Защо инфлацията в България продължава да е над средната за еврозоната?
Сподели
Вече е ясно, че България няма да може да отговори на критерия за ценова непоклатимост за участие в еврозоната до лятото. За задачите на оценката се регистрира средногодишната инфлация, което допуска отчитане на насъбраната ценова динамичност през дванадесет поредни месеца – голям инерционен товар, който не може да се компенсира за месец-два.
Само че и годишната инфлация – т.е. смяната в цените от март 2023 до март 2024 в България, продължава да надвишава междинната за еврозоната.
И по този начин, съгласно хармонизирания показател на потребителските цени годишната инфлация у нас е 3,1%, а в еврозоната – 2,4%; във Франция също 2,4%, в Германия – 2,3%, в Италия 1,2%.
Видимо разликата се свива, само че въпреки всичко остава. Трябва да кажем и, че в случай че преглеждаме единствено последните три месеца – т.е. от декември до март – повишението на цените в България е с 0,7%, до момента в който приблизително за еврозоната е 1%.
Има ли разлики и за какво инфлацията на българския пазар се задържа по този начин настойчиво?
Дори бърз взор върху данните разкрива някои явни разминавания в трендовете. Докато при храните като цяло повишаването е сходно и към този момент е по-слабо от общия показател, в България свинското месо нараства с 6,4%, до момента в който в еврозоната – приблизително с 2,5%.
Режийните разноски за дома – вода, електричество, отопление – в еврозоната нарастват с 0,6%, у нас с 3,1%. В еврозоната цените на телекомуникациите спадат, в България нарастват.
При образованието и опазването на здравето цените в еврозоната нарастват надлежно с 4,1% и 2,9%, у нас – със 7,4% и 5,5%.
При хотелите повишаването за година в България е с 11,3%, или съвсем двойно по-високо, при заведенията за хранене е със 7,5% – при 5,2% в еврозоната.
Може би е време да излезем от хлапашки разногласия на равнище шести клас по съпоставяне на показатели и когато дискутираме и приемането на еврото, а да помислим по-дълбоко какъв е смисълът на критерия за ценова непоклатимост и какво ни споделя за положението на политиката, институциите и структурата на националния пазар неизпълнението му.
Накратко – за какво имаме друг ритъм на инфлация, и още повече, за какво при някои артикули и услуги имаме противоположно придвижване?
За част от цените обяснението би трябвало да търсим в конкуренцията, продуктивността на участниците на пазара и държавните регулации.
По-горе споменахме доста повишаване на свинското месо, само че от години да вземем за пример междинните цени на категориите млечни артикули и яйца и растителни и скотски мазнини в България са по-високи от междинното за целия Европейски Съюз, и то с над 20-30%.
На хартия – обединен пазар, свободна търговия без мита, хармонизирани условия към стоките, отворен достъп до комерсиалния сектор; в действителността – обилни разлики в крайните цени за потребителите.
Другата разлика следим в мощно контролираните услуги в образованието и опазването на здравето – там страната видимо и съгласно политически лозунги „ пази “ жителите, само че в действителността легитимира повишение на цените по гледище на авторитетни професионални гилдии или фармацевтични компании.
В интервал на внезапно поевтиняване на електрическата енергия и природния газ в Европа през последната година в доста други страни, битовите консуматори усещат спад на сметките или задържане; в България „ Булгаргаз “ продава по-скъпо от цените на европейските тържища, парното и електрическата енергия за семействата са по-скъпи от миналата година, и настрана – регулаторът позволи доста повишаване на водата.
Тези съпоставения би трябвало да са сигнал за проблем и потребност от разбор, а в някои случаи – мотив за смяна в политика.
Има и макро фактори, несъмнено. Най-очевидният е продължаващият висок растеж на заплатите при рекордно ниска безработица.
Сигурността за работното място, съчетана с резистентен растеж на приходите – удвояване на междинната заплата за шест години – неизбежно въздействат на държанието на потребителите и поддържат напредък на вътрешното търсене.
Ако в България междинните разноски за труд порастват с близо 12% за последните 12 месеца, в еврозоната растежът е приблизително 3,1%, на практика едвам компенсиращ инфлацията.
Отделно интернационалният туризъм се възвръща изцяло от пандемията. При възходящи разноски за наеми и труд и повишен наличен приход не трябва да ни учудва, че хотелите и заведенията за хранене нарастват приблизително с близо двуцифрен ритъм, и то след над 20% нарастване на цените за миналата година.
Но може би най-подценяван е приносът на комерсиалните банки.
Кредитната агресия вместо да се охлажда – както става в цяла Европа вследствие на стягането на паричната политика на огромните централни банки в развития свят – чупи нови върхове. Към края на март растежът на жилищните заеми към семействата доближава 22,7% на годишна база, а на потребителските – 13,2%.
Нетното повишаване на заема за последните 12 месеца е 5,9 милиарда лв., 3,9 милиарда от които за покупка на жилище – това мащабира спомагателните разноски, финансирани посредством дълг. Само през март новоотпуснатите жилищни заеми без рефинансиранията доближават 630 млн. лв., за първите три месеца от началото на 2024 година – общо над 1,6 милиарда лв..
Българската национална банка следи в анализите си тази динамичност и показва натрупването на несъответствия и опасности, само че някак е прекомерно нерешителна да предприеме спомагателни ограничения за ограничение на заема.
Освен раздуването на цените на недвижимите парцели, кредитната агресия усилва търсенето за обвързваните стопански действия – от строителството и медиаторите през производителите на мебели, плочки за баня и дограма, до нотариусите и озеленителите – и в допълнение форсира растежа на приходите и облагите на участниците. А този запас след това излиза на пазара и поддържа по-високи цени, изключително в услугите.
Текстът е оповестен в уеб страницата на.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Вече е ясно, че България няма да може да отговори на критерия за ценова непоклатимост за участие в еврозоната до лятото. За задачите на оценката се регистрира средногодишната инфлация, което допуска отчитане на насъбраната ценова динамичност през дванадесет поредни месеца – голям инерционен товар, който не може да се компенсира за месец-два.
Само че и годишната инфлация – т.е. смяната в цените от март 2023 до март 2024 в България, продължава да надвишава междинната за еврозоната.
И по този начин, съгласно хармонизирания показател на потребителските цени годишната инфлация у нас е 3,1%, а в еврозоната – 2,4%; във Франция също 2,4%, в Германия – 2,3%, в Италия 1,2%.
Видимо разликата се свива, само че въпреки всичко остава. Трябва да кажем и, че в случай че преглеждаме единствено последните три месеца – т.е. от декември до март – повишението на цените в България е с 0,7%, до момента в който приблизително за еврозоната е 1%.
Има ли разлики и за какво инфлацията на българския пазар се задържа по този начин настойчиво?
Дори бърз взор върху данните разкрива някои явни разминавания в трендовете. Докато при храните като цяло повишаването е сходно и към този момент е по-слабо от общия показател, в България свинското месо нараства с 6,4%, до момента в който в еврозоната – приблизително с 2,5%.
Режийните разноски за дома – вода, електричество, отопление – в еврозоната нарастват с 0,6%, у нас с 3,1%. В еврозоната цените на телекомуникациите спадат, в България нарастват.
При образованието и опазването на здравето цените в еврозоната нарастват надлежно с 4,1% и 2,9%, у нас – със 7,4% и 5,5%.
При хотелите повишаването за година в България е с 11,3%, или съвсем двойно по-високо, при заведенията за хранене е със 7,5% – при 5,2% в еврозоната.
Може би е време да излезем от хлапашки разногласия на равнище шести клас по съпоставяне на показатели и когато дискутираме и приемането на еврото, а да помислим по-дълбоко какъв е смисълът на критерия за ценова непоклатимост и какво ни споделя за положението на политиката, институциите и структурата на националния пазар неизпълнението му.
Накратко – за какво имаме друг ритъм на инфлация, и още повече, за какво при някои артикули и услуги имаме противоположно придвижване?
За част от цените обяснението би трябвало да търсим в конкуренцията, продуктивността на участниците на пазара и държавните регулации.
По-горе споменахме доста повишаване на свинското месо, само че от години да вземем за пример междинните цени на категориите млечни артикули и яйца и растителни и скотски мазнини в България са по-високи от междинното за целия Европейски Съюз, и то с над 20-30%.
На хартия – обединен пазар, свободна търговия без мита, хармонизирани условия към стоките, отворен достъп до комерсиалния сектор; в действителността – обилни разлики в крайните цени за потребителите.
Другата разлика следим в мощно контролираните услуги в образованието и опазването на здравето – там страната видимо и съгласно политически лозунги „ пази “ жителите, само че в действителността легитимира повишение на цените по гледище на авторитетни професионални гилдии или фармацевтични компании.
В интервал на внезапно поевтиняване на електрическата енергия и природния газ в Европа през последната година в доста други страни, битовите консуматори усещат спад на сметките или задържане; в България „ Булгаргаз “ продава по-скъпо от цените на европейските тържища, парното и електрическата енергия за семействата са по-скъпи от миналата година, и настрана – регулаторът позволи доста повишаване на водата.
Тези съпоставения би трябвало да са сигнал за проблем и потребност от разбор, а в някои случаи – мотив за смяна в политика.
Има и макро фактори, несъмнено. Най-очевидният е продължаващият висок растеж на заплатите при рекордно ниска безработица.
Сигурността за работното място, съчетана с резистентен растеж на приходите – удвояване на междинната заплата за шест години – неизбежно въздействат на държанието на потребителите и поддържат напредък на вътрешното търсене.
Ако в България междинните разноски за труд порастват с близо 12% за последните 12 месеца, в еврозоната растежът е приблизително 3,1%, на практика едвам компенсиращ инфлацията.
Отделно интернационалният туризъм се възвръща изцяло от пандемията. При възходящи разноски за наеми и труд и повишен наличен приход не трябва да ни учудва, че хотелите и заведенията за хранене нарастват приблизително с близо двуцифрен ритъм, и то след над 20% нарастване на цените за миналата година.
Но може би най-подценяван е приносът на комерсиалните банки.
Кредитната агресия вместо да се охлажда – както става в цяла Европа вследствие на стягането на паричната политика на огромните централни банки в развития свят – чупи нови върхове. Към края на март растежът на жилищните заеми към семействата доближава 22,7% на годишна база, а на потребителските – 13,2%.
Нетното повишаване на заема за последните 12 месеца е 5,9 милиарда лв., 3,9 милиарда от които за покупка на жилище – това мащабира спомагателните разноски, финансирани посредством дълг. Само през март новоотпуснатите жилищни заеми без рефинансиранията доближават 630 млн. лв., за първите три месеца от началото на 2024 година – общо над 1,6 милиарда лв..
Българската национална банка следи в анализите си тази динамичност и показва натрупването на несъответствия и опасности, само че някак е прекомерно нерешителна да предприеме спомагателни ограничения за ограничение на заема.
Освен раздуването на цените на недвижимите парцели, кредитната агресия усилва търсенето за обвързваните стопански действия – от строителството и медиаторите през производителите на мебели, плочки за баня и дограма, до нотариусите и озеленителите – и в допълнение форсира растежа на приходите и облагите на участниците. А този запас след това излиза на пазара и поддържа по-високи цени, изключително в услугите.
Текстът е оповестен в уеб страницата на.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ