фигури от опозицията са в затвора или в чужбина

...
Повечето фигури от опозицията са в затвора или в чужбина
Коментари Харесай

Какво трябва да знаем за президентските избори в Русия тази година

Повечето фигури от опозицията са в пандиза или в чужбина и доста самостоятелни медии са блокирани, а Кремъл поддържа непоколебим надзор над политическата система в страната. Почти изцяло несъмнено е, че на изборите през март 71-годшишният президент Владимир Путин ще затвърди властта си най-малко до 2030 година.

Въпреки това се чака изборите да бъдат проследени от близко от хората, които се пробват да придобият визия за политическите измами на Русия, както и за мненията в по-широкообхватната съветска общност малко повече от две години откакто Москва стартира пълномащабната си инвазия в Украйна.

Ето какво би трябвало да знаете за идните избори, по какъв начин ще се гласоподава, кой се изправя против Путин и какво значи това за международната политическа сцена.

Всеки съветски жител над 18-годишна възраст, който не излежава присъда в пандиза, може да гласоподава на президентските избори в страната. През февруари 2024 година Централната изборна комисия на Русия сподели, че към 112,3 милиона души имат право на глас в Русия и окупираните от Русия региони на Украйна. Още 1,9 милиона руснаци, живеещи в чужбина, също имат право на глас, добави комисията.

Избирателната интензивност на последните президентски избори в Русия през 2018 година бе 67,54%, макар че наблюдаващи и някои обособени гласоподаватели оповестиха за широкоразпространени нарушавания, в това число натъпкване на изборни урни с бюлетини и наложително гласоподаване.

Избирателната интензивност на парламентарните избори през 2021 година бе 51,7%.

Реклама след 7-ми параграф

Гласуването в Русия и в анексираните райони на Украйна като цяло ще се състои в изборните секции в границите на три дни сред 15 и 17 март. Това са първите президентски избори в Русия, за които изборните секции ще бъдат отворени за три дни, вместо за един.

Руски публични представители за първи път вкараха гласоподаване в границите на няколко дни за референдума през 2022 година, който Путин провежда, с цел да прокара конституционна промяна, която да му разреши да се кандидатира за още два мандата. Това ще бъдат първите президентски избори в Русия, за които изборните секции ще бъдат отворени за три дни, вместо за един.

Това ще бъдат и първите президентски избори, на които гласоподавателите ще могат да гласоподават онлайн. Електронното гласоподаване е въведено в 29 района.

Независими изборни наблюдаващи насочиха широкообхватни рецензии против разтягането на периода за гласоподаване в границите на няколко дни и въвеждането на онлайн гласоподаване, потвърждавайки че това са тактики за в допълнение възпрепятстване на изборния развой. През 2021 година опозиционни групи споделиха, че е имало признаци на операция на цифровото гласоподаване на парламентарните избори в страната.

Изборите ще се произведат и в Крим, който бе анексиран от Москва през 2014 година, както и в четирите района в югоизточната част на Украйна, които Русия анексира след началото на пълномащабната инвазия през 2022 година - макар че съветските сили не управляват напълно нито един от четирите. Решението изборите да се произведат и там бе наказано от Киев и от Запада.

Предварителното гласоподаване към този момент стартира в някои райони и последователно ще се популяризира и в други.

Руският президент Владимир Путин ще взе участие в изборите като самостоятелен претендент. Почти несъмнено е, че той ще си обезпечи пети мандат, защото ще се изправи против трима алегорични противници.

Другите претенденти, номинирани от другарски настроени към Кремъл парламентарно показани партии, са Николай Харитонов от Комунистическата партия, Леонид Слуцки от националистката Либерално-демократическа партия и Владислав Даванков от партия " Новите хора ". Харитонов се кандидатира против Путин и през 2004 година, само че приключи надалеч зад него на второ място.

Те като цяло поддържат Кремъл и неговите политики, в това число нашествието в Украйна. Предишни избори демонстрираха, че е малко евентуално тези претенденти да завоюват задоволително гласове, с цел да се трансфорат в същинска опасност за Путин. На президентските избори през 2018 година останалият на второ място претендент на Комунистическата партия завоюва 11,8% от гласовете в съпоставяне със 76,7% за Путин.

Междувременно множеството опозиционни фигури, които биха могли да съставляват предизвикателство за Путин, бяха вкарани в пандиза или са в заточение в чужбина. Миналата седмица най-добре познатият съветски опозиционен водач Алексей Навалани, чийто опит да се кандидатира против Путин през 2018 година бе отритнат, ненадейно умря в пандиза, където излежаваше 19-годишна присъда по обвинявания в екстремизъм.

Мнозина коментатори, като и значително разпръснатата съветска съпротива, разказват изборите като плебисцит по отношение на войната в Украйна, стартирана от Путин преди две години.

Абас Галямов, политически анализатор и някогашен създател на речите на Путин, споделя, че на тези избори " множеството разновидности са сменени от една елементарна дихотомия: " За или срещу Путин сте? ". Според него това ще бъде " референдум по отношение на войната и гласът за Путин ще се трансформира в глас за войната ".

Опозицията счита изборите за опция да показва мащабите на недоволството от Путин и от войната. Малко преди непредвидената и към момента необяснена гибел на Навални той прикани гласоподавателите да отидат до урните по обяд на 17 март и да образуват дълги опашки.

" Путин счита тези избори за референдум за утвърждение на неговите дейности. Референдум за утвърждение на войната ", сподели Навални в свое изказване, предадено през решетките малко преди гибелта му. " Нека осуетим проектите му и да се уверим, че на 17 март никой не се интересува от подправения резултат, само че че цяла Русия вижда и схваща - волята на болшинството е, че Путин би трябвало да си тръгне ".

Наблюдатели, които наблюдават президентските избори в Русия през 2024 година, нямат огромни очаквания, че изборите ще са свободни и почтени. Активисти оповестиха за практики като наложително гласоподаване по време на парламентарните избори през 2021 година и в обществените медии бяха оповестени видеоклипове, на които се вижда натъпкване на спомагателни бюлетини в урните.

По време на последните парламентарни избори в страната през 2018 година Международна задача за наблюдаване от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) сподели, че на изборите е нямало същинска конкуренция и че те са били белязани от " непрекъснат напън против сериозни гласове ".

През последващите години Народното събрание на страната одобри все по-репресивни закони, ограничаващи свободата на словото. По-голямата част от самостоятелните съветски медии са неразрешени и всеки, който бъде приет за отговорен в разпространение на, по думите на държавното управление, " съзнателно погрешна информация " за нахлуването на страната в Украйна, може да бъде лишен от независимост за период до 15 години.

Превод от британски език: Владимир Арангелов, БТА
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР