Танцувай до смърт или танцувалната чума
Повече от 400 поданици на Страсбург внезапно почнали да танцуват срещу волята си. И нищо не можело да ги спре.
Нервната система на индивида е проучена доста добре, само че не изцяло: даже актуалните технологии не са разкрили всичките й секрети. Сред въпросите, на които към момента няма отговор, е мистериозната „ танцова чума “. Това е групово психологично разстройство, което кара хората да извършват танцови придвижвания без отмора. В резултат на това настава безсилие и грохналият танцьор умира.
Как почнало всичко
Най-известният случай е танцовата чума от 1518 година, само че това надалеч не е единственият образец в историята на човечеството. Първите споменавания за „ луди танци “ със гибелен излаз били открити от учени от Оксфорд: съгласно техните данни такива огнища се случили още през 7 век.
Известно е, че през 1020-те години в саксонския град Бернбург 18 селяни внезапно почнали да пеят и танцуват към църквата: вътре в черквата се провеждала работа в чест на Бъдни вечер, само че хората почнали да правят безумни придвижвания отвън стените ѝ.
През 1237 година група деца създали 20-километровото пътешестване от Ерфурт до Арнщат, скачайки и танцувайки. Причините за тези странни дейности не били открити, само че тогава зародила легендата за ловеца на плъхове – средновековните мозъци можели да измислят единствено мистично пояснение.
150 години по-късно, в Аахен, десетки хора внезапно почнали да танцуват навръх улицата. А най-добре документираната била всеобщата танцувална полуда от 1518 година – блестящият ренесансов доктор Парацелз насочил вниманието към нея.
Епидемия от танцувална чума
В един прекрасен юлски ден през 1518 година жителка на Страсбург на име Фра Трофеа, напускайки къщата си по персонални каузи, внезапно почнала да танцува. Някой се опитал да я спре, до момента в който други намерили танца за занимателен и се включили към него. За страдание урокът се оказал инфектиран в дословния смисъл на думата: откакто танцьорите почнали да се движат, към този момент не можели да спрат.
В рамките наседмица процесията към този момент наброявала 100 участници – или по-скоро участнички, защото болшинството бяха млади дами. Въпреки напъните на локалните лекари, „ трупата “ не намалявала, въпреки че танцьорите към този момент се сгромолсявали от безсилие, инфаркти и други здравословни проблеми, а за физическа поддръжка били наети мощни мъже.
Това събитие било съпроводено и от музиканти. Може да са го създали, с цел да основат въодушевление, само че не е изключено повода да е била убеждението, че музиката лекува мании и разстройства. И управляващите отделили градския площад за танците – с цел да бъдат в сигурност, само че всичко това имало противоположен резултат и от ден на ден хора затанцували.
Принудителното „ развлечение “ не спряло, засягайки най-малко 400 души. Епидемията в Страсбург завършила едвам през септември и оживелите се отдръпнали да си починат в манастира. Между другото, самата Фра Трофеа попаднала в челните редици. Но даже и по този въпрос заболяването не отишла в историята: такива необясними огнища към момента се записали до 17-ти век.
Причините
Нито през Средновековието, нито през днешния ден учените нямат прецизен отговор, макар че са изложени доста теории. Древните и модерни откриватели са съгласни единствено в едно: танцьорите са го създали несъзнателно, гърчели се от болежка, викали са за помощ и молели за благосклонност.
И по този начин, какво би могло да ги подтикне да танцуват? Една от теориите е, че те са погълнали ергот, мухъл, растяща по стъблата на ръжта, която може да аргументи халюцинации и конвулсии.
Това се „ потвърждава “ от свидетелски показания: безспорно танцьорите са били в положение на транс и са виждали това, което другите не виждат – да вземем за пример през 1374 година от танцовите групи се чуват крясъци, споменаващи дявола и споменаването на кръв.
Критиците на тази версия считат, че масата хора не могат да реагират по еднакъв метод на действието на психотропни субстанции и също така на всички места се среща нечиста ръж, а огнищата на танци са релативно редки.
По-логично пояснение се крие в икономическите аргументи: „ чумата “ от 1374 година се разпространяла в регионите, най-засегнати от опустошителното наводняване, а жителите на Страсбург през 1518 година претърпяват последствията от слабата годишна продукция и рискови заболявания като сифилис и проказа. Високите равнища на психически стрес могат да бъдат източник на транс.
Но в случай че хората се намирали в обезсърчение – за какво танцували, а не плачели? Етнографи цитират като образци сходни „ ритуали на фикс идея “, които са известни на цялата планета, от Арктика и Андите до Калахари и Карибите. И защото в средновековна Европа танците се считали както за заболяване, по този начин и за лекуване – при композиция от избрани условия стресът може да провокира такава реакция.
Въпреки това науката към момента няма безапелационен отговор.
