Българо-македонската комисия е затънала в ранното средновековие
Поредното, 12-о подред, съвещание на смесената българо-македонска комисия, която търси компромис по противоречивите въпроси на общата ни история, беше изцяло безплодно. Обезсърчителната оценка пристигна от проф. Ангел Димитров – българския съпредседател на комисията. „ Да ги назовем изцяло безплодни няма да е напълно тъкмо, само че е покрай истината ”, разяснява Димитров срещите сред българските историци и сътрудниците им от Скопие.
Препъникамъните не са един и два, само че измежду най-съществените е въпросът за ранното средновековие. „ В цялостно несъгласие с бодрите изказвания на политици от Република Северна Македония, че към този момент сме приключили средновековието и вървим напред, в действителност ние сме още някъде там в Х век и няма никаква крачка напред, тъй като с нашите сътрудници не можем да стигнем до съгласие за подготовка на един общ текст – предложение за учебниците на Северна Македония, в които се третира това историческо време и съответно за края на Първото българско царство, когато държател е цар Самуил ”, изясни Димитров компликациите.
По думите му българските историци се сблъскват с нежеланието на сътрудниците им “ да се съобразят с съществени за научните проучвания правила, а точно почитание към историческите извори и вземане предвид с преобладаващите научни проучвания по тази тема в международната историческа просвета ”. “Нашите сътрудници си дават сметка, че тяхната позиция е на практика мъчно защитима, само че настойчиво упорстват да бъдат равнопоставени достиженията на международната медиевистика и на българската с някои съчинения по тази тематика на локалните историци и няколко души от някогашна Югославия. Не може да бъдат равнопоставени сходни тези, тъй като основават погрешнва визия за едно историческо време ”, изрично съобщи българският съпредседател на комисията.
Като неприятна изненада той посочи желанието на историците от Скопие оценките за цар Самуил в учебниците да бъдат разнообразни от тези, които се употребяват на взаимните празнувания на българския държател. Димитров дефинира това разминаване като “двоен стандарт ” и означи: “Образованието е това, което образува публичните настройки. Подобно разминаване демонстрира едно отвращение да се направи нужната крачка напред. ” Той акцентира като сериозен проблем и „ упоритото бягство ” от определението „ обща история ”, което е залегнало в контракта за добросъседство.
Той попари очакванията на Скопие, че след парламентарните избори в България отношението на страната ни към разногласието ще се промени: „ Всички в Република Северна Македония се поддават на внушението, че може да има смяна в позицията на България, само че то е в политически проект. В нашата работа като професионални историци това просто е допустимо. ”
Въпреки песимистичните си оценки, Димитров посочи, че водещите се договаряния имат и един значим позитивен резултат: „ В Република Северна Македония обществено, въпреки и не всеки път правилно, се приказва за противоречивите моменти в предишното. То става социална тематика. Невинаги е значимо това, което върви на обществено равнище. ”
Следващото съвещание на комисията е планувано за края на април.
Препъникамъните не са един и два, само че измежду най-съществените е въпросът за ранното средновековие. „ В цялостно несъгласие с бодрите изказвания на политици от Република Северна Македония, че към този момент сме приключили средновековието и вървим напред, в действителност ние сме още някъде там в Х век и няма никаква крачка напред, тъй като с нашите сътрудници не можем да стигнем до съгласие за подготовка на един общ текст – предложение за учебниците на Северна Македония, в които се третира това историческо време и съответно за края на Първото българско царство, когато държател е цар Самуил ”, изясни Димитров компликациите.
По думите му българските историци се сблъскват с нежеланието на сътрудниците им “ да се съобразят с съществени за научните проучвания правила, а точно почитание към историческите извори и вземане предвид с преобладаващите научни проучвания по тази тема в международната историческа просвета ”. “Нашите сътрудници си дават сметка, че тяхната позиция е на практика мъчно защитима, само че настойчиво упорстват да бъдат равнопоставени достиженията на международната медиевистика и на българската с някои съчинения по тази тематика на локалните историци и няколко души от някогашна Югославия. Не може да бъдат равнопоставени сходни тези, тъй като основават погрешнва визия за едно историческо време ”, изрично съобщи българският съпредседател на комисията.
Като неприятна изненада той посочи желанието на историците от Скопие оценките за цар Самуил в учебниците да бъдат разнообразни от тези, които се употребяват на взаимните празнувания на българския държател. Димитров дефинира това разминаване като “двоен стандарт ” и означи: “Образованието е това, което образува публичните настройки. Подобно разминаване демонстрира едно отвращение да се направи нужната крачка напред. ” Той акцентира като сериозен проблем и „ упоритото бягство ” от определението „ обща история ”, което е залегнало в контракта за добросъседство.
Той попари очакванията на Скопие, че след парламентарните избори в България отношението на страната ни към разногласието ще се промени: „ Всички в Република Северна Македония се поддават на внушението, че може да има смяна в позицията на България, само че то е в политически проект. В нашата работа като професионални историци това просто е допустимо. ”
Въпреки песимистичните си оценки, Димитров посочи, че водещите се договаряния имат и един значим позитивен резултат: „ В Република Северна Македония обществено, въпреки и не всеки път правилно, се приказва за противоречивите моменти в предишното. То става социална тематика. Невинаги е значимо това, което върви на обществено равнище. ”
Следващото съвещание на комисията е планувано за края на април.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ