EISA: Потвърждава се прогнозата ни от септември: 6 партии в парламента, ГЕРБ-СДС са първи, балотаж за президент |
Потвърждава се прогнозата ни от септември: 6 партии влизат в Народното събрание, ГЕРБ-СДС са първи, балотаж за президент, пишат в разбор на предизборните настройки от EISA (Европейски институт за стратегии и анализи).
Какви са изводите в техния разбор:
ПОЗИЦИИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ИГРАЧИ
ГЕРБ-СДС си възвръщат лидерската позиция, само че нямат обезпечено присъединяване в ръководството. Продължават да имат висока външна поддръжка (ЕНП), следва да забележим дали Борисов може да смени ролята от министър председател на сътрудник в дясно.
Политическа партия - новата част от българския политически пъзел. Не можаха да вдигнат вълна, само че могат да се трансфорат в незаобиколим фактор в идващите няколко години. Не са класическа партия, а по-скоро групировка от корпоративен вид със мощна бизнес устременост. Което може да се окаже и плюс, и минус, в сходство с общата картина в страната. Трябва им присъединяване в ръководството, с цел да се осъществят като капацитет. Предстои да се дефинират по-ясно като политическа ориентировка по оста " ляво-дясно ".
Има Такъв Народ - класическа несистемна партия, с протестен профил, само че и с доста съответни хрумвания и решения за ръководството. Имат експертен капацитет в лицето на хора като Ива Митева, Любомир Каримански, Андрей Михайлов и други, които към този момент натрупаха опит - и горчив, и добър. Традиционно биват подценявани като тежест и това е най-голямата им мощ. Имат темперамент, а към този момент и опит.
Демократична България - утвърдиха се като класическа градска десница. Определено имат най-хубавата експертиза в правната сфера, както и опитни водачи, които схващат и от тактика, и от тактичност.
Българска социалистическа партия - макар свиването си в електорален проект левицата може да се окаже политическата мощ, която държи ключа към идващото ръководство. Въпросът е каква е политическата цена, която е подготвена да плати/получи за това? От решението зависи и ориста на водача ѝ Корнелия Нинова.
Движение за права и свободи - изборите 2 в 1 пристигнаха като че ли по поръчка за тях. Издигането на Мустафа Карадайъ за кандидат-президент ще докара до оптималната готовност и евентуално ще притегли и гласове, които до момента отиваха в дублиращи ги обединения. Определено се утвърдиха към този момент и в интернационален проект и ще се стремят оптимално да " капитализират " политическата си тежест.
Както и при предходните свои проучвания в България EISA работи с „ Маркет линкс “ на терен. От тази позиция не е належащо да се повтарят механично числата, които бяха оповестени от сътрудниците още на 8 ноември. По-съществени са трендовете. От септември ГЕРБ-СДС си върнаха първата позиция в публичните настройки при предстоящ избор за Народно събрание. 18,7% от интервюираните биха ги подкрепили (или 23% от лицата, които настояват, че ще гласоподават със сигурност). Българска социалистическа партия се задържа на третата позиция с поддръжката на 10,6% от интервюираните (12,1% от твърдо деклариралите, че ще гласуват). Има Такъв Народ са трети с 9,1% (9,7% от твърдите гласоподаватели). Демократична България – 7,1% (10,5% от твърдо деклариралите, че ще гласуват), Движение за права и свободи – 6,8% от всички интервюирани (11,2 % от твърдо деклариралите, че ще гласуват).
ИЗНЕНАДАТА „ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА “
Формацията, основана скоростно от участниците в първото служебно държавно управление Кирил Петков и Асен Василев, има заявена поддръжка от 13,2% от интервюираните (16,3% от деклариралите, че ще гласоподават със сигурност), което им отрежда 2-ро място в публичните настройки. Близо до 4-процентовата бариева са ИБГНИ на Мая Манолова, а под чертата към този момент остават " Възраждане ".
Изводите, които могат да се създадат към днешна дата, са, че нова партия на митинга (ПП) влиза в Народното събрание на мястото на ИБГНИ, само че със доста по-сериознo посланичество. Въпросът е, че както и в 45-то и 46-то Народно събрание, политическите сили, определяни като партии на митинга, не могат да реализират мажоритарно болшинство от 121 депутати за независимо сформиране на постоянно държавно управление. От EISA към този момент неколкократно прогнозирахме, че за сформиране на такова държавно управление в границите на 47-то Народно събрание ще е нужна коалиция от поне четири партии.
Българска социалистическа партия КАТО ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА ИЛИ КАТО ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО?
Ако заявките на представители на протестните партии, че не желаят коалиция с ГЕРБ и Движение за права и свободи, бъдат доказани и в самото Народно събрание, то очевидният и само вероятен за тях вид е приемане на коалиция с Българска социалистическа партия. Тук пораждат доста въпросителни. Как ще се съчетаят икономическите и финансови визии на десни и дясно-центристки партии с трайно заявените ляво-социални възгледи на Корнелия Нинова и все по-острите обществени проблеми, усилени от здравната обстановка, частичния локдаун в редица сфери, инфлацията и непрекъснатия растеж на цените? Могат ли да одобряват обичайните последователи на градската десница съюз с „ комунистите “ в името на бъдещо общо държавно управление? Тезата „ реализиране на леви цели с десни принадлежности “ на Кирил Петков е чудно предизборно обръщение, само че дали може да бъде осъществена на практика? Заявеното прекъсване на корупцията надали единствено по себе си ще изпълни хазната. Доказателството е, че макар актуализацията на бюджета, реализирана най-много в резултат на безмълвната, само че професионална работа на бюджетната комисия, ръководена от Любомир Каримански в 46-тото Народно събрание, вътрешният държавен дълг продължава да пораства (от септември до момента с 2 милиарда лева), а служебното държавно управление ускорено тегли нови заеми (общо от 1,5 милиарда лв. от септември досега).
Очевидна е нуждата от стратегическа визия и пакет от ограничения, които да подсигуряват резистентност на стопанската система, оцеляване на най-засегнатите сфери (образование, туризъм, опазване на здравето, превоз и др.) и основаване на обществени буфери за най-засегнатите групи от популацията – деца, възпитаници, пенсионери, обществено слаби, хора в неравностойно състояние. Очакванията на българските жители в тази тенденция са политическите партии да проявят оптимално национална отговорност и да загърбят партийно-политическите си пристрастия.
ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ ИСКАТ РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО ОТ ЕКСПЕРТИ, ПОДКРЕПЕНО ОТ МАКСИМАЛЕН БРОЙ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ В Народно събрание
Тази формула е най-желаната за българските граждaни, което EISA открива в няколко следващи проучвания от началото на годината. В този смисъл българите са подготвени да поддържат оптимално необятна коалиция. Дори при многочислените сериозни заявки на редица партии, че могат да се коалират с всеки с изключение на с Движение за права и свободи или ГЕРБ, този най-рестриктивен вид се поддържа от по-малко от 1/5 от интервюираните (19,4%). Изненадата е, че едвам 3,8% от българите чакат след изборите ръководството да се реализира от ново служебно държавно управление. Горните данни демонстрират осезаема отмалялост от изборния маратон, в който е страната от началото на април тази година. От друга страна, високият рейтинг на първото служебно държавно управление, който отстъпваше единствено на държавното управление на царя при започване на неговото ръководство 2001 година, внезапно понижа.
СЛУЖЕБНИЯТ КАБИНЕТ ВЕЧЕ НЕ Е ОЧAКВАН ВАРИАНТ
Все още високата оценка за работата на служебния министър председател Стефан Янев и министри като проф. Денков, Янаки Стоилов, Гълъб Донев и Бойко Рашков явно не е задоволителна, с цел да компенсира сериозните оценките в областта на опазването на здравето, туризма, енергетиката, превоза и така нататък В съзнанието на българина не престават да преобладават икономическите проблеми и паниката от неналичието на забележим краен излаз на епидемията с ковид. Кумулативният резултат е предпочитание да се сформира постоянно държавно управление от специалисти, а не от партийно-политически лица на оптимално необятна съдружна основа, което имплицитно съдържа в себе си очакване за резистентност и по-голяма дългосрочност.
ПОВЛИЯ ЛИ РЕШЕНИЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД?
Спонтанният отговор би бил по-скоро не, в случай че съдим от обстоятелството, че Политическа партия получават поддръжка, която ги дефинира като втора политическа мощ все още. При по-внимателен разбор обаче би могло да се твърди, че решението на Конституционен съд е повлияло върху динамичността на повишаване на поддръжката за новата групировка, на която още през септември сътрудниците от ГАЛЪП и други организации даваха поддръжка от 15,2% до 15,8 %. EISA потърси оценката на българските жители по отношение на проблема в късото време след произнасянето на Конституционен съд. На въпрос: „ Ако Кирил Петков е подал декларация с погрешно наличие и Конституционен съд е оповестил назначението му за министър за нелегално, каква отговорност би трябвало да понесе? “ мненията се разделят. Близо 1/3 (31,2%) от интервюираните не намират виновност в дейностите на Кирил Петков със следните причини: „ Няма виновност, тъй като не е знаел, че нарушава Конституцията (12,7%) “, „ Не би трябвало да носи отговорност, тъй като президентът по този начин е решил и го е назначил “ (12,1%), „ Конституцията е остаряла и той има право да не се преценява с нея “ (6,4%). На противоположното мнение са 31,4% от интервюираните, които поддържат мнението, че Кирил Петков „ би трябвало да понесе наказване, каквото планува законът “, други 14% дават отговор, че „ би трябвало да напусне политиката “, а 2,3%, че „ другите партии не би трябвало да му имат доверие “. 21,2% от интервюираните дават отговор „ Не мога да дефинира “.
Очевидно българите правят оценка разнополюсно съответния проблем, само че като цяло това няма решаващо въздействие върху оценката на новия политически план, който за малко време бележи сериозен растеж.
ИЗБОРИТЕ ЗА ДЪРЖАВЕН ГЛАВА - ПРЕЗИДЕНТЪТ ВОДИ УБЕДИТЕЛНО, НО ОТИВА НА БАЛОТАЖ
Почти 40% от всички интервюирани български жители биха дали своят вот за втори мандат на президента Румен Радев. Сред групата на деклариралите, че ще гласоподават сигурно, поддръжката за Радев е още по-голяма – 46,7%. Неговият най-сериозен конкурент е проф. Анастас Герджиков, за който декларират, че ще гласоподават 21% от всички интервюирани или 26,5% от деклариращите, че ще гласоподават сигурно. Мустафа Карадайъ изпреварва за третото място Лозан Панов с 6,4% от всички и 10,3% от твърдо гласуващите, като поддръжката за Лозан Панов е надлежно 5,3 % от всички и 7,7% от твърдо гласуващите.
Въпреки огромната преднина и поддръжката, която получава президентът Радев, наподобява мъчно изпълнимо двойното изискване той да получи над 50% от гласовете при над 50% дали своят вот от имащите право на глас. В този смисъл логически наподобява балотажът сред него и Анастас Герджиков. Основният въпрос, който си задават анализаторите, е дали консолидираната поддръжка от груповия партиен избор, който се чака да получи Герджиков на втори тур от ГЕРБ и Движение за права и свободи, може да преодолее преднината, която ще натрупа на първи тур президентът? Неизвестните са:
- каква би била изборната интензивност при балотажа (традиционно тя е по-ниска в сравнение с 1-ви тур);
- груповата партийна дисциплинираност или мажоритарната поддръжка на жителите ще се окажат по-силни;
- ще стане ли по-разпознаваем до деня на балотажа проф. Герджиков за необятната публика или късното му влизане „ в играта “ няма да може да бъде обезщетено с заключителен спринт.
НАГЛАСИТЕ НА БЪЛГАРИНА ЗА ЖИВОТ И РАБОТА В ЧУЖБИНА
EISA обичайно се интересува и изследва въпросите, свързани с отношението на българите към Европейски Съюз и останалия свят. Поредица от предишни проучвания удостоверяват дейната позиция на интервюираните, които преглеждат мястото на България непроменяемо в Европейски Съюз и НАТО. При опция за избор къде отвън България биха се открили, с цел да живеят и работят, над половината от интервюираните, създали деен избор, показват „ Страна от Европейски Съюз “, 11,3% - Швейцария, 5,3% - Австралия и Нова Зеландия. Обединеното кралство несъмнено е изгубило привлекателността си и е избор единствено за 5,2%, Съединени американски щати са желани от 4,9%, Русия от 3,2% и Канада от 3,2%. Сред страните от Европейски Съюз най-предпочитани са Германия с 39%, Испания с 18,2%, Италия с 16,7%, Австрия – 14,3%. Нидерландия съществено напредва в класацията на желанията, като заема 5-о място с 14,1%, а Франция, обичайно в тройката, отстъпва на 6-о място с 11,3%. Десетката се добавя от прилежаща Гърция – 8,9%, далечна Швеция с 6,8%, Белгия – 6,2% и Люксембург с 4%. В дъното на класацията на желанията на българските жители са останалите прилежащи балкански страни и Балтийските страни.
Бранимир Ботев
Директор на EISA
Президент на Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България и Балканите
*Изследването е национално представително, извършено е в интервала 02-07.11.2021 година измежду 1112 на възраст над 18 година по метода на директно изявление и онлайн проучване. Подготовката на извадката и работата на терен се реализира от „ Маркет ЛИНКС “ по поръчка на EISA, в границите на пакет от проучвания, предоставени от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България.
Какви са изводите в техния разбор:
ПОЗИЦИИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ИГРАЧИ
ГЕРБ-СДС си възвръщат лидерската позиция, само че нямат обезпечено присъединяване в ръководството. Продължават да имат висока външна поддръжка (ЕНП), следва да забележим дали Борисов може да смени ролята от министър председател на сътрудник в дясно.
Политическа партия - новата част от българския политически пъзел. Не можаха да вдигнат вълна, само че могат да се трансфорат в незаобиколим фактор в идващите няколко години. Не са класическа партия, а по-скоро групировка от корпоративен вид със мощна бизнес устременост. Което може да се окаже и плюс, и минус, в сходство с общата картина в страната. Трябва им присъединяване в ръководството, с цел да се осъществят като капацитет. Предстои да се дефинират по-ясно като политическа ориентировка по оста " ляво-дясно ".
Има Такъв Народ - класическа несистемна партия, с протестен профил, само че и с доста съответни хрумвания и решения за ръководството. Имат експертен капацитет в лицето на хора като Ива Митева, Любомир Каримански, Андрей Михайлов и други, които към този момент натрупаха опит - и горчив, и добър. Традиционно биват подценявани като тежест и това е най-голямата им мощ. Имат темперамент, а към този момент и опит.
Демократична България - утвърдиха се като класическа градска десница. Определено имат най-хубавата експертиза в правната сфера, както и опитни водачи, които схващат и от тактика, и от тактичност.
Българска социалистическа партия - макар свиването си в електорален проект левицата може да се окаже политическата мощ, която държи ключа към идващото ръководство. Въпросът е каква е политическата цена, която е подготвена да плати/получи за това? От решението зависи и ориста на водача ѝ Корнелия Нинова.
Движение за права и свободи - изборите 2 в 1 пристигнаха като че ли по поръчка за тях. Издигането на Мустафа Карадайъ за кандидат-президент ще докара до оптималната готовност и евентуално ще притегли и гласове, които до момента отиваха в дублиращи ги обединения. Определено се утвърдиха към този момент и в интернационален проект и ще се стремят оптимално да " капитализират " политическата си тежест.
Както и при предходните свои проучвания в България EISA работи с „ Маркет линкс “ на терен. От тази позиция не е належащо да се повтарят механично числата, които бяха оповестени от сътрудниците още на 8 ноември. По-съществени са трендовете. От септември ГЕРБ-СДС си върнаха първата позиция в публичните настройки при предстоящ избор за Народно събрание. 18,7% от интервюираните биха ги подкрепили (или 23% от лицата, които настояват, че ще гласоподават със сигурност). Българска социалистическа партия се задържа на третата позиция с поддръжката на 10,6% от интервюираните (12,1% от твърдо деклариралите, че ще гласуват). Има Такъв Народ са трети с 9,1% (9,7% от твърдите гласоподаватели). Демократична България – 7,1% (10,5% от твърдо деклариралите, че ще гласуват), Движение за права и свободи – 6,8% от всички интервюирани (11,2 % от твърдо деклариралите, че ще гласуват).
ИЗНЕНАДАТА „ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА “
Формацията, основана скоростно от участниците в първото служебно държавно управление Кирил Петков и Асен Василев, има заявена поддръжка от 13,2% от интервюираните (16,3% от деклариралите, че ще гласоподават със сигурност), което им отрежда 2-ро място в публичните настройки. Близо до 4-процентовата бариева са ИБГНИ на Мая Манолова, а под чертата към този момент остават " Възраждане ".
Изводите, които могат да се създадат към днешна дата, са, че нова партия на митинга (ПП) влиза в Народното събрание на мястото на ИБГНИ, само че със доста по-сериознo посланичество. Въпросът е, че както и в 45-то и 46-то Народно събрание, политическите сили, определяни като партии на митинга, не могат да реализират мажоритарно болшинство от 121 депутати за независимо сформиране на постоянно държавно управление. От EISA към този момент неколкократно прогнозирахме, че за сформиране на такова държавно управление в границите на 47-то Народно събрание ще е нужна коалиция от поне четири партии.
Българска социалистическа партия КАТО ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА ИЛИ КАТО ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО?
Ако заявките на представители на протестните партии, че не желаят коалиция с ГЕРБ и Движение за права и свободи, бъдат доказани и в самото Народно събрание, то очевидният и само вероятен за тях вид е приемане на коалиция с Българска социалистическа партия. Тук пораждат доста въпросителни. Как ще се съчетаят икономическите и финансови визии на десни и дясно-центристки партии с трайно заявените ляво-социални възгледи на Корнелия Нинова и все по-острите обществени проблеми, усилени от здравната обстановка, частичния локдаун в редица сфери, инфлацията и непрекъснатия растеж на цените? Могат ли да одобряват обичайните последователи на градската десница съюз с „ комунистите “ в името на бъдещо общо държавно управление? Тезата „ реализиране на леви цели с десни принадлежности “ на Кирил Петков е чудно предизборно обръщение, само че дали може да бъде осъществена на практика? Заявеното прекъсване на корупцията надали единствено по себе си ще изпълни хазната. Доказателството е, че макар актуализацията на бюджета, реализирана най-много в резултат на безмълвната, само че професионална работа на бюджетната комисия, ръководена от Любомир Каримански в 46-тото Народно събрание, вътрешният държавен дълг продължава да пораства (от септември до момента с 2 милиарда лева), а служебното държавно управление ускорено тегли нови заеми (общо от 1,5 милиарда лв. от септември досега).
Очевидна е нуждата от стратегическа визия и пакет от ограничения, които да подсигуряват резистентност на стопанската система, оцеляване на най-засегнатите сфери (образование, туризъм, опазване на здравето, превоз и др.) и основаване на обществени буфери за най-засегнатите групи от популацията – деца, възпитаници, пенсионери, обществено слаби, хора в неравностойно състояние. Очакванията на българските жители в тази тенденция са политическите партии да проявят оптимално национална отговорност и да загърбят партийно-политическите си пристрастия.
ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ ИСКАТ РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО ОТ ЕКСПЕРТИ, ПОДКРЕПЕНО ОТ МАКСИМАЛЕН БРОЙ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ В Народно събрание
Тази формула е най-желаната за българските граждaни, което EISA открива в няколко следващи проучвания от началото на годината. В този смисъл българите са подготвени да поддържат оптимално необятна коалиция. Дори при многочислените сериозни заявки на редица партии, че могат да се коалират с всеки с изключение на с Движение за права и свободи или ГЕРБ, този най-рестриктивен вид се поддържа от по-малко от 1/5 от интервюираните (19,4%). Изненадата е, че едвам 3,8% от българите чакат след изборите ръководството да се реализира от ново служебно държавно управление. Горните данни демонстрират осезаема отмалялост от изборния маратон, в който е страната от началото на април тази година. От друга страна, високият рейтинг на първото служебно държавно управление, който отстъпваше единствено на държавното управление на царя при започване на неговото ръководство 2001 година, внезапно понижа.
СЛУЖЕБНИЯТ КАБИНЕТ ВЕЧЕ НЕ Е ОЧAКВАН ВАРИАНТ
Все още високата оценка за работата на служебния министър председател Стефан Янев и министри като проф. Денков, Янаки Стоилов, Гълъб Донев и Бойко Рашков явно не е задоволителна, с цел да компенсира сериозните оценките в областта на опазването на здравето, туризма, енергетиката, превоза и така нататък В съзнанието на българина не престават да преобладават икономическите проблеми и паниката от неналичието на забележим краен излаз на епидемията с ковид. Кумулативният резултат е предпочитание да се сформира постоянно държавно управление от специалисти, а не от партийно-политически лица на оптимално необятна съдружна основа, което имплицитно съдържа в себе си очакване за резистентност и по-голяма дългосрочност.
ПОВЛИЯ ЛИ РЕШЕНИЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД?
Спонтанният отговор би бил по-скоро не, в случай че съдим от обстоятелството, че Политическа партия получават поддръжка, която ги дефинира като втора политическа мощ все още. При по-внимателен разбор обаче би могло да се твърди, че решението на Конституционен съд е повлияло върху динамичността на повишаване на поддръжката за новата групировка, на която още през септември сътрудниците от ГАЛЪП и други организации даваха поддръжка от 15,2% до 15,8 %. EISA потърси оценката на българските жители по отношение на проблема в късото време след произнасянето на Конституционен съд. На въпрос: „ Ако Кирил Петков е подал декларация с погрешно наличие и Конституционен съд е оповестил назначението му за министър за нелегално, каква отговорност би трябвало да понесе? “ мненията се разделят. Близо 1/3 (31,2%) от интервюираните не намират виновност в дейностите на Кирил Петков със следните причини: „ Няма виновност, тъй като не е знаел, че нарушава Конституцията (12,7%) “, „ Не би трябвало да носи отговорност, тъй като президентът по този начин е решил и го е назначил “ (12,1%), „ Конституцията е остаряла и той има право да не се преценява с нея “ (6,4%). На противоположното мнение са 31,4% от интервюираните, които поддържат мнението, че Кирил Петков „ би трябвало да понесе наказване, каквото планува законът “, други 14% дават отговор, че „ би трябвало да напусне политиката “, а 2,3%, че „ другите партии не би трябвало да му имат доверие “. 21,2% от интервюираните дават отговор „ Не мога да дефинира “.
Очевидно българите правят оценка разнополюсно съответния проблем, само че като цяло това няма решаващо въздействие върху оценката на новия политически план, който за малко време бележи сериозен растеж.
ИЗБОРИТЕ ЗА ДЪРЖАВЕН ГЛАВА - ПРЕЗИДЕНТЪТ ВОДИ УБЕДИТЕЛНО, НО ОТИВА НА БАЛОТАЖ
Почти 40% от всички интервюирани български жители биха дали своят вот за втори мандат на президента Румен Радев. Сред групата на деклариралите, че ще гласоподават сигурно, поддръжката за Радев е още по-голяма – 46,7%. Неговият най-сериозен конкурент е проф. Анастас Герджиков, за който декларират, че ще гласоподават 21% от всички интервюирани или 26,5% от деклариращите, че ще гласоподават сигурно. Мустафа Карадайъ изпреварва за третото място Лозан Панов с 6,4% от всички и 10,3% от твърдо гласуващите, като поддръжката за Лозан Панов е надлежно 5,3 % от всички и 7,7% от твърдо гласуващите.
Въпреки огромната преднина и поддръжката, която получава президентът Радев, наподобява мъчно изпълнимо двойното изискване той да получи над 50% от гласовете при над 50% дали своят вот от имащите право на глас. В този смисъл логически наподобява балотажът сред него и Анастас Герджиков. Основният въпрос, който си задават анализаторите, е дали консолидираната поддръжка от груповия партиен избор, който се чака да получи Герджиков на втори тур от ГЕРБ и Движение за права и свободи, може да преодолее преднината, която ще натрупа на първи тур президентът? Неизвестните са:
- каква би била изборната интензивност при балотажа (традиционно тя е по-ниска в сравнение с 1-ви тур);
- груповата партийна дисциплинираност или мажоритарната поддръжка на жителите ще се окажат по-силни;
- ще стане ли по-разпознаваем до деня на балотажа проф. Герджиков за необятната публика или късното му влизане „ в играта “ няма да може да бъде обезщетено с заключителен спринт.
НАГЛАСИТЕ НА БЪЛГАРИНА ЗА ЖИВОТ И РАБОТА В ЧУЖБИНА
EISA обичайно се интересува и изследва въпросите, свързани с отношението на българите към Европейски Съюз и останалия свят. Поредица от предишни проучвания удостоверяват дейната позиция на интервюираните, които преглеждат мястото на България непроменяемо в Европейски Съюз и НАТО. При опция за избор къде отвън България биха се открили, с цел да живеят и работят, над половината от интервюираните, създали деен избор, показват „ Страна от Европейски Съюз “, 11,3% - Швейцария, 5,3% - Австралия и Нова Зеландия. Обединеното кралство несъмнено е изгубило привлекателността си и е избор единствено за 5,2%, Съединени американски щати са желани от 4,9%, Русия от 3,2% и Канада от 3,2%. Сред страните от Европейски Съюз най-предпочитани са Германия с 39%, Испания с 18,2%, Италия с 16,7%, Австрия – 14,3%. Нидерландия съществено напредва в класацията на желанията, като заема 5-о място с 14,1%, а Франция, обичайно в тройката, отстъпва на 6-о място с 11,3%. Десетката се добавя от прилежаща Гърция – 8,9%, далечна Швеция с 6,8%, Белгия – 6,2% и Люксембург с 4%. В дъното на класацията на желанията на българските жители са останалите прилежащи балкански страни и Балтийските страни.
Бранимир Ботев
Директор на EISA
Президент на Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България и Балканите
*Изследването е национално представително, извършено е в интервала 02-07.11.2021 година измежду 1112 на възраст над 18 година по метода на директно изявление и онлайн проучване. Подготовката на извадката и работата на терен се реализира от „ Маркет ЛИНКС “ по поръчка на EISA, в границите на пакет от проучвания, предоставени от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ