Никой не си спомня кога точно е приключило партито. Шок

Никой не си спомня по кое време тъкмо е завършило празненството. Шок е, когато първият другар от компанията напуща страната. Но по-късно отпътува и втори. Клиентите стартират да оредяват - страхът от изпращане на фронта пораства. В края на 2023 година един от притежателите на бара бяга през границата със документ за невалидност за военна работа, съгласно който има диабет. В последна сметка остава единствено барманът " Саша ".

Владислав е на 24 години и при започване на войната е уверен родолюбец. През първите месеци следи сводките за нападението на Русия и изпитва мощно предпочитание да се бие. След това всички мъже в живота му стартират да изчезват - насочат се на изток, към фронтовата линия. Приятели, родственици, татко му и доведеният му татко - всички стават бойци. И Владислав стартира да получава смразяващи известия за действителността на сраженията с незадоволително муниции.

Много от приятелите му умират. Един от сътрудниците му е погубен единствено три дни откакто е изпратен в Бахмут. Друг е считан за мъртъв, откакто е покорен в Мариупол, само че по-късно се връща с помощта на замяна на пленници и твърди, че е бил малтретиран. Семейството на Владислав го моли да стои надалеч от офицерите от рекрутиращата работа (ТЦК), които обикалят улиците на Одеса. Той се вслушва в препоръките им и се крие. " Не че се багра да се удрям, само че се опасявам, тъй като знам какво се случва там ", споделя Владислав.

За цяло потомство млади поданици на Одеса животът е спрял за неопределен срок. Изборът не е черно-бял. Онези, които към момента не са на фронта, все по-често се крият от одеските наборни комисари, които са известни със своята жестокост. Тези мъже в зелени униформи постоянно претърсват градските рейсове, спортните зали и железопътните гари, като постоянно изкарват жертвите си на открито със мощ. Това се е трансформирало в тест за преданост в град, който постоянно е неглижирал украинската си еднаквост.

Неотдавнашното понижаване на минималната възраст за готовност от 27 на 25 години (Владислав също скоро ще я достигне) е другият проблем. На Народното събрание в Киев бяха нужни няколко месеца, с цел да одобри новия закон, който влиза в действие на 1 май. Той се трансформира в незабавна нужда за армията, която се бори да удържи фронтовата линия. Може би най-значимата му наредба е условието всички мъже, подлежащи на военна тегоба, да се записват в нова онлайн база данни, което усилва тяхната накърнимост.

За хора като бармана Саша това съставлява неразрешима алтернатива. Той се усеща заклещен сред това да не напуща дома си и боязънта, че чиновниците на ТЦК ще почукат на вратата му. " Можеш да напуснеш, само че това е еднопосочен билет. Можеш да идеш на фронта, само че и това може да е еднопосочен билет. Или можеш да останеш тук и да живееш в боязън ", споделя младежът.

Според една от оценките в края на предходната година 650 000 мъже в наборна възраст са напуснали Украйна, множеството от тях незаконно. Преди е било елементарно да се получат документи за овакантяване на страната - задоволително е било единствено да се платят няколко хиляди $ на някой подкупен служител. Сега това е на практика невероятно. Нуждата от хора на фронтовата линия е по-силна от всеки път, само че никой не се явява доброволец.

Владислав е станал очевидец на няколко от акциите. Той разказва рекрутиращите от ТЦК като " риболовци ", които " ловят " жертвите си: " Служителите се крият покрай автобусните спирки и стопират заминаващите рейсове, като ревизират документите на всеки, който дава отговор на профила ".

Според Владислав водачите в Киев обръщат особено внимание на Одеса. " Всички споделят, че успеха е близо, само че в случай че си 25-годишен от Одеса, тя ти се коства доста далечна ", споделя той. Само най-смелите младежи употребяват публичния превоз.

Служителите на наборната комисия не желаят да разискват тематиката.

Депутатът Руслан Горбенко, който е заместник-ръководител на парламентарната комисия по правата на индивида, съобщи, че офицерите от ТЦК имат нежелана задача. Според него множеството от насилствените арестувания, които те правят, не са на подлежащи на готовност, а на дезертьори. В някои елементи се счита, че до 10% от бойците са дезертирали. Според Горбенко Одеса е едно от главните места, където са отишли, дружно със западните райони. Военнослужещите, които остават на фронтовата линия, се усещат " предадени " от тези, които бягат, и вербовчиците си изкарват гнева върху хванатите кръшкачи.

Онези, които към момента са в Одеса, в множеството случаи се крият. В четвъртък вечерта в бара на философите е имало единствено един клиент от мъжки жанр. Посетителките, седнали сред еротичните фотографии, ориентирани към отсъстващата мъжка публика, описват злословия за мобилизацията. Слуховете са многочислени: чиновниците на ТЦК получавали бонус от 8000 гривни (202 долара) за всеки " хванат ", Володимир Зеленски бил считал да понижи възрастта за набиране на бойци на 20 години, Русия подготвяла нова интервенция за завладяване на Одеса.

Всеки от тези клюки си има източник: вуйна, която е омъжена за офицер от сигурността, татко, работещ в генералния щаб, брат на фронтовата линия. Жена, която е на 23 години, само че наподобява доста по-възрастна, споделя, че приятелят ѝ също се крие и отхвърля да върви из града, с изключение на с такси. Собственикът на бара признава, че откогато мъжете са почнали да изчезват, бизнесът е тръгнал надолу. Според него заведението скоро ще затвори.

Владислав също по този начин изпитва финансови усложнения. Преди да стартира пълномащабният спор, той печелел положителни пари от продажба на артикули за баня. Оттогава младият мъж е незает. Без военна брошура не може да си търси работа. Приятелката му е в очакване на първородното си дете. Мечтае за живот на млад татко в мирна Украйна, само че е мъчно да си го показа, когато над града валят съветски ракети.

За Саша, последният от мечтателите-философи на Одеса, вярата умира последна. " Всяка вечер си лягаме с вяра... Надежда, че на сутринта ще се събудим живи ", споделя той.