Румен Радев е сред поканените в Съвета за мир на Тръмп: Новата структура като контрапункт на ООН в новия световен ред
Миналата седмица стана ясно, че американският президент Доналд Тръмп е отправил покана към редица държавни глави за присъединяване в новосъздадения интернационален Съвет за мир. Към формата интерес към този момент демонстрираха Русия и Унгария, а се оказа, че такава покана е стигнала и до българския президент в оставка Румен Радев. Какво съставлява Съветът и ще взе участие ли Радев в него и в какво качество.
България и поканата до Румен Радев
На 21 януари 2026 година президентът на България Румен Радев получи публично писмо от американския президент Доналд Тръмп, с което България е поканена да се причисли към новооснован интернационален „ Съвет за мир “ (Board of Peace), а самият Радев е препоръчан като представител на страната ни в тази конструкция. Според прессекретариата на президента, самодейността има за цел да насърчи интернационалното съдействие за реализиране на спокойно решение на военния спор в Газа и други райони.
Поканата е адресирана до страната България, а не персонално единствено към Радев – в писмото той е посочен като препоръчан представител. Трябва да бъде конкретизирано, че сходно присъединяване в интернационалните препоръки се случва посредством публично дипломатическо съдействие, а не независимо. Ако самодейност изисква решения по отношение на външната политика, те би трябвало да бъдат съгласувани с държавното управление, Министерството на външните работи и Народното събрание.
След декларираните на планове на Румен Радев да напусне президентската институция и упованията, че той ще се яви на идващите предварителни парламентарни избори, не е ясно по какъв начин поканата ще бъде „ оползотворена “ в бъдеще и в какво качество Румен Радев би представлявал страната в един подобен интернационален конгрес. По създание поканата до Радев е по-скоро персонализирана в ролята му на държавен представител, само че съставлява покана към България като страна, която след съвещания може да се причисли към формата.
От публикувания до медиите отговор на Радев до Тръмп не излиза наяве дали той е изявил предпочитание да взе участие във формата. В писмото си той акцентира смисъла на мирните начинания на президента Доналд Тръмп за деескалацията на редица военни спорове.
Румен Радев показва вяра, че оказаната от Доналд Тръмп поддръжка за ролята на дипломацията ще докара до постигането на устойчиви мирни решения в Газа и в световен проект.
Президентът Радев откроява и признанието за българската дипломация с назначението на български посланик като Върховен представител за Газа в Съвета за мир.
В отговора си българският държавен глава прави обзор и на настоящата политическа конюнктура в страната ни: подадени оставки от държавното управление след многохилядните митинги в цялата страна и от самия него от президентския пост, с цел да се ангажира директно с оздравяването на държавността в България, укрепването на върховенството на правото и възобновяване на разговора сред институциите и жителите.
Румен Радев показва упованието си, че в близко бъдеще България ще има нужната устойчива институционална среда за продължение на ползотворното съдействие със Съединени американски щати в полза на общите старания за опазване на мира и сигурността.
Какво е Съветът за мир на Тръмп?
Инициативата, известна публично като Board of Peace, е препоръчана от Доналд Тръмп и е показана в интернационалните медии като нов междудържавен орган, предопределен да координира мирни процеси – в началото в подтекста на Газа, само че със капацитет да обхване и други спорове по света.
Американските медии оповестяват, че Съветът се чака да следи втория стадий от примирието в Газа, както и по‑широка стабилизация, в това число разоръжаване на „ Хамас “, създаване на интернационалните сили за сигурност и възобновяване на инфраструктурата.
Предвидени са две съществени структури – главен интернационален съвет, в който вземат участие държави‑членки и изпълнителен съвет, формиран от интернационалните фигури и представители на администрацията на Съединени американски щати, в това число да вземем за пример Маркo Рубио, Джаред Къшнър, Тони Блеър и президента на Световната банка Аджай Банга, съгласно изявления в El Pais и AP.
Проектът има по-широки упоритости отвън рамките на орган, профилиран единствено за Газа, като някои специалисти и дипломатически източници го разказват като евентуален различен световен механизъм за мир, даже сравним или в конкуренция с Организацията на обединените народи.
Поканени страни и интернационален отзив
Според интернационалните медии досега към към 60 страни са изпратени предложения. Сред тях има както страни, които са удостоверили покана, по този начин и други, които са изразили запаси или отвод.
Потвърдили присъединяване или получили предложения са министър председателят на Израел Бенямин Нетаняху, премиерът на Унгария Виктор Орбан, който тази година се изправя пред решаващи парламентарни избори. В разнообразни медийни изявления са упоменати като поканени или приели поканата представители на Виетнам, Аржентина, Канада, Турция, Египет, Индия, Гърция, Кипър, Пакистан.
Според Ройтерс президентът на Беларус Александър Лукашенко, също е приел поканата, полският президент е бил поканен, само че не е ясно какъв е бил отговорът му. Руският президент Владимир Путин също е поканен и макар че не е отговорено изрично, че ще се причисли, представители на съветското държавно управление към този момент дефинираха Съвета на Тръмп като място, на което страната би се включила.
Държави, които се двоумят, отхвърлят или показват запаси са Франция, Швеция, Норвегия, Обединеното кралство – съгласно медийни разбори множеството страни от Европейски Съюз и Западна Европа са скептични или неангажирани към Съвета, като някои публично алармират, че няма да вземат участие.
Тази разнопосочна реакция значително отразява разграничителната линия и очертаването на нов международен ред, в който Съединени американски щати още веднъж взема водеща роля.
Изисквания за присъединяване и „ такса “ от 1 милиард $
Една от най‑спорно дискутираните тематики към Съвета за мир е финансовият съставен елемент. Проектният правилник планува, че страните могат да вземат участие с безвъзмезден мандат от три години, само че заплащането на $1 милиард подсигурява „ непрекъснато участие “ в главния съвет.
Средства, събрани по този метод, ще подкрепят финансиране на стабилизация, възобновяване и интервенции по спокойно създаване.
Медийни разбори акцентират, че това предложение е без казус в интернационалните институции и провокира спор за това дали сходни такси ще предопределят въздействие и съставляват форма на „ дипломация за богати “ – рецензия, която е част от по‑широк диалог за успеваемостта на самодейността по отношение на обичайните организации като Организация на обединените нации.
Очаквана институционализация и времеви график
Според плановите документи и разбори на публицисти, Board of Peace ще стартира публично своята активност след одобрение на устава от няколко държави‑основатели, а част от прогнозите са, че цялата конструкция може да бъде официално оповестена на идни интернационалните конгреси, като Световния стопански конгрес в Давос през 2026 година
Инициативата на Доналд Тръмп за „ Съвет за мир “ съставлява амбициозно и спорно предложение за интернационално съдействие, чиято конструкция, условия и легитимност провокират необятна интернационална полемика. Поканата до Румен Радев и България е част от по‑широка дипломатическа рамка, която включва десетки страни, вариращи от приели, до колебаещи се и отказали. Ключовите въпроси за бъдещето на Board of Peace остават свързани с правния му статус, отношението с Организация на обединените нации и финансовите условия за присъединяване.
