Приемането на украинци във Великобритания е под въпрос
Потенциални домакини от “Домове за Украйна ” («Homes For Ukraine») стачкуват против забавянето на визите на украински бежанци. Лондон, 25 април 2022 година
Жюли Зог, “Фигаро ”
Лондон
Престоят на София Каркадим във Англия ѝ е оставил горчив привкус. Младата 22-годишна жена, която избягала от Лвов, в Западна Украйна малко след съветската инвазия, пристигнала в Брадфорд през май. Намерила приемно семейство с посредничеството на “Опора ”, английска неправителствена организация. “Много бързо си дадох сметка, че двойката, при която живеех, има проблеми ”, споделя тя. Съпругата почнала да упреква мъжа си, 30-годишен охранител, че ѝ изневерява със София.
Десет дни след идването си София решила да си стегне багажа и да си тръгне. Противно на всички упования, мъжът поискал да я последва. “Настанихме се дружно и лека-полека създадохме връзка ”, споделя служителката в IT-компания. Но четири месеца по-късно любовникът ѝ трансформирал мнението си и я изгонил. Като похлупак на всичко таблоидната преса разкрила историята. Объркана и останала без жилище, София се върнала в Украйна през септември. “Ядосана съм, споделя тя. Току-що бях пристигнала в тази страна, за която не знаех нищо, бягайки от войната, и имах възприятието, че всички се пробват да се възползват от мен ”.
Младата жена е една от 136 000 украинци, пристигнали във Англия под егидата на програмата “Домове за украинци ” («Homes for Ukrainians»), невиждана самодейност на държавното управление за настаняване в частни домове на бежанци, бягащи от войната за интервал от най-малко шест месеца. В подмяна домакините получават по 350 лири месечно.
Когато избухнала войната, Дейвид Франкъл не се поколебал. “Имаме свободни стаи вкъщи и личните ми баба и дядо са избягали от нацистка Европа през 30-те години на предишния век, което ме прави сензитивен към страданието на тези хора ”, доверява той. В началото на май той и брачната половинка му приели петчленно семейство от Мариупол. Но той незабавно бил изумен от мащаба на задачата. “Трябваше да им вадим виза, да им отворим банкова сметка, да им помогнем за приемането на обществени помощи, да запишем децата на учебно заведение ”, прецизира той. Към това се прибавили непрекъснати пътувания с кола, с цел да закарат един или друг в центъра за набиране на фрагменти или на доктор.
След няколко седмици той се опитал да разиска обстановката с бащата на украинското семейство. “Но той не искаше и да чуе за това. Повтаряше, че желае кола и да отиде при брат си в Чешир, в другия завършек на страната ”. Накрая връзките се влошили и украинското семействи си тръгнало през юли.
“Не е малко да приемеш чужденци в дома си в продължение на шест месеца, когато в никакъв случай преди този момент не си го правил, отбелязва Сара Натан, съоснователка на Неправителствени организации " Бежанци вкъщи " ( “Refugees At Home ”). Има културни разлики, повече работа от предстоящото и разнообразни показа за потреблението на пространството ”. Тя споделя за семейство, приело украйнска баба, която нахлувала в кухнята, с цел да вари чорба заран или вечер, и историята на друго семейство, което се оказало, че би трябвало да споделя една баня с 10 души. Към това се прибавя невиждана рецесия на разноските за живот, което не улеснява настаняването на много посетители.
Това не всеки път е ясно за бежанците. Повечето домакини живеят на село, надалеч от градовете, където се намират работните места и другите членове на украинската диаспора. “Тези хора, бягащи от войната, от време на време страдат от контузии ”, отбелязва Ирина Терлецки от Асоциацията на украинците във Англия. Тероризирани от шума на бомбите, някои деца се хвърлят на земята при най-малкия тон. Други се отдръпват, съвсем безмълвни.
Заради това напрежение някои украинци били изгонени единствено след ден. Други към този момент са в края на своите шест месеца и би трябвало да се тръгнат, тъй като домакините им не желаят да удължат престоя им. Анфиса Власова, 41-годишна украинка, приютена в едно село, близо до Оксфорд, би трябвало да напусне жилището на 10 ноември. “Нямам къде да отида, оплаква се тя. Не открих друго приемно семейство и организациите за отдаване чартърен не ме желаят, тъй като нямам работа и не мога да дава задатък от няколкомесечен наем ”. Тя се притеснява, че ще остане на улицата.
Местните управляващи, които получават 10 500 лири на емигрант от страната, са длъжни да намерят незабавно настаняване за бежанците, които се окажат без дом, само че те избират фамилиите пред самотните хора и им липсват решения. “Повечето небрежно се реалокират в хотели ”, отбелязва Ирина Терлецки.
Подобно на доста специалисти, тя счита, че страната не е изпълнила задължението си, прехвърляйки ръководството на една остра миграционна рецесия на популацията, което не е квалифицирано за това. “Прибягването до приемни фамилии може да бъде единствено краткосрочно преходно решение, акцентира Сара Натан. Но държавното управление наподобява не е мислило какво да прави по-нататък, макар че множеството украинци са получили тригодишни визи ”.
Превод от френски: Галя Дачкова
29 Ное 202225529 Ное 202255829 Ное 202237629 Ное 202217929 Ное 202252629 Ное 20221279КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Ное 2022123819 Ное 202293229 Ное 202220924 Sep 20223064
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Жюли Зог, “Фигаро ”
Лондон
Престоят на София Каркадим във Англия ѝ е оставил горчив привкус. Младата 22-годишна жена, която избягала от Лвов, в Западна Украйна малко след съветската инвазия, пристигнала в Брадфорд през май. Намерила приемно семейство с посредничеството на “Опора ”, английска неправителствена организация. “Много бързо си дадох сметка, че двойката, при която живеех, има проблеми ”, споделя тя. Съпругата почнала да упреква мъжа си, 30-годишен охранител, че ѝ изневерява със София.
Десет дни след идването си София решила да си стегне багажа и да си тръгне. Противно на всички упования, мъжът поискал да я последва. “Настанихме се дружно и лека-полека създадохме връзка ”, споделя служителката в IT-компания. Но четири месеца по-късно любовникът ѝ трансформирал мнението си и я изгонил. Като похлупак на всичко таблоидната преса разкрила историята. Объркана и останала без жилище, София се върнала в Украйна през септември. “Ядосана съм, споделя тя. Току-що бях пристигнала в тази страна, за която не знаех нищо, бягайки от войната, и имах възприятието, че всички се пробват да се възползват от мен ”.
Младата жена е една от 136 000 украинци, пристигнали във Англия под егидата на програмата “Домове за украинци ” («Homes for Ukrainians»), невиждана самодейност на държавното управление за настаняване в частни домове на бежанци, бягащи от войната за интервал от най-малко шест месеца. В подмяна домакините получават по 350 лири месечно.
Когато избухнала войната, Дейвид Франкъл не се поколебал. “Имаме свободни стаи вкъщи и личните ми баба и дядо са избягали от нацистка Европа през 30-те години на предишния век, което ме прави сензитивен към страданието на тези хора ”, доверява той. В началото на май той и брачната половинка му приели петчленно семейство от Мариупол. Но той незабавно бил изумен от мащаба на задачата. “Трябваше да им вадим виза, да им отворим банкова сметка, да им помогнем за приемането на обществени помощи, да запишем децата на учебно заведение ”, прецизира той. Към това се прибавили непрекъснати пътувания с кола, с цел да закарат един или друг в центъра за набиране на фрагменти или на доктор.
След няколко седмици той се опитал да разиска обстановката с бащата на украинското семейство. “Но той не искаше и да чуе за това. Повтаряше, че желае кола и да отиде при брат си в Чешир, в другия завършек на страната ”. Накрая връзките се влошили и украинското семействи си тръгнало през юли.
“Не е малко да приемеш чужденци в дома си в продължение на шест месеца, когато в никакъв случай преди този момент не си го правил, отбелязва Сара Натан, съоснователка на Неправителствени организации " Бежанци вкъщи " ( “Refugees At Home ”). Има културни разлики, повече работа от предстоящото и разнообразни показа за потреблението на пространството ”. Тя споделя за семейство, приело украйнска баба, която нахлувала в кухнята, с цел да вари чорба заран или вечер, и историята на друго семейство, което се оказало, че би трябвало да споделя една баня с 10 души. Към това се прибавя невиждана рецесия на разноските за живот, което не улеснява настаняването на много посетители.
Това не всеки път е ясно за бежанците. Повечето домакини живеят на село, надалеч от градовете, където се намират работните места и другите членове на украинската диаспора. “Тези хора, бягащи от войната, от време на време страдат от контузии ”, отбелязва Ирина Терлецки от Асоциацията на украинците във Англия. Тероризирани от шума на бомбите, някои деца се хвърлят на земята при най-малкия тон. Други се отдръпват, съвсем безмълвни.
Заради това напрежение някои украинци били изгонени единствено след ден. Други към този момент са в края на своите шест месеца и би трябвало да се тръгнат, тъй като домакините им не желаят да удължат престоя им. Анфиса Власова, 41-годишна украинка, приютена в едно село, близо до Оксфорд, би трябвало да напусне жилището на 10 ноември. “Нямам къде да отида, оплаква се тя. Не открих друго приемно семейство и организациите за отдаване чартърен не ме желаят, тъй като нямам работа и не мога да дава задатък от няколкомесечен наем ”. Тя се притеснява, че ще остане на улицата.
Местните управляващи, които получават 10 500 лири на емигрант от страната, са длъжни да намерят незабавно настаняване за бежанците, които се окажат без дом, само че те избират фамилиите пред самотните хора и им липсват решения. “Повечето небрежно се реалокират в хотели ”, отбелязва Ирина Терлецки.
Подобно на доста специалисти, тя счита, че страната не е изпълнила задължението си, прехвърляйки ръководството на една остра миграционна рецесия на популацията, което не е квалифицирано за това. “Прибягването до приемни фамилии може да бъде единствено краткосрочно преходно решение, акцентира Сара Натан. Но държавното управление наподобява не е мислило какво да прави по-нататък, макар че множеството украинци са получили тригодишни визи ”.
Превод от френски: Галя Дачкова
29 Ное 202225529 Ное 202255829 Ное 202237629 Ное 202217929 Ное 202252629 Ное 20221279КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Ное 2022123819 Ное 202293229 Ное 202220924 Sep 20223064
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ