Как нидерландците станаха твърде добри в земеделието
Посетителите на млечни ферми постоянно получават препоръки да внимават. Онези, които инспектират трите дузини дойни крави, отглеждани от Минке ван Уингерден и нейния екип, би трябвало да се опасяват повече от това да нагазят в тор: цялата плантация е ситуирана на плаваща платформа, която се намира на 20 минути път с велосипед от централната жп гара на Ротердам. Една неверна стъпка и ще се окажете в река Нюве Маас - както са разкрили няколко крави (пожарникарите са ги извадили от пристанището).
Забравете гледките към спокойната провинция Фризия: тези животни прекарват дните си, гледайки танкери и камиони, разтоварващи артикули в най-голямото пристанище в Европа. През целия ден роботи с щипки почистват зоната за доене, поддържайки я чиста. На два долни етажа на шлепа продукцията на кравите се трансформира по друг метод или в сирене, или в тор.
Плаващата плантация на Ван Уингерден е апотеозът на вековните хрумвания на Нидерландия за това по какъв начин да се отглежда доста храна в претъпкания географски ъгъл на Северна Европа. От епохата на Рембранд и Вермеер земята е била отвоювана от морето и са издигнати вятърни мелници, с цел да отводнят равнините. За развъждане на лалета или зеленчуци се построяват оранжерии с размери на град. Недостигът на храна по време на Втората международна война убеди нидерландците, че би трябвало да отглеждат толкоз, колкото полетата им могат да покрият.
Калвинисткото усърдие трансформира Нидерландия в невероятна земеделска мощ: с повече от 100 милиарда евро годишен експорт на селскостопански артикули тя е най-големият експортьор в бранша в света след Америка - страна над 250 пъти по-голяма от нея. Част от тях са реекспортирани вносни храни. Но нидерландците вършат два пъти повече сирене на човек от популацията от Франция.
Реклама
Два въпроса от дълго време преследват нидерландското земеделие. Първият е дали количеството е компенсирало качеството: откакто човек е опитал доматите, краставиците и лютите чушки, отглеждани в свръхефективни оранжерии, може да му бъде простено, че не е в положение да ги разграничи. Второто е дали методът му има смисъл. Нидерландия е най-гъсто обитаемата страна в Европейски Съюз, като се изключи дребната Малта; чиновници се майтапят, че това е град-държава в развой на образуване.
Плаващи ферми са апотеозът на вековните хрумвания на Нидерландия за това по какъв начин да се отглежда доста храна на малко територия.
Колкото и ефикасни да са нейните фермери, секторът е записка под линия към актуалната нидерландска стопанска система, в който работят единствено 2.5% от заетите. Държавите нормално избират дали да имат доста ферми или доста хора. Подходът на нидерландците беше да имат своята гауда и да я изядат. Това " хвърли " както фермери, по този начин и политици в купчина естествени торове.
Реклама Ограниченията
Ограниченията на нидерландския модел на турбоземеделие се подозират от десетилетия. Още през 80-те години на предишния век управляващите осъзнаха, че вносът на доста повече скотски фуражи ще докара до доста повече скотски екскременти. И въпреки всичко границите на земята не престават да бъдат тествани - всеки акър плантация в страната поддържа четири пъти повече животни по отношение на тежестта, в сравнение с други в Европа. Резултатът от всички тези храносмилателни пътища е остатък от екскретиран азот, основен хранителен детайл за растенията, само че подобен, който в несъразмерни количества може да дестабилизира екосистемите. Автомобилите и промишлеността също отделят азотни съединения. Всичко това е асъдействало за увреждане на почвата и замърсяване на водните пътища. Флората, която процъфтява с остатък на азот, убива растения, които другояче биха съумели да се конкурират за запаси. Това от своя страна има странични резултати, не всички от които учените схващат.
Ернст ван ден Енде от Wageningen University, център за проучване на храните, споделя, че няма доста неприятни страни в обособените нидерландски ферми, които постоянно са модели на резистентност. Проблемът е, че има прекалено много от тях и отделят прекалено много азот. Повече от десетилетие се поставят старания (най-вече неефективни) за понижаване на излъчванията, с цел да се изпълнят разпоредбите на Европейски Съюз, които пазят естествените резервати. Но през 2019 година нещата се усъвършенстваха. Решение на Върховния съд на страната даде непредвидена поддръжка на лъскавите закони. Всяка активност, която е довела до производството на азот - в това число построяването на здания, пътища и друга инфраструктура - занапред нататък ще изисква понижаване на азота в други действия. В страната има дефицит на жилища, само че новото строителство е задушено от разпоредбите. Ограниченията на скоростта денем по автомагистралите бяха понижени от 130 км/ч на 100 км/ч с вярата, че по-ниските излъчвания могат да разрешат на други елементи от стопанската система да продължат развиването си. Летище " Схипхол ", едно от най-натоварените в света, прибягна до закупуване на ферми, с цел да ги затвори, с цел да могат самолетите да изхвърчат.
Кризата е всеобхватна. Бастионът на либерализма на свободния пазар в Европа се е трансформирал в нещо сходно на планова стопанска система, с " министър на природата и азотната политика " като водещ комисар. В последна сметка стана ясно, че методът на части няма да сработи. Миналата година беше оголен огромен проект за понижаване на половина на азотните излъчвания до 2030 година Правителството разгласи, че ще заплати 24 милиарда евро, с цел да изкупи до 3000 огромни емитента, което значи най-вече ферми. Броят на добитъка ще бъде понижен с близо една трета. Ерата на непрестанно възходящия експорт на селскостопански артикули ще завърши.
Забравете гледките към спокойната провинция Фризия: тези животни прекарват дните си, гледайки танкери и камиони, разтоварващи артикули в най-голямото пристанище в Европа. През целия ден роботи с щипки почистват зоната за доене, поддържайки я чиста. На два долни етажа на шлепа продукцията на кравите се трансформира по друг метод или в сирене, или в тор.
Плаващата плантация на Ван Уингерден е апотеозът на вековните хрумвания на Нидерландия за това по какъв начин да се отглежда доста храна в претъпкания географски ъгъл на Северна Европа. От епохата на Рембранд и Вермеер земята е била отвоювана от морето и са издигнати вятърни мелници, с цел да отводнят равнините. За развъждане на лалета или зеленчуци се построяват оранжерии с размери на град. Недостигът на храна по време на Втората международна война убеди нидерландците, че би трябвало да отглеждат толкоз, колкото полетата им могат да покрият.
Калвинисткото усърдие трансформира Нидерландия в невероятна земеделска мощ: с повече от 100 милиарда евро годишен експорт на селскостопански артикули тя е най-големият експортьор в бранша в света след Америка - страна над 250 пъти по-голяма от нея. Част от тях са реекспортирани вносни храни. Но нидерландците вършат два пъти повече сирене на човек от популацията от Франция.
Реклама
Два въпроса от дълго време преследват нидерландското земеделие. Първият е дали количеството е компенсирало качеството: откакто човек е опитал доматите, краставиците и лютите чушки, отглеждани в свръхефективни оранжерии, може да му бъде простено, че не е в положение да ги разграничи. Второто е дали методът му има смисъл. Нидерландия е най-гъсто обитаемата страна в Европейски Съюз, като се изключи дребната Малта; чиновници се майтапят, че това е град-държава в развой на образуване.
Плаващи ферми са апотеозът на вековните хрумвания на Нидерландия за това по какъв начин да се отглежда доста храна на малко територия.
Колкото и ефикасни да са нейните фермери, секторът е записка под линия към актуалната нидерландска стопанска система, в който работят единствено 2.5% от заетите. Държавите нормално избират дали да имат доста ферми или доста хора. Подходът на нидерландците беше да имат своята гауда и да я изядат. Това " хвърли " както фермери, по този начин и политици в купчина естествени торове.
Реклама Ограниченията
Ограниченията на нидерландския модел на турбоземеделие се подозират от десетилетия. Още през 80-те години на предишния век управляващите осъзнаха, че вносът на доста повече скотски фуражи ще докара до доста повече скотски екскременти. И въпреки всичко границите на земята не престават да бъдат тествани - всеки акър плантация в страната поддържа четири пъти повече животни по отношение на тежестта, в сравнение с други в Европа. Резултатът от всички тези храносмилателни пътища е остатък от екскретиран азот, основен хранителен детайл за растенията, само че подобен, който в несъразмерни количества може да дестабилизира екосистемите. Автомобилите и промишлеността също отделят азотни съединения. Всичко това е асъдействало за увреждане на почвата и замърсяване на водните пътища. Флората, която процъфтява с остатък на азот, убива растения, които другояче биха съумели да се конкурират за запаси. Това от своя страна има странични резултати, не всички от които учените схващат.
Ернст ван ден Енде от Wageningen University, център за проучване на храните, споделя, че няма доста неприятни страни в обособените нидерландски ферми, които постоянно са модели на резистентност. Проблемът е, че има прекалено много от тях и отделят прекалено много азот. Повече от десетилетие се поставят старания (най-вече неефективни) за понижаване на излъчванията, с цел да се изпълнят разпоредбите на Европейски Съюз, които пазят естествените резервати. Но през 2019 година нещата се усъвършенстваха. Решение на Върховния съд на страната даде непредвидена поддръжка на лъскавите закони. Всяка активност, която е довела до производството на азот - в това число построяването на здания, пътища и друга инфраструктура - занапред нататък ще изисква понижаване на азота в други действия. В страната има дефицит на жилища, само че новото строителство е задушено от разпоредбите. Ограниченията на скоростта денем по автомагистралите бяха понижени от 130 км/ч на 100 км/ч с вярата, че по-ниските излъчвания могат да разрешат на други елементи от стопанската система да продължат развиването си. Летище " Схипхол ", едно от най-натоварените в света, прибягна до закупуване на ферми, с цел да ги затвори, с цел да могат самолетите да изхвърчат.
Кризата е всеобхватна. Бастионът на либерализма на свободния пазар в Европа се е трансформирал в нещо сходно на планова стопанска система, с " министър на природата и азотната политика " като водещ комисар. В последна сметка стана ясно, че методът на части няма да сработи. Миналата година беше оголен огромен проект за понижаване на половина на азотните излъчвания до 2030 година Правителството разгласи, че ще заплати 24 милиарда евро, с цел да изкупи до 3000 огромни емитента, което значи най-вече ферми. Броят на добитъка ще бъде понижен с близо една трета. Ерата на непрестанно възходящия експорт на селскостопански артикули ще завърши.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ