Благодарение на коя причина ние можем да уважаваме себе си? ♥ Рене ДЕКАРТ
(Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands)
~ Ние може да почитаме или презираме самите себе си
Тия две пристрастености могат въобще да бъдат отнасяни към всевъзможни обекти. Те получават обаче изключително значение, когато ги отнесем към самите нас, тоест когато преценяме дали личната ни стойност заслужава почитание или пренебрежение. Движението на духовете, което ги поражда, тогава е така очевидно, че трансформира даже израза на лицето, жестовете, походката и въобще всички дейности на тези, които сформират за себе си по-добро или по-лошо мнение от елементарното.
~ Благодарение на коя причина ние можем да почитаме себе си
Тъй като едно от основните условия на мъдростта е да познаем по какъв начин и за какво всеки един е задължен да изпитва почитание или пренебрежение към себе си, ще се опитам да кажа тук своето мнение по този въпрос. Забелязвам в нас една единствена причина, която може с цялостно право да ни накара да се почитаме, а това е точно използването от нашата свободна воля и властта, която имаме над своите стремежи. Защото единствено във връзка с действия, които зависят от свободната ни воля, ние можем с съображение да бъдем хвалени или порицавани. Свободната воля ни прави до известна степен сходни на бога, трансформирайки ни в господари на самите нас, стига единствено да не изгубим заради подлост правата, които ни дава.
~ В какво се състои благородството
Смятам, че същинското достойнство (generosite), кое то ни кара да почитаме себе си до най-висшата степен, до която може да стигне въобще законното самоуважение, се състои, от една страна, в съзнанието, че същински ни принадлежи единствено това свободно предписание с нашите стремежи и че ние би трябвало да бъдем хвалени или порицавани само според от това, дали се ползуваме добре или зле от тази независимост. От друга страна, то се състои в това, че усещаме в себе си твърда и непрекъсната решителност да се ползуваме добре от нея, тоест да не ни липсва в никакъв случай предпочитание да предприемем и правим ония неща, които по наша преценка са най-хубавите. Именно това значи да следваме безупречно добродетелта.
~ Благородството не ни разрешава да презираме другите хора
Онези, които имат това схващане и възприятие за лично достолепие, елементарно стигат до убеждението, че всеки различен може също по този начин да ги изпитва към себе си, защото в това няма нищо, което да зависи от другите хора. Именно по тази причина те не презират никого и въпреки че виждат постоянно другите да позволяват неточности, които разкриват техните недостатъци, те са склонни доста повече да ги извиняват, в сравнение с да ги упрекват, смятайки, че грешките са позволени по-скоро заради липса на информираност, в сравнение с заради липса на благосклонност. Те напълно не мислят, че стоят доста по-ниско от ония, които имат повече богатства или почести, и дори от ония, които са по-умни, по-осведомени. по-красиви или въобще ги надминават в някои други съвършенства. Но те също по този начин не се считат и за доста по-високостоящи от тези, които те от своя страна превъзхождат, защото всички неща им се костват доста по-незначителни спрямо положителната воля, която само ги кара да се почитат и която те допускат, че се намира или би могла да се намира във всеки един от останалите хора.
~ Какви свойства има благородството и по какъв начин то служи като средство против всички произволи на пристрастеностите
Онези, които са благородни по този метод, са по природа склонни да правят велики каузи, макар че не подхващат нищо, за което се усещат неспособни. И тъй като за тях няма нищо по-велико от това, да вършат положително на другите хора и да презират личния си интерес, те са постоянно безупречно вежливи, приветливи и услужливи към всички. Същевременно те са цялостни господари на своите пристрастености, в частност на желанията, ревността ни завистта, защото съгласно тях никой предмет, придобиването на който не зависи от тях, не е така скъп, че да заслужава да бъде буйно мечтан. Господари са също и на омразата към хората, тъй като се отнасят с почитание към всички, на страха, защото доверието, с което хранят към тяхната нравственост, ги прави сигурни, и най-накрая на гнева, тъй като ценят прекомерно малко всичко, което зависи от другите, и по тази причина в никакъв случай не дават такова преимущество на своите врагове, че да се признаят за афектирани от тях.
Из: „ Страстите на душата “, Рене Декарт, изд. Наука и изкуство, София, 1978 година
Изображение: Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands, commons.wikimedia.org
