След като няколко пъти е осъждана по дела, свързани с

След като няколко пъти е осъждана по каузи, свързани с регламента за подслушване, Европейския съд по правата на индивида в Страсбург постанови решение против България и поради разпореждания, свързани с внедрените сътрудници на ДАНС в разнообразни организации. На доктрина всеки човек или частна организация в България може да бъде подложен на наблюдаване посредством такива чиновници, което е сериозна интервенция в правото на персонален живот и може да възпира гражданското присъединяване.
Съдиите единомислещо одобряват, че е нарушено правото на ценене на персоналния и фамилния живот, обезпечено от Европейската спогодба за правата на индивида.
Става дума за разпореждания от 2008 година и променени през 2018 година в Правилника за използване на Закона за ДАНС, които разрешават на Държавна организация " Национална сигурност " да внедрява информатори (известни като " чиновници на прикритие " ) в частни структури или като лица, упражняващи " свободна специалност ". Тези чиновници нямат право да употребяват специфични разследващи средства или техника и се разграничават от така наречен " чиновниците под прикритие ".
Сдружението " Зелен алианс " пробва да оспори тези разпореждания пред българския съд, само че губи. Затова се и обръща към Страсбург.
А той открива, че наредбите, уреждащи потреблението на " чиновници на прикритие ", не дават отговор на минималните гаранции против произвол и корист. Основанията за потреблението им и сферите, в които могат да бъдат внедрявани, са прекомерно широки; няма времеви ограничавания за използването им; процедурата по внедряване не подсигурява, че те ще бъдат употребявани единствено когато това е " належащо в едно демократично общество " ; липсват механизми за ефикасен контрол; и няма правно средство за отбрана против противозаконното или неоправданото им потребление.
" Зелен алианс " е учредено през 2006 година и е със седалище в Костенец.
Съгласно наредбите от 2008 година, променени през 2018 година, ДАНС може да внедрява " чиновници на прикритие " в частни структури или като лица, упражняващи „ свободна специалност “. Те могат да правят разследваща и контраразузнавателна активност за отбрана на националната сигурност. Конкретните им задания се дефинират от ръководителя на организацията във всеки обособен случай. Те нямат право да правят арести, обиски или разпити, нито да употребяват огнестрелно оръжие или физическа мощ.
През октомври 2018 година " Зелен алианс " нападна в съда изменените разпореждания с изказвания, че при неналичието на ефикасни гаранции потреблението на такива чиновници може да се стигне до злоупотреби и непропорционална интервенция в персоналния живот. На 19 юли 2021 година петчленен състав на Върховния административен съд приема, наред с друго, че активността на " чиновник на прикритие " не може да визира нечий персонален живот, дом или преписка и че изказванието за несъгласие с конвенцията за правата на индивида е безпричинно.
Внедрен сътрудник би имал достъп до устни връзки, писма, телефонни диалози или електронна преписка и би бил по-склонен да рапортува откритото, в сравнение с елементарен член на обществото. Такъв чиновник евентуално би имал и дълготраен достъп до офиса или други пространства на сдружението. Следователно сходно внедряване би представлявало интервенция в правото на ценене на кореспонденцията и дома.
Съдът приема, че самото констатиране, че е нарушена конвенцията е задоволително заслужено задоволство за всевъзможни неимуществени вреди, претърпени от " Зелен алианс ".