Не само трябва да се размножаваш, а и на ръст да растеш! | НИЦШЕ
(Portrait of Friedrich Nietzsche by Edvard Munch, 1906)
За детето и брака
Имам един въпрос единствено за тебе, брате мой: като отвее спускам този въпрос в душата ти, с цел да узная какъв брой дълбока е тя.
Ти си млад и желаеш да имаш дете и брак. Ала аз те запитвам: дали си ти човек, който може да желае дете?
Дали си спечелилият, себепокорителят, повелителят на сетивата, господарят на добродетелите си? Тъй те запитвам аз.
Или от твоето предпочитание приказва скотът и потребността? Или може би самотността? Или враждата със самия себе си?
Аз желая твоята победа и твоята независимост да копнеят по дете. Живи монументи ти би трябвало да издигнеш на успеха и на освобождението си.
Над себе си би трябвало да градиш. Ала по-напред би трябвало да изградиш себе си – хармоничен тялом и духом.
Не единствено би трябвало да се размножаваш, а и на растеж да растеш! За това дано ти помогне градината на брака!
Трябва да си създадеш едно по-висше тяло, изначално придвижване, самозадвижващо се колело – един основател би трябвало ти да създадеш.
„ Брак “ – тъй назовавам аз волята на една човешка двойка да сътвори едното създание, което е повече от своите основатели. Взаимна страхопочит зова аз брака, страхопочит като пред люде, обладани от една и съща воля.
Нека това бъде смисъл и истина на твоя брак. Ала това, което многолюдието, тези лишни люде, зоват брак – ах, по какъв начин да го назова аз?
Ах, тази духовна мизерия на такава двойка! Ах, тази тиня в душата на двойката! Ах, това тъпо наслаждение на двойката!
Брак посочват те всичко това и от горната страна на всичко настояват, че браковете им сякаш били подписани на небето.
Не, аз не го искам, не ми би трябвало това небе на лишните люде. Не, не ги обичам, не обичам тези вплетени в небесна мрежа скотове.
Далеч от мене и богът, който накуцвайки, идва, с цел да благослови тези, които не е съединил!
Не се смейте над такива бракове! Кое дете не би имало съображение да оплаква родителите си?
Достоен ми се стори този мъж и узрял за смисъла на земята: но когато съзрях брачната половинка му, земята ми се стори дом за безумци.
Да, бих желал земята да се сгърчи и тресе, когато светец и гъска се свързват в брак.
Един се насочва като воин, с цел да дири истината, и най-после донася като плячка дребна натруфена неистина. Това той назовава брак.
Друг е въздържан в другарство и взискателен в избора си. Ала един път вечно скапва своето общество: собствен брак зове това той.
Трети пък търси слугиня с добродетелите на ангел. Ала ненадейно се трансформира самият той в слугиня на една жена, а от горната страна на това се постанова да стане още и ангел.
Намирах всички купувачи в този момент доста грижливи и всички имат хитри очи. Ала брачната половинка си купува даже и най-големия шмекер от тях към момента в чувал.
Много краткотрайни лудории – това се назовава у вас „ обич “. А бракът ви поставя завършек на всички краткотрайни лудории, край, който значи дълготрайна нелепост.
Вашата обич към дамата и любовта на дамата към мъжа: ах, де да беше тя съчувствие към страдащи и забулени богове! Ала най-често се подушват взаимно два звяра.
Ала даже и вашата най-дълбока обич е единствено възхитен знак и мъчителна жарка пристрастеност. Факел е тя, който би трябвало да осветява пътищата ви към висината.
Някога вие би трябвало да любите свръх себе си! Та научете се на първо място да любите! И по тази причина вие трябваше да изпиете горчивата чаша на своята обич.
Горчилка има в чашата даже и на най-дълбоката обич: така тя разсънва блян по свръхчовека, така буди жадност тя у тебе, създателю!
Жажда у основателя, стрела и блян към свръхчовека, кажи, братко мой, това ли е твоята воля за брак?
Свещена се зове за мене такава воля и подобен брак.
Тъй рече Заратустра.
От: „ Тъй рече Заратустра ”
* Portrait of Friedrich Nietzsche by Edvard Munch, 1906
