Портите на ада най-накрая може да бъдат затворени, обяви президентът на Туркменистан
„ Портите на пъкъла “, които горят непрекъснато към този момент 50 години в пустинята Каракум може би най-накрая ще бъдат затворени. Това свое желание разгласи президентът на Туркменистан в свое скорошно изказване по държавния ефирен канал на Туркменистан.
На 8 януари, Гурбангули Бердимухамедов приканва управляващите в страната да „ намерят решение за потушаване на пожара “, базирайки се на опасения за здравето на хората, живеещи наоколо до горящия кратер, както и за пропуснати бизнес благоприятни условия, написа уеб сайтът livescience.com, базирайки се на информация на организация AFP.
„ Губим скъпи естествени запаси, за които бихме могли да получим обилни облаги и да ги използваме за възстановяване на благосъстоянието на нашия народ “, сподели Бердимухамедов.
" Вратата към пъкъла " се появява при започване на 70-те години на предишния век по време на сондаж за природен газ и петрол край селцето Дервезе в туркменистанската пустиня. Вместо това обаче, екипът от руски геолози се натъква на подземна празнина (каверна). Заради сондите почвата се срутва и сондажната платформа с цялото съоръжение пада в зейналата дупка. За благополучие при случая няма потърпевши хора.
Образувалата се яма е с диаметър към 70 метра и дълбочина от 20 метра, а от нея стартира да изтича токсичен метанов газ с тревожна скорост. За да спрат приключването на газа учените преднамерено възпламеняват голямата дупка. Тогава те били сигурни, че пламъците ще угаснат бързо, само че те горят непрекъснато към този момент пет десетилетия.
Светлината им се вижда от Дервезе всяка вечер. По подобаващ метод името " Дервезе " значи " врата " на туркменски език, тъй че дупката получава името " Порта към пъкъла ".
Снимка: shutterstock
Днес кратерът е туристическа забележителност, която притегля доста хора от целия свят.
Въпреки капацитета на „ Портите на пъкъла “ като туристическа атракция, президентът на Туркменистан Курбангули Бердимухамедов подрежда на локалните управляващи да намерят метод да потушат пожара и да запълнят кратера, след визитата си там през 2010 година Според него този „ безконечен огън “ може да изтегли газта от други подземни залежи на пустинята, възпрепятствайки жизненоважния експорт на сила на страната.
През 2013 година обаче, частта на пустинята Каракум, където е кратерът, е оповестена за естествен резерват.
" Портата на пъкъла " е включена и в епизод от поредицата на National Geographic Channel Die Trying. През 16 юли 2014 година в епизода „ Огнен кратер “, известният странник и откривател канадецът Джордж Коронис става първият човек, спуснал се на дъното на кратера, с цел да организира проучвания и да събере проби от екстремофилни микроорганизми. Той съумява да откри бактерии, които живеят в дъното на кратера в условия на високи температури. Тези бактерии не се срещат на никое място другаде на повърхността на Земята и се усещат отлично, живеейки в дребна екосистема на дъното на горещия кратер.
Въпреки че кратерът концентрира публичното въображение като мистерия и е разгласен за „ Портите на пъкъла “, кратерът не е нищо повече от геоложка особеност и самичък по себе си не съставлява необикновен интерес в геоложки или географски аспект. Това, че този джоб с газ е на повърхността, провокира потъването на почвата и да сътвори естествена меланхолия. Това разрешава на постепенно излизащия природен газ от огромно по-дълбоко находище на природен газ както да се натрупва, по този начин и да изгаря, без да бъде изгасен от вятъра и бързо разводнен. Газът от сходни, по-малки течове на газ в региона се разпръсква бързо от пустинния вятър.
Срутването в Дервезе довежда до резултата на доминото, срутват се нови кратери, които отделят природен газ, формиран най-вече от метан. Това съставлява огромен проблем, защото метанът поема целия разполагаем О2 във въздуха. Страхувайки се за живота на локалните общности и дивата природа, учените вършат същото - палят ги.
Снимка: shutterstock
Вечните огньове по света
Подобни явления има и в други елементи на света. В прилежащ Ирак петролното поле Баба Гургур и неговата газова пещ горят повече от 4000 години. Този огън в древността е разказан от Херодот и Плутарх.
" Горящата планина " в Австралия има пласт въглища, който тлее под повърхността.
В Азербайджан има друга " горяща планина ", Янар Даг, позната от антични времена. Пламъците с височина метър в огнена ограда дълга към 10 метра се издигат от дупки в пясъчници в основата на отстъп под скат на планината Янар Даг, ситуирана на 27 км северно от Баку на Каспийско море. Запалването на този " безконечен огън " се е случило в древността и за него оповестява още венецианският странник Марко Поло през 13-и век. Янар Даг е бил обект на респект от изповядващите зороастризъм, наричани още поклонници на огъня.
Дори и ние, в България, си имаме собствен естествен " безконечен огън ". Наричан с обич " Огънчето " на платото до село Камен бряг, газът, изтичащ от железна тръба, гори към този момент десетки години. Той е обичано место за сантиментално настроените младежи, които летуват в каменните ниши на стръмния бряг.
На 8 януари, Гурбангули Бердимухамедов приканва управляващите в страната да „ намерят решение за потушаване на пожара “, базирайки се на опасения за здравето на хората, живеещи наоколо до горящия кратер, както и за пропуснати бизнес благоприятни условия, написа уеб сайтът livescience.com, базирайки се на информация на организация AFP.
„ Губим скъпи естествени запаси, за които бихме могли да получим обилни облаги и да ги използваме за възстановяване на благосъстоянието на нашия народ “, сподели Бердимухамедов.
" Вратата към пъкъла " се появява при започване на 70-те години на предишния век по време на сондаж за природен газ и петрол край селцето Дервезе в туркменистанската пустиня. Вместо това обаче, екипът от руски геолози се натъква на подземна празнина (каверна). Заради сондите почвата се срутва и сондажната платформа с цялото съоръжение пада в зейналата дупка. За благополучие при случая няма потърпевши хора.
Образувалата се яма е с диаметър към 70 метра и дълбочина от 20 метра, а от нея стартира да изтича токсичен метанов газ с тревожна скорост. За да спрат приключването на газа учените преднамерено възпламеняват голямата дупка. Тогава те били сигурни, че пламъците ще угаснат бързо, само че те горят непрекъснато към този момент пет десетилетия.
Светлината им се вижда от Дервезе всяка вечер. По подобаващ метод името " Дервезе " значи " врата " на туркменски език, тъй че дупката получава името " Порта към пъкъла ".
Снимка: shutterstock
Днес кратерът е туристическа забележителност, която притегля доста хора от целия свят.
Въпреки капацитета на „ Портите на пъкъла “ като туристическа атракция, президентът на Туркменистан Курбангули Бердимухамедов подрежда на локалните управляващи да намерят метод да потушат пожара и да запълнят кратера, след визитата си там през 2010 година Според него този „ безконечен огън “ може да изтегли газта от други подземни залежи на пустинята, възпрепятствайки жизненоважния експорт на сила на страната.
През 2013 година обаче, частта на пустинята Каракум, където е кратерът, е оповестена за естествен резерват.
" Портата на пъкъла " е включена и в епизод от поредицата на National Geographic Channel Die Trying. През 16 юли 2014 година в епизода „ Огнен кратер “, известният странник и откривател канадецът Джордж Коронис става първият човек, спуснал се на дъното на кратера, с цел да организира проучвания и да събере проби от екстремофилни микроорганизми. Той съумява да откри бактерии, които живеят в дъното на кратера в условия на високи температури. Тези бактерии не се срещат на никое място другаде на повърхността на Земята и се усещат отлично, живеейки в дребна екосистема на дъното на горещия кратер.
Въпреки че кратерът концентрира публичното въображение като мистерия и е разгласен за „ Портите на пъкъла “, кратерът не е нищо повече от геоложка особеност и самичък по себе си не съставлява необикновен интерес в геоложки или географски аспект. Това, че този джоб с газ е на повърхността, провокира потъването на почвата и да сътвори естествена меланхолия. Това разрешава на постепенно излизащия природен газ от огромно по-дълбоко находище на природен газ както да се натрупва, по този начин и да изгаря, без да бъде изгасен от вятъра и бързо разводнен. Газът от сходни, по-малки течове на газ в региона се разпръсква бързо от пустинния вятър.
Срутването в Дервезе довежда до резултата на доминото, срутват се нови кратери, които отделят природен газ, формиран най-вече от метан. Това съставлява огромен проблем, защото метанът поема целия разполагаем О2 във въздуха. Страхувайки се за живота на локалните общности и дивата природа, учените вършат същото - палят ги.
Снимка: shutterstock
Вечните огньове по света
Подобни явления има и в други елементи на света. В прилежащ Ирак петролното поле Баба Гургур и неговата газова пещ горят повече от 4000 години. Този огън в древността е разказан от Херодот и Плутарх.
" Горящата планина " в Австралия има пласт въглища, който тлее под повърхността.
В Азербайджан има друга " горяща планина ", Янар Даг, позната от антични времена. Пламъците с височина метър в огнена ограда дълга към 10 метра се издигат от дупки в пясъчници в основата на отстъп под скат на планината Янар Даг, ситуирана на 27 км северно от Баку на Каспийско море. Запалването на този " безконечен огън " се е случило в древността и за него оповестява още венецианският странник Марко Поло през 13-и век. Янар Даг е бил обект на респект от изповядващите зороастризъм, наричани още поклонници на огъня.
Дори и ние, в България, си имаме собствен естествен " безконечен огън ". Наричан с обич " Огънчето " на платото до село Камен бряг, газът, изтичащ от железна тръба, гори към този момент десетки години. Той е обичано место за сантиментално настроените младежи, които летуват в каменните ниши на стръмния бряг.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ