Застаряването и стопяването на нацията – тенденция, която трудно може да бъде обърната
Населението на страната към 31 декември 2025 година е 6 423 207 души, сочат окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ). За една година то е намаляло с 14 153 души, или с 0,22%. Това съставлява доста ускорение на отрицателния тренд по отношение на предходните години и затвърждава картината на една бързо застаряваща и намаляваща нация.
Ускоряване на отрицателния тренд
Спадът от 14 153 души през 2025 година е съвсем двойно по-голям спрямо 8121 души (0,13%) за 2024 година и 2229 души (0,03%) за 2023 година Тази отрицателна наклонност е резултат от задълбочаващия се дисбаланс сред раждаемост и смъртност.
През 2025 година естественият приръст (разликата сред раждания и смъртни случаи) е негативен с 49 238 души, защото броят на живородените деца е 50 241, а на умрелите – 99 479. Спадът при раждаемостта продължава да се задълбочава.
През 2025 година са регистрирани 50 241 живородени деца. Това е с 6% по-малко (или с *3187 деца по-малко) спрямо 53 428 живородени за 2024 година и съставлява продължение на низходящата наклонност.
През 2025 година са умряли 99 479 души. Национален статистически институт регистрира понижение от 1,2% (1257 души по-малко) в съпоставяне със 100 736 умряли през 2024 година Независимо от това, смъртните случаи към момента са близо два пъти повече от ражданията.
В резултат на тези процеси коефициентът на обща раждаемост спада до 7,8‰, до момента в който коефициентът на обща смъртност остава висок – 15,5‰.
Миграцията смекчава, само че не обръща спада
Положителният миграционен приръст от 35 085 души отчасти компенсира естествения спад.
44 640 души са се заселили в България (45,9% от страни отвън Европейски Съюз, 38,9% са българи, завърнали се у дома). В същото време 9555 души са напуснали страната, което е понижение с 26,5% в съпоставяне със 13 002-ма емигранти през 2024 година
Само пет области регистрират растеж на популацията, като Кърджали е водач (+1,7%).
Най-сериозен е спадът на популацията в Смолян (-1,9%), следван от области като Видин и Габрово.
Средната възраст на българите продължава да пораства, като през 2025 година доближава 45,4 години, което е нарастване по отношение на 2024 година
Хората на 65 и повече години към този момент са 1 557 851 души (24,3% от населението), за съпоставяне, децата до 15 години са едвам 891 674 души (13,9%).
Сред областите с най-голям дял на възрастни хора са Видин (31,6%), Смолян (31,1%) и Габрово (30,8%), тези, в които децата имат най-голям дял, са Сливен (18,7%) и Ямбол (15,2%).
Общият коефициент на възрастова взаимозависимост (хора под 15 и над 65 години на 100 души в трудоспособна възраст) доближава 61,6%, като във Видин той е 75,4%, което значи, че съвсем двама души отвън работната мощ се падат на всеки трима в нея.
Тенденцията на интензивен демографски спад се форсира от 0,03% през 2023 година на 0,22% през 2025 година Макар че миграцията е неутрализиращ фактор, естественият приръст (-49 238 души) е прекомерно огромен, с цел да бъде обезщетен напълно от чистата миграция (+35 085 души). Това значи, че без миграцията спадът би бил още по-драматичен.
Най-висок дял на застаряване има в Северозапада и Родопите, които също по този начин са измежду най-бедните региони на Европейски Съюз. Въпреки общото понижение, градовете с население над 100 000 души (София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе) са магнит за популацията и не престават да порастват за сметка на обезлюдяващите се дребни обитаеми места. В 192 обитаеми места в страната към този момент няма нито един гражданин.
