Още въздух под налягане
Последните месеци и години са белязани от поредност рискови метеорологични феномени по всички континенти, които върнаха на земната повърхнина резултата от парниковите газове, отделяни в атмосферата. Още сходни събития ни чакат и през 2023 година При междинни световни температури от 1.1-1.3°C над равнищата от прединдустриалната ера, вследствие на климатичните промени наводненията, сушите, горските пожари и горещите талази ще стават по-многобройни или по-тежки (или и двете).
Въпреки че изменението на климата непрестанно покачва междинните температури, естествените източници на климатични флуктуации също се наслагват върху тази наклонност. Едно от най-мощните сходни феномени е Ел Ниньо - Южно съмнение (El Niño-Southern Oscillation или ENSO). То кара климата към тропиците да варира сред две положения, известни като Ел Ниньо и Ла Ниня. Първото, жестоко казано, предизвиква повече превалявания в централната и източната част на Тихия океан и суши в Австралия, до момента в който Ла Ниня се свързва със засушавания в Източна Африка и повече превалявания в Западна Африка и Южна Азия.
Противно на упованията, сегашната Ла Ниня, която стартира през септември 2020 година, към този момент навлиза в третата си година - първият случай през този век, когато се случва сходно " тройно потапяне ". Сезонните прогнози плануват, че има доста огромна възможност към края на 2022 година дъждовете в Източна Африка да спрат, причинявайки през 2023 година утежняване на сушата и дефицит на храна в района.
В момента текат дейни проучвания дали и по какъв начин циклите на ENSO се въздействат от изменението на климата. Ясно е обаче, че те заемат най-високата позиция в общата наклонност на стопляне и че годините с Ла Ниня нормално са малко по-студени от междинното. Ако през 2023 година актуалният цикъл бъде сменен от безпристрастен интервал, междинните световни температури евентуално леко ще се покачат. Ако бъде последван от Ел Ниньо, който изстрелва термометрите нагоре, още следващата година междинните световни температури ще се приближат до сакралната цел от 1.5°C на Парижкото съглашение на Организация на обединените нации. Това може да докара до още по-екстремни метеорологични феномени спрямо тези, които наблюдавахме през последните години.
Реклама
Ограничаването на тези опустошителни и скъпоструващи естествени феномени, както и стабилизирането на климата посредством понижаване на световните излъчвания са цели на интернационалните договаряния за климата, последният кръг от които се организира в египетския курорт Шарм ел Шейх през ноември 2022 година Срещата COP27 се случи в миг, когато климатичната дипломация се намира в най-ниската си точка, и в края на година, помрачена от войната в Украйна и обвързваните с нея енергийна и хранителна рецесия. Политиката в областта на климата, която постоянно се преглежда някак настрана от другите геополитически въпроси, внезапно престана да бъде изолирана. Например приоритизирането на краткосрочната енергийна сигурност пред дълготрайните съкращения на излъчванията докара до по-голямо потребление на въглища.
" Войната взриви напрежението, което съществуваше отпреди ", разяснява Лорънс Тубиана, началник на лобистката група European Climate Foundation. Според нея войната е " деконструирала " предходни съглашения, които са съумели да надживеят политически и военни разногласия сред Съединени американски щати и Китай, и е основала невиждана " политическа неразбория ".
Следващият кръг от договаряния през ноември 2023 година ще се организира в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Това ще е полемична среща. Пратеникът на ОАЕ по въпросите на климата Султан бин Ахмед ал Джабер също по този начин е и министърът, който оглавява Националната петролна компания на Абу Даби - държавният производител на петрол на страната. В публични и персонални диалози той споделя убеждението, че съгласно него петролът и газът ще не престават да играят значима роля в стопанска система с нулев въглероден отпечатък и че нефтените и газовите компании би трябвало да бъдат " дейни сътрудници " в световната енергийна промяна. Очаквайте огромни разногласия по въпроса дали е прав.
От една страна, някои изкопаеми горива по всяка възможност към момента ще се употребяват и в средата на века, даже в случай че задачата за световен чист нулев отпечатък бъде достигната. Електрификацията на колите и влаковете ще бъде релативно лесна, декарбонизирането на авиацията и корабоплаването обаче ще е по-трудно. Използването на някои фосилни горива и балансирането на отделените излъчвания посредством хващане на въглерод на друго място може да се окаже минимум неприятният компромис.
Реклама
От друга страна, задържането на стоплянето до 1.5-2°C, както е посочено в Парижкото съглашение, ще изисква фрапантно понижаване на потреблението на нефт и газ, тъй че в последна сметка те да играят незначителна роля в световния енергиен бранш. Международната организация по силата приканва да не се създават нови изкопаеми горива, тъй че задачите за нулеви чисти излъчвания да бъдат реализирани. Срещата на върха за климата в ОАЕ ще провокира плевел спор за ролята на петролните компании в енергийния преход и дали те в действителност могат да бъдат част от решението, а освен част от казуса.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Ами в случай че?През 2023 година най-висшестоящият съд на Съединени американски щати ще прегледа две знакови каузи, касаещи свободното слово онлайн. Ами в случай че Върховният съд промени разпоредбите за изложение в обществените медии? По силата на закона Communications Decency Act платформи като Twitter и YouTube квалифицирано са освободени от отговорност за наличие, оповестено от консуматори. Ищците по две каузи - Twitter против Taamneh и Gonzalez против Гугъл, се пробват да трансформират това. Ако съдът застане на страната на жалбоподателите, това ще промени разпоредбите, по които се ръководят обществените медии и огромна част от интернет. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Въпреки че изменението на климата непрестанно покачва междинните температури, естествените източници на климатични флуктуации също се наслагват върху тази наклонност. Едно от най-мощните сходни феномени е Ел Ниньо - Южно съмнение (El Niño-Southern Oscillation или ENSO). То кара климата към тропиците да варира сред две положения, известни като Ел Ниньо и Ла Ниня. Първото, жестоко казано, предизвиква повече превалявания в централната и източната част на Тихия океан и суши в Австралия, до момента в който Ла Ниня се свързва със засушавания в Източна Африка и повече превалявания в Западна Африка и Южна Азия.
Противно на упованията, сегашната Ла Ниня, която стартира през септември 2020 година, към този момент навлиза в третата си година - първият случай през този век, когато се случва сходно " тройно потапяне ". Сезонните прогнози плануват, че има доста огромна възможност към края на 2022 година дъждовете в Източна Африка да спрат, причинявайки през 2023 година утежняване на сушата и дефицит на храна в района.
В момента текат дейни проучвания дали и по какъв начин циклите на ENSO се въздействат от изменението на климата. Ясно е обаче, че те заемат най-високата позиция в общата наклонност на стопляне и че годините с Ла Ниня нормално са малко по-студени от междинното. Ако през 2023 година актуалният цикъл бъде сменен от безпристрастен интервал, междинните световни температури евентуално леко ще се покачат. Ако бъде последван от Ел Ниньо, който изстрелва термометрите нагоре, още следващата година междинните световни температури ще се приближат до сакралната цел от 1.5°C на Парижкото съглашение на Организация на обединените нации. Това може да докара до още по-екстремни метеорологични феномени спрямо тези, които наблюдавахме през последните години.
Реклама
Ограничаването на тези опустошителни и скъпоструващи естествени феномени, както и стабилизирането на климата посредством понижаване на световните излъчвания са цели на интернационалните договаряния за климата, последният кръг от които се организира в египетския курорт Шарм ел Шейх през ноември 2022 година Срещата COP27 се случи в миг, когато климатичната дипломация се намира в най-ниската си точка, и в края на година, помрачена от войната в Украйна и обвързваните с нея енергийна и хранителна рецесия. Политиката в областта на климата, която постоянно се преглежда някак настрана от другите геополитически въпроси, внезапно престана да бъде изолирана. Например приоритизирането на краткосрочната енергийна сигурност пред дълготрайните съкращения на излъчванията докара до по-голямо потребление на въглища.
" Войната взриви напрежението, което съществуваше отпреди ", разяснява Лорънс Тубиана, началник на лобистката група European Climate Foundation. Според нея войната е " деконструирала " предходни съглашения, които са съумели да надживеят политически и военни разногласия сред Съединени американски щати и Китай, и е основала невиждана " политическа неразбория ".
Следващият кръг от договаряния през ноември 2023 година ще се организира в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Това ще е полемична среща. Пратеникът на ОАЕ по въпросите на климата Султан бин Ахмед ал Джабер също по този начин е и министърът, който оглавява Националната петролна компания на Абу Даби - държавният производител на петрол на страната. В публични и персонални диалози той споделя убеждението, че съгласно него петролът и газът ще не престават да играят значима роля в стопанска система с нулев въглероден отпечатък и че нефтените и газовите компании би трябвало да бъдат " дейни сътрудници " в световната енергийна промяна. Очаквайте огромни разногласия по въпроса дали е прав.
От една страна, някои изкопаеми горива по всяка възможност към момента ще се употребяват и в средата на века, даже в случай че задачата за световен чист нулев отпечатък бъде достигната. Електрификацията на колите и влаковете ще бъде релативно лесна, декарбонизирането на авиацията и корабоплаването обаче ще е по-трудно. Използването на някои фосилни горива и балансирането на отделените излъчвания посредством хващане на въглерод на друго място може да се окаже минимум неприятният компромис.
Реклама
От друга страна, задържането на стоплянето до 1.5-2°C, както е посочено в Парижкото съглашение, ще изисква фрапантно понижаване на потреблението на нефт и газ, тъй че в последна сметка те да играят незначителна роля в световния енергиен бранш. Международната организация по силата приканва да не се създават нови изкопаеми горива, тъй че задачите за нулеви чисти излъчвания да бъдат реализирани. Срещата на върха за климата в ОАЕ ще провокира плевел спор за ролята на петролните компании в енергийния преход и дали те в действителност могат да бъдат част от решението, а освен част от казуса.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Ами в случай че?През 2023 година най-висшестоящият съд на Съединени американски щати ще прегледа две знакови каузи, касаещи свободното слово онлайн. Ами в случай че Върховният съд промени разпоредбите за изложение в обществените медии? По силата на закона Communications Decency Act платформи като Twitter и YouTube квалифицирано са освободени от отговорност за наличие, оповестено от консуматори. Ищците по две каузи - Twitter против Taamneh и Gonzalez против Гугъл, се пробват да трансформират това. Ако съдът застане на страната на жалбоподателите, това ще промени разпоредбите, по които се ръководят обществените медии и огромна част от интернет. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ