Николай Младенов официално пое управлението на мирния процес в Газа
Българският посланик Николай Младенов към този момент е висш представител за Газа.
Белият дом публично разгласи основаването на Съвет за мир в Газа – краткотраен интернационален орган, който ще поеме ръководството на палестинската територия в преходния интервал след края на дейните бойни дейности. Начело на изпълнителната конструкция на този модел застава българският посланик Николай Младенов в качеството му на висш представител за ръководство на Газа.
Каква е ролята на висшия представител за Газа
Постът „ висш представител за ръководство на Газа “ е умислен като централен координационен и контролен механизъм сред интернационалния Съвет за мир, локалните палестински управнически структури и основните външни донори и сътрудници. Функциите на представителя могат да бъдат систематизирани в няколко съществени посоки.
Върховният представител служи като връзка сред Съвета за мир, управляван от Доналд Тръмп, и краткотрайните локални управнически органи в Газа. Той дава отговор за използването на стратегическите решения на Съвета на терен.
Той ще упражнява и контрол върху преходната власт – ролята включва мониторинг на възобновяване на гражданските институции, върховенството на закона и деполитизирането на основни публични услуги, за подготовка за стабилно самоуправление.
Представителят има мандат да синхронизира филантропичната помощ, инфраструктурното възобновяване и икономическите планове, в това число тези, свързани с индустриални зони, енергетика и водоснабдяване.
В рамките на втората фаза от мирния проект на Доналд Тръмп, висшият представител следи за построяването на потенциал в локалните администрации и основаването на предпоставки за самостоятелно и устойчиво ръководство на Газа.
В този подтекст, редом с интернационалния контрол, към този момент стартира работа и комитет от палестински технократи, селекциониран персонално от Младенов. Комитетът, ръководен от Али Шаат – някогашен палестински заместник-министър с сектор индустриално развиване – организира първото си съвещание в Кайро и пое оперативни задания по възобновяване на публичните услуги и гражданските институции.
Как беше препоръчан Николай Младенов
Номинацията на Николай Младенов за висш представител е резултат от дългогодишната му ангажираност с Близкия изток и интернационалната дипломация.
Според формалната информация, изборът му е изработен в границите на съвещания сред Белия дом и основни интернационалните сътрудници, като водещ мотив е комбинацията от политически опит, познаване на района и потвърдена дарба за работа в комплицирана многостранна среда.
Съставът на самия Съвет за мир – включващ държавния секретар на Съединени американски щати Марко Рубио, специфичния делегат Стив Уиткоф, някогашния английски министър председател Тони Блеър и Джаред Къшнър – акцентира устрема към мощно политическо и дипломатическо покритие на процеса, в който Младенов има оперативната роля на терен.
Политическата кариера на Младенов в България
Активната политическа кариера на Николай Младенов стартира в началото като министър на защитата в първото държавно управление на ГЕРБ от 2009 година. Година по-късно той е министър на външните работи.
След напускането на националната политика, Младенов построява поредна кариера в интернационалната дипломация.
Той е специфичен представител на Европейския съюз за Близкоизточния кротичък развой – роля, в която взе участие интензивно в разговора сред Израел и Палестинската автономност.
Бил е специфичен координатор на Организация на обединените нации за Близкоизточния кротичък развой – позиция, която го слага в центъра на напъните на Организацията на обединените народи за деескалация и ходатайство в района.
Николай Младенов е бил и специфичен делегат на Организация на обединените нации за Либия.
Назначаването на Николай Младенов за висш представител за ръководство на Газа съставлява кулминационна точка на дългогодишна кариера, фокусирана върху интернационалната сигурност и конфликтното ходатайство. В рамките на новосъздадения Съвет за мир, неговата роля е основна за превръщането на политическите договорености във функциониращо ръководство на терен – задача с висок риск, само че и с капацитет за дълготрайна стабилизация на една от най-чувствителните точки в интернационалната политика.
