Крум Зарков и последният шанс на левицата: модернизация или окончателна капитулация?
Българска социалистическа партия не влиза просто в следващите избори – тя влиза в исторически изпит за смисъл. Дали Крум Зарков ще трансформира партията в съвременна, само че обезличена социалдемокрация, или ще рискува мъчително завръщане към достоверната лява концепция? Между заветите на Благоев и евроатлантическата действителност стои въпросът дали в България въобще ще има партия, която да приказва за обществена правдивост без боязън и без оправдания.
постоянно преглежда българската политика през призмата на историческата памет, обществения спор и стратегическите избори пред нацията.
Краят на една историческа инерция
Има моменти в историята, когато една партия не просто губи избори. Тя губи инерцията на смисъла. Именно в подобен миг се намира през днешния ден Българска социалистическа партия. Въпросът към този момент не е какъв брой % ще получи. Въпросът е дали след тези избори ще остане исторически фактор или ще се трансформира в административна сянка на самата себе си.
Тридесет години преход трансфораха левицата в участник в системата, която сякаш трябваше да поправя. В името на стабилността тя одобри рамката на пазарния фундаментализъм. В името на европейската интеграция изостави класовия език. В името на управляемостта размени идеологията с прагматизъм. Постепенно престана да приказва за спор сред труд и капитал и стартира да приказва за балансиране на ползи.
Но историята не прости на партии, които се отхвърлят от повода да съществуват.
Точно тук се появява фигурата на Крум Зарков. Той е лице на нова ера – просветен, институционален, разумен. Той не носи носталгията по предишното. Но не носи и езика на обществения протест. В него има модерност, само че няма драматургия. И точно това е огромната алтернатива.
Защото обществото през днешния ден не страда от липса на експертиза. То страда от липса на посланичество.
Геополитиката като тестване на идентичността
Левицата постоянно е била сензитивна към въпроса за суверенитета. Днес този въпрос е раздран сред евроатлантическата архитектура и историческите благосклонности на част от електората. Ако Българска социалистическа партия продължи твърда евроатлантическа линия, тя ще получи институционална легитимност, само че рискува да загуби това ядро, което вижда в левицата бранител на националния интерес в един по-широк смисъл.
Историята на европейските социалдемокрации е предизвестие. В Германия, Франция и Италия левицата се сви, когато се сля с центъра. Когато престана да наподобява друга. Когато се трансформира в по-мек вид на същия стопански модел. България не е изключение от този развой.
Зарков може да удържи линията си. Може да стабилизира партията организационно. Но в случай че не формулира нов обществен роман, модернизацията ще наподобява като обезличаване.
Благоев, марксизмът и XXI век
Заветите на Димитър Благоев не са девиз от предишното. Те са въпрос за структурата на обществото. Благоев говореше за съсловен спор в промишлен капитализъм. Днешният капитализъм е цифров, финансов и алгоритмичен. Но неравенството не е изчезнало. То се е усложнило.
Жилищната рецесия, енергийната взаимозависимост, нестабилната претовареност – това са новите лица на остарелия спор. Ако левицата не ги формулира като обществен въпрос, те ще бъдат дефинирани като националистически или популистки. Историята не търпи вакуум.
В България липсва проведена обществена сила. И въпреки всичко тя съществува под повърхността. В ниските приходи. В районната изолираност. В чувството за неправда. Въпросът е кой ще я трансформира в концепция.
Ако Българска социалистическа партия не го направи, някой различен ще опита.
Ще се оправи ли Зарков?
Той е изправен пред избор, който няма междинен път. Или ще трансформира партията в съвременна социалдемократическа групировка в границите на системата, или ще опита да върне дълбочината на обществения спор в обществения диалог. Първото носи сигурност, само че не носи напредък. Второто носи риск, само че отваря историческа вероятност.
На тези избори Българска социалистическа партия евентуално ще се бори за стабилизация, не за успех. Но изборите са единствено признак. Истинската борба е за смисъл. Ако партията остане без ясно различима концепция, тя ще се трансформира в периферен фактор, който взе участие, само че не дефинира.
Има ли бъдеще за лява България?
Историята рядко приключва с дефинитивна гибел. Тя по-скоро санкционира съмнението. Левицата в България няма да изчезне, тъй като общественият въпрос няма да изчезне. Но тя може да се трансформира до неразбираемост.
Ако Българска социалистическа партия избере пътя на административната модерност без идеологическа плът, тя ще оцелее, само че ще се свива. Ако се осмели да формулира нова обществена теория, може да преживее вътрешни разтърсвания, само че ще има късмет за възобновление.
Въпросът не е дали ще има лява партия. Въпросът е дали ще има партия, която да има куража да назове спора в обществото. Ако този кураж липсва, идеята не е изгубена дефинитивно, само че ще бъде отсрочена.
И тогава историята ще чака нов притежател.
А историята постоянно намира подобен.
Доц. Григор Сарийскив " онлайн " - Първо предаване с аудитория
Среща лице в лице с доцент Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори ребром.
В студиото на „ “: 25 февруари 2026 година, сряда, 19.00 часа, пл. " П.Р.Славейков " №4-А, ет.2 /плюс партер/
Първото издание на „ НА ЖИВО “ – среща с водещия и специфичен посетител в студиото - доцент Григор Сарийски, с наличие на аудитория. Едно друго предаване – без монтаж, без филтър, с действителни въпроси и ди
постоянно преглежда българската политика през призмата на историческата памет, обществения спор и стратегическите избори пред нацията.
Краят на една историческа инерция
Има моменти в историята, когато една партия не просто губи избори. Тя губи инерцията на смисъла. Именно в подобен миг се намира през днешния ден Българска социалистическа партия. Въпросът към този момент не е какъв брой % ще получи. Въпросът е дали след тези избори ще остане исторически фактор или ще се трансформира в административна сянка на самата себе си.
Тридесет години преход трансфораха левицата в участник в системата, която сякаш трябваше да поправя. В името на стабилността тя одобри рамката на пазарния фундаментализъм. В името на европейската интеграция изостави класовия език. В името на управляемостта размени идеологията с прагматизъм. Постепенно престана да приказва за спор сред труд и капитал и стартира да приказва за балансиране на ползи.
Но историята не прости на партии, които се отхвърлят от повода да съществуват.
Точно тук се появява фигурата на Крум Зарков. Той е лице на нова ера – просветен, институционален, разумен. Той не носи носталгията по предишното. Но не носи и езика на обществения протест. В него има модерност, само че няма драматургия. И точно това е огромната алтернатива.
Защото обществото през днешния ден не страда от липса на експертиза. То страда от липса на посланичество.
Геополитиката като тестване на идентичността
Левицата постоянно е била сензитивна към въпроса за суверенитета. Днес този въпрос е раздран сред евроатлантическата архитектура и историческите благосклонности на част от електората. Ако Българска социалистическа партия продължи твърда евроатлантическа линия, тя ще получи институционална легитимност, само че рискува да загуби това ядро, което вижда в левицата бранител на националния интерес в един по-широк смисъл.
Историята на европейските социалдемокрации е предизвестие. В Германия, Франция и Италия левицата се сви, когато се сля с центъра. Когато престана да наподобява друга. Когато се трансформира в по-мек вид на същия стопански модел. България не е изключение от този развой.
Зарков може да удържи линията си. Може да стабилизира партията организационно. Но в случай че не формулира нов обществен роман, модернизацията ще наподобява като обезличаване.
Благоев, марксизмът и XXI век
Заветите на Димитър Благоев не са девиз от предишното. Те са въпрос за структурата на обществото. Благоев говореше за съсловен спор в промишлен капитализъм. Днешният капитализъм е цифров, финансов и алгоритмичен. Но неравенството не е изчезнало. То се е усложнило.
Жилищната рецесия, енергийната взаимозависимост, нестабилната претовареност – това са новите лица на остарелия спор. Ако левицата не ги формулира като обществен въпрос, те ще бъдат дефинирани като националистически или популистки. Историята не търпи вакуум.
В България липсва проведена обществена сила. И въпреки всичко тя съществува под повърхността. В ниските приходи. В районната изолираност. В чувството за неправда. Въпросът е кой ще я трансформира в концепция.
Ако Българска социалистическа партия не го направи, някой различен ще опита.
Ще се оправи ли Зарков?
Той е изправен пред избор, който няма междинен път. Или ще трансформира партията в съвременна социалдемократическа групировка в границите на системата, или ще опита да върне дълбочината на обществения спор в обществения диалог. Първото носи сигурност, само че не носи напредък. Второто носи риск, само че отваря историческа вероятност.
На тези избори Българска социалистическа партия евентуално ще се бори за стабилизация, не за успех. Но изборите са единствено признак. Истинската борба е за смисъл. Ако партията остане без ясно различима концепция, тя ще се трансформира в периферен фактор, който взе участие, само че не дефинира.
Има ли бъдеще за лява България?
Историята рядко приключва с дефинитивна гибел. Тя по-скоро санкционира съмнението. Левицата в България няма да изчезне, тъй като общественият въпрос няма да изчезне. Но тя може да се трансформира до неразбираемост.
Ако Българска социалистическа партия избере пътя на административната модерност без идеологическа плът, тя ще оцелее, само че ще се свива. Ако се осмели да формулира нова обществена теория, може да преживее вътрешни разтърсвания, само че ще има късмет за възобновление.
Въпросът не е дали ще има лява партия. Въпросът е дали ще има партия, която да има куража да назове спора в обществото. Ако този кураж липсва, идеята не е изгубена дефинитивно, само че ще бъде отсрочена.
И тогава историята ще чака нов притежател.
А историята постоянно намира подобен.
Доц. Григор Сарийскив " онлайн " - Първо предаване с аудитория
Среща лице в лице с доцент Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори ребром.
В студиото на „ “: 25 февруари 2026 година, сряда, 19.00 часа, пл. " П.Р.Славейков " №4-А, ет.2 /плюс партер/
Първото издание на „ НА ЖИВО “ – среща с водещия и специфичен посетител в студиото - доцент Григор Сарийски, с наличие на аудитория. Едно друго предаване – без монтаж, без филтър, с действителни въпроси и ди
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ