Източното Средиземноморие ли е новият голям източник на природен газ?
Последните няколко месеца бяха изключително динамични за газовия бранш в Източно Средиземно море. След близо десетилетие на спекулации по отношение на капацитета на ресурсите на района, последните събития най-сетне потеглиха в вярната посока, написа Саймън Талипиетра във в. Financial Times.
През януари министрите на енергетиката от Кипър, Египет, Гърция, Йордания и Израел, с представители на Италия и Палестинската самостоятелна власт, се срещнаха в Кайро, с цел да обсъдят районното съдействие по повод добива на газ в морето.
Резултатът беше Форумът за газ в Източното Средиземноморие - платформа, целяща да развие районен пазар на природен газ и да се възползва от съществуващата инфраструктура за полутечен природен газ в Египет.
Той беше последван от съглашение през декември сред Египет и Кипър, по силата на което ще се основат и поддържат условия за построяването на водопровод, свързващ газовото находище на Афродита край крайбрежията на Кипър с египетските уреди за полутечен природен газ.
На 28 февруари имаше ново развиване, когато ExxonMobil разгласи ново изобретение на газ във водите на Кипър, което удвои плануваните запаси в териториалните води на страната. Сега засегнатите би трябвало да оставят настрани всички разлики между тях и да се възползват от опцията.
Газовата сага на района стартира през 2009-2011 година с откриването на полетата Тамар и Левиатан край крайбрежията на Израел и полето Афродита край брега на Кипър. Различни разновидности за експорт започнаха да се появяват на масата, от тръбопроводи (за Турция или Гърция) до съоръжения за полутечен природен газ (в Кипър, Израел и Египет). Очакванията бяха огромни и откритията бяха насърчени като средство за стимулиране на нова епоха на икономическа и политическа непоклатимост в района.
Но първичните упования бяха обезсърчени. В Израел дълготрайно обсъждане по отношение на ръководството на ресурсите от газ провокира неустановеност и закъснение на капиталовите решения. В Кипър - където газът беше посрещнат като божи подарък за облекчение на финансовите проблеми на страната - ентусиазмът беше охладен от поредни проверки на размера на откритите енергийни ресурси. Тези събития провокираха песимизъм във връзка с цялата концепция, че районът може да стане експортьор на природен газ.
Въпреки това очакванията бяха обновени през 2015 година, когато италианската енергийна компания Eni откри газовото находище Зор край крайбрежията на Египет, най-голямото газово изобретение, което в миналото е правено в Средиземно море. При невиждано бързо развиване производството в Зор стартира през декември 2017 година, което оказва помощ на Египет да възвърне удовлетворяването на личните си газови потребности след бурни години, през които страната се трансформира от чист експортьор в чист вносител. Зор означи и нова фаза на изследване в офшорните води на Египет, което докара до нови открития.
Значението на Зор отива надалеч оттатък Египет. Близостта му с други газови полета отвън Израел и Кипър би могла да разреши координирано развиване и по този метод да обезпечи икономии от мащаба, нужни за основаването на конкурентна районна инфраструктура за експорт на газ.
Египет към този момент разполага с инфраструктура за експорт на полутечен природен газ в Идку и Дамиета с потенциал от 19 милиарда куб. м годишно, само че сега тя е бездействаща. Това би могло да даде опция за бърз експорт на газ от египетски, израелски и кипърски полета. Двете съоръжения могат да бъдат разширени, в случай че е належащо.
За Израел и Кипър съдействието с Египет е от решаващо значение. Изграждането на експортна инфраструктура и създаване на полета е кръгообразен проблем. Ако има политически или търговски опасности, че няма да има експортна инфраструктура, когато производството стартира, доста пари ще бъдат изгубени. Ако полето се показа по-слабо от упованията, скъпата инфраструктура ще стои без работа.
Например препоръчаният кипърски план за полутечен природен газ „ Василикос “ коства почти 5 милиарда евро; по същия метод, тръбопроводът EastMed, свързващ Израел, Кипър, Гърция и Италия, се чака да коства повече от 6 милиарда евро. Съчетаването на употребяваната под потенциала ѝ инфраструктура за експорт с опцията за разширение с няколко обещаващи газови полета може да бъде ключът към отключването на неизползвания районен капацитет.
Най-логичният курс е да се сътвори източен средиземноморски пазар на газ, учреден на съществуващата инфраструктура за полутечен природен газ в Египет, с изгоди за всички участващи районни играчи. Това би представлявало и опция за Европа, където потребността за импорт на газ евентуално ще нараства през идващите години, защото вътрешното произвеждане понижава и където към този момент съществува огромен потенциал за приемане на полутечен природен газ.
Такъв метод би предложил на доставчиците от Източното Средиземноморие еластичност във връзка с пазарите в бъдеще, което ще им разреши да обслужват азиатските пазари, да вземем за пример посредством терминалите за полутечен природен газ в Египет.
И най-после, взаимна районна скица за експорт посредством египетските уреди за полутечен природен газ би могла също да даде първа опция за тестване на комерсиално съдействие сред Египет, Израел и Кипър. Ако успее, това съдействие би могло вероятно да се усили през идващото десетилетие, в случай че бъдат направени нови открития в района и в случай че търсенето на газ в Европа оправдае построяването на тръбопроводната инфраструктура.
През януари министрите на енергетиката от Кипър, Египет, Гърция, Йордания и Израел, с представители на Италия и Палестинската самостоятелна власт, се срещнаха в Кайро, с цел да обсъдят районното съдействие по повод добива на газ в морето.
Резултатът беше Форумът за газ в Източното Средиземноморие - платформа, целяща да развие районен пазар на природен газ и да се възползва от съществуващата инфраструктура за полутечен природен газ в Египет.
Той беше последван от съглашение през декември сред Египет и Кипър, по силата на което ще се основат и поддържат условия за построяването на водопровод, свързващ газовото находище на Афродита край крайбрежията на Кипър с египетските уреди за полутечен природен газ.
На 28 февруари имаше ново развиване, когато ExxonMobil разгласи ново изобретение на газ във водите на Кипър, което удвои плануваните запаси в териториалните води на страната. Сега засегнатите би трябвало да оставят настрани всички разлики между тях и да се възползват от опцията.
Газовата сага на района стартира през 2009-2011 година с откриването на полетата Тамар и Левиатан край крайбрежията на Израел и полето Афродита край брега на Кипър. Различни разновидности за експорт започнаха да се появяват на масата, от тръбопроводи (за Турция или Гърция) до съоръжения за полутечен природен газ (в Кипър, Израел и Египет). Очакванията бяха огромни и откритията бяха насърчени като средство за стимулиране на нова епоха на икономическа и политическа непоклатимост в района.
Но първичните упования бяха обезсърчени. В Израел дълготрайно обсъждане по отношение на ръководството на ресурсите от газ провокира неустановеност и закъснение на капиталовите решения. В Кипър - където газът беше посрещнат като божи подарък за облекчение на финансовите проблеми на страната - ентусиазмът беше охладен от поредни проверки на размера на откритите енергийни ресурси. Тези събития провокираха песимизъм във връзка с цялата концепция, че районът може да стане експортьор на природен газ.
Въпреки това очакванията бяха обновени през 2015 година, когато италианската енергийна компания Eni откри газовото находище Зор край крайбрежията на Египет, най-голямото газово изобретение, което в миналото е правено в Средиземно море. При невиждано бързо развиване производството в Зор стартира през декември 2017 година, което оказва помощ на Египет да възвърне удовлетворяването на личните си газови потребности след бурни години, през които страната се трансформира от чист експортьор в чист вносител. Зор означи и нова фаза на изследване в офшорните води на Египет, което докара до нови открития.
Значението на Зор отива надалеч оттатък Египет. Близостта му с други газови полета отвън Израел и Кипър би могла да разреши координирано развиване и по този метод да обезпечи икономии от мащаба, нужни за основаването на конкурентна районна инфраструктура за експорт на газ.
Египет към този момент разполага с инфраструктура за експорт на полутечен природен газ в Идку и Дамиета с потенциал от 19 милиарда куб. м годишно, само че сега тя е бездействаща. Това би могло да даде опция за бърз експорт на газ от египетски, израелски и кипърски полета. Двете съоръжения могат да бъдат разширени, в случай че е належащо.
За Израел и Кипър съдействието с Египет е от решаващо значение. Изграждането на експортна инфраструктура и създаване на полета е кръгообразен проблем. Ако има политически или търговски опасности, че няма да има експортна инфраструктура, когато производството стартира, доста пари ще бъдат изгубени. Ако полето се показа по-слабо от упованията, скъпата инфраструктура ще стои без работа.
Например препоръчаният кипърски план за полутечен природен газ „ Василикос “ коства почти 5 милиарда евро; по същия метод, тръбопроводът EastMed, свързващ Израел, Кипър, Гърция и Италия, се чака да коства повече от 6 милиарда евро. Съчетаването на употребяваната под потенциала ѝ инфраструктура за експорт с опцията за разширение с няколко обещаващи газови полета може да бъде ключът към отключването на неизползвания районен капацитет.
Най-логичният курс е да се сътвори източен средиземноморски пазар на газ, учреден на съществуващата инфраструктура за полутечен природен газ в Египет, с изгоди за всички участващи районни играчи. Това би представлявало и опция за Европа, където потребността за импорт на газ евентуално ще нараства през идващите години, защото вътрешното произвеждане понижава и където към този момент съществува огромен потенциал за приемане на полутечен природен газ.
Такъв метод би предложил на доставчиците от Източното Средиземноморие еластичност във връзка с пазарите в бъдеще, което ще им разреши да обслужват азиатските пазари, да вземем за пример посредством терминалите за полутечен природен газ в Египет.
И най-после, взаимна районна скица за експорт посредством египетските уреди за полутечен природен газ би могла също да даде първа опция за тестване на комерсиално съдействие сред Египет, Израел и Кипър. Ако успее, това съдействие би могло вероятно да се усили през идващото десетилетие, в случай че бъдат направени нови открития в района и в случай че търсенето на газ в Европа оправдае построяването на тръбопроводната инфраструктура.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ