Зам.-министър Събев: Повече търсене и потребление на български рибни продукти ще има с общи действия от администрацията, бизнеса и неправителствения сектор
Повече търсене и ползване на български рибни артикули може да има с общи дейности от администрацията, бизнеса и неправителствения бранш. Това съобщи заместник-министърът на земеделието Георги Събев в границите на кръгла маса на тематика: „ Качеството и сигурността на рибните артикули в България “. „ Българският пазар и потребителите имат капацитета да оказват помощ на родните производители и преработватели, като вършат осведомен избор при закупуването на артикули и услуги ", добави зам.-министър Георги Събев.
Аграрният заместник-министър посочи, че в международен мащаб производството на аквакултури се форсира, а търсенето на качествена риба се чака също да пораства. „ В България има обичаи, имаме водоеми навътре в страната, в които могат да се отглеждат и преработват качествени артикули. “, уточни още Събев. Той разяснява, че качеството на българските рибни артикули се цени високо и някои от тях, които са създадени от родни преработватели, се изнасят на далечни и взискателни пазари. „ С инструментите, които дава Европейският фонд за морско дело, риболовство и аквакултури, който в България ще се осъществя посредством Програмата за морско дело, риболовство и аквакултури (ПМДРА) 2021-2027 година, съм убеден, че от ден на ден оператори ще бъдат подкрепени “, обясни заместник-министър Събев.
България за първи път ще ползва намеса, ориентирана към подкрепяне на производителите на рибни артикули, и въпреки секторът като подобен да не попада в обсега на евентуалните бенефициери, в границите на Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони (СПРЗСР) може да бъде получено и финансиране за покриване на разноските, свързани със узаконяване на рибни артикули по схемите за качество. Той посочи, че по европейските схеми за качество от близо 3 хиляди предпазени европейски продукта 64 са рибни и артикули на аквакултури, като прилежаща Румъния е защитила 3. Пак толкоз е записала и Унгария, която даже няма изход на море. „ В допълнение на европейските схеми за качество, могат, несъмнено, да се вършат и национални такива, или самият бизнес може да направи свои сертификационни схеми. Пример за такова обозначение може да бъде и „ Продукт на български черноморски улов ", с което българският консуматор ще знае, че поддържа български производител.
В умозаключение заместник-министърът заключи, че е належащо в съдействие с хотелиерския и ресторантьорския бизнес последователно да се пристъпи към увеличение на наличието на българските рибни артикули на пазара, като задачата е да се усили предлагането им в натоварените туристически сезони, изключително по Черноморието. „ Вярвам, че този метод ще е сполучлив за промотирането на качествените артикули от българските преработватели, за което способства и днешната полемика “, сподели заместник-министърът.
В събитието, проведено от Сдружение „ За налична качествена храна “, взеха присъединяване още ръководителят на организацията доктор Андрей Велчев, Борислав Чавдаров, заместник-изпълнителен шеф на Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури (ИАРА), доктор Галя Викьова, заместник-изпълнителен шеф на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ), доктор Йордан Господинов, изпълнителен шеф на БГ ФИШ, както и представители на Комисията по отбрана на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Сдружението за съвременна търговия и Българска национална асоциация „ Активни консуматори “.
Аграрният заместник-министър посочи, че в международен мащаб производството на аквакултури се форсира, а търсенето на качествена риба се чака също да пораства. „ В България има обичаи, имаме водоеми навътре в страната, в които могат да се отглеждат и преработват качествени артикули. “, уточни още Събев. Той разяснява, че качеството на българските рибни артикули се цени високо и някои от тях, които са създадени от родни преработватели, се изнасят на далечни и взискателни пазари. „ С инструментите, които дава Европейският фонд за морско дело, риболовство и аквакултури, който в България ще се осъществя посредством Програмата за морско дело, риболовство и аквакултури (ПМДРА) 2021-2027 година, съм убеден, че от ден на ден оператори ще бъдат подкрепени “, обясни заместник-министър Събев.
България за първи път ще ползва намеса, ориентирана към подкрепяне на производителите на рибни артикули, и въпреки секторът като подобен да не попада в обсега на евентуалните бенефициери, в границите на Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони (СПРЗСР) може да бъде получено и финансиране за покриване на разноските, свързани със узаконяване на рибни артикули по схемите за качество. Той посочи, че по европейските схеми за качество от близо 3 хиляди предпазени европейски продукта 64 са рибни и артикули на аквакултури, като прилежаща Румъния е защитила 3. Пак толкоз е записала и Унгария, която даже няма изход на море. „ В допълнение на европейските схеми за качество, могат, несъмнено, да се вършат и национални такива, или самият бизнес може да направи свои сертификационни схеми. Пример за такова обозначение може да бъде и „ Продукт на български черноморски улов ", с което българският консуматор ще знае, че поддържа български производител.
В умозаключение заместник-министърът заключи, че е належащо в съдействие с хотелиерския и ресторантьорския бизнес последователно да се пристъпи към увеличение на наличието на българските рибни артикули на пазара, като задачата е да се усили предлагането им в натоварените туристически сезони, изключително по Черноморието. „ Вярвам, че този метод ще е сполучлив за промотирането на качествените артикули от българските преработватели, за което способства и днешната полемика “, сподели заместник-министърът.
В събитието, проведено от Сдружение „ За налична качествена храна “, взеха присъединяване още ръководителят на организацията доктор Андрей Велчев, Борислав Чавдаров, заместник-изпълнителен шеф на Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури (ИАРА), доктор Галя Викьова, заместник-изпълнителен шеф на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ), доктор Йордан Господинов, изпълнителен шеф на БГ ФИШ, както и представители на Комисията по отбрана на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Сдружението за съвременна търговия и Българска национална асоциация „ Активни консуматори “.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ