Bloomberg: Къде цъка следващата сепаратистка бомба в Европа?
Поредната сепаратиска опасност в Европа е в най-волатилния район на континента – Балканския полустров.
Лидерът на босненските сърби Милорад Додик желае да изтегли ръководената от него Република Сръбска от Босна и Херцеговина, разбивайки тристранната конвенция, която резервира страната след мирното съглашение от 1995 година, поставило завършек на най-смъртноносния спор в Европа от Втората международна война насам.
Позицията на Додик му донесе стопански наказания от страна на Съединени американски щати.
Той обаче може да разчита на дълготраен другар – Русия. Додик и съветският президент Владимир Путин са се срещали седем пъти от март 2011 година, съгласно Кремъл. Той също по този начин се е срещал с съветския външен министър Сергей Лавров пет пъти в последното десетилетие.
Русия е вложител номер 2, след Сърбия, в Република Сръбска, написа Bloomberg.
“Босна сега минава през спокоен разпад и това е най-хубавото за нея,” съобщи Додик в изявление неотдавна. “Ако забележим опция, няма да я изпуснем. Никой не би трябвало да се съмнява в това.” Що се отнася до Русия “не съм имал нито една неприятна обстановка с руснаците. С другите от Запада постоянно ми се слагат ултиматуми.”
По-голяма част от Западните Балкани съумя да се отърси от бремето на кървавите войни, които раздраха някогашна Югославия, само че оказваната в продължение на десетилетия интернационална помощ не съумя да промени доста в една от най-бедните страни в Европа.
Препирните сред трите етнически групи в Босна, който са обединени в комплицирана конструкция на ръководство, само че разграничени по вяра, спъват активността на държавните институции.
Управляващите органи в страната не могат да реализират единодушие по съществени стопански промени, изисквани от Международния валутен фонд, чиято тригодишна стратегия в страната към този момент изостава, откакто Босна се провали в първия тримесечен обзор.
БВП на страната е едвам 17 милиарда $, или едвам 15% от междинното равнище на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията за Европейски Съюз, подкрепено от парите, които емигрантите пращат от чужбина, съобщи шефът на централната банка Сенад Софтич.
“Босна минава през най-сериозната си рецесия от края на войната,” споделя Тимъти Лес, шеф на консултантската компания Nova Europa.
“Споделените институции на ръководството освен са достигнали съвсем до точката на цялостен неуспех, само че и наподобява, че никой не е изключително заинтригуван от възобновяване им.”
За Светлана Максич, чийто татко боснески сърбин е погубен през вийната, съвсем нищо не се е подобрило оттогава. Тя прекарва детството си, помагайки на майка си да възстановят къщата им, потърпевша от бомбардировка.
Стените на къщата още веднъж са цели, а тя може от време на време да работи като здравна сестра в Германия против възнаграждение, което е немислимо за множеството хора в родния й град.
Когато не се отваря сходна работа обаче, тя продава зеленчуци край пътя до Соколац, градче със 17 000 души население, което се намира източно от Сараево.
“Не мога да прекарам останалата част от живота си по този начин,” споделя тя. “Вече съм на 31 година и в случай че не трансформира нещо бързо, съм обречена. Иска ми се да сложат завършек на тази мъка. Кой би могъл да задържи хората дружно, в случай че те не желаят да са дружно?”
Три компании за комунални услуги
Босненските сърби не са единствената от трите етническа групи (другите две са хървати и мюсюлмани), която не желае да сътрудничи. Ключови компании и институции в страната, като телекоми и офиси на статистическата работа, са отражение на разделянето.
“Имате мюсюлманско електричество, католическо електричество и източноправославно електричество,” споделя Валентин Инцко, австриецът, който е висш представител на интернационалната общост в страната, визирайки трите електроразпределителни компании в Босна и Херцеговина.
“Настоящата обстановка в действителност устройва всички политици.”
Босненските мюсюлмани, които съставляват половината от 3.7-милионното население, упрекват Додик в това, че вреди на бъдещето на страната.
Лидери като него “водят деструктивна, разколническа и дестабилизираща политика, която основава проблеми освен за Босна и Херцеговина, само че ще има последици и за района, и за цяла Европа,” споделя Бакир Изетбегович, водачът на босненските мюсюлмани.
Хърватите, от своя страна, са срещу разпадането. Ако обаче босненските сърби се отдръпват, хърватите евентуално ще упорстват за тристранно разделяне на страната и по-късно ще се опитат да се причислят към прилежаща Хърватия, споделя Зарко Пуховски, учител по политически науки в Загребския университет.
Катастрофа
“В случай, който считам, че е малко евентуален, че босненските сърби се отделят, това би било злополука за останалата част от Босна и Херцеговина,” споделя той, добавяйки, че “Този път няма апетити за война.”
Русия твърди, че се придържа към Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година, само че ръководители са намеквали, че Додик незаслужено е упрекван за проблемите, които заплашват мирното съглашение.
По време на среща в Моска през март със сръбския водач Лавров даде обещание да продължи да развива връзките с неговата секта и да оказва напън над Запада да не нарушава правата на етническите групи в Босна.
Додик, който през 1998 година тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт назова “глътка пресен въздух”, стартира да губи утвърждението на западните сили през 2006 година До 2013 година той към този момент не използваше думата геноцид, с цел да разказва избиването на близо 8 000 мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница, Източна Босна, през 1995 година
През януари Министерствто на финансите на Съединени американски щати му наложи наказания, потвърждавайки че с възпрепятстването на Дейтънското съглашение той “представлява забележителна опасност за суверенитета и териториалната целокупност на Босна и Херцеговина.”
Додик счита, че времето работи в негова изгода и че Босна просто ще се разпадне и без референдум за сръбска самостоятелност, който той е обмислял и към този момент е решил да не провежда.
“Някой ден Република Сръбска ще бъде обособена страна,” съобщи той неотдавна в изявление за Vecernje Novosti. “Дали това ще е след 5, 10 или 15 години, няма значение. Гарантирам ви, че самостоятелна Сръбска ще падне в скута ни като узряла ябълка.”
Лидерът на босненските сърби Милорад Додик желае да изтегли ръководената от него Република Сръбска от Босна и Херцеговина, разбивайки тристранната конвенция, която резервира страната след мирното съглашение от 1995 година, поставило завършек на най-смъртноносния спор в Европа от Втората международна война насам.
Позицията на Додик му донесе стопански наказания от страна на Съединени американски щати.
Той обаче може да разчита на дълготраен другар – Русия. Додик и съветският президент Владимир Путин са се срещали седем пъти от март 2011 година, съгласно Кремъл. Той също по този начин се е срещал с съветския външен министър Сергей Лавров пет пъти в последното десетилетие.
Русия е вложител номер 2, след Сърбия, в Република Сръбска, написа Bloomberg.
“Босна сега минава през спокоен разпад и това е най-хубавото за нея,” съобщи Додик в изявление неотдавна. “Ако забележим опция, няма да я изпуснем. Никой не би трябвало да се съмнява в това.” Що се отнася до Русия “не съм имал нито една неприятна обстановка с руснаците. С другите от Запада постоянно ми се слагат ултиматуми.”
По-голяма част от Западните Балкани съумя да се отърси от бремето на кървавите войни, които раздраха някогашна Югославия, само че оказваната в продължение на десетилетия интернационална помощ не съумя да промени доста в една от най-бедните страни в Европа.
Препирните сред трите етнически групи в Босна, който са обединени в комплицирана конструкция на ръководство, само че разграничени по вяра, спъват активността на държавните институции.
Управляващите органи в страната не могат да реализират единодушие по съществени стопански промени, изисквани от Международния валутен фонд, чиято тригодишна стратегия в страната към този момент изостава, откакто Босна се провали в първия тримесечен обзор.
БВП на страната е едвам 17 милиарда $, или едвам 15% от междинното равнище на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията за Европейски Съюз, подкрепено от парите, които емигрантите пращат от чужбина, съобщи шефът на централната банка Сенад Софтич.
“Босна минава през най-сериозната си рецесия от края на войната,” споделя Тимъти Лес, шеф на консултантската компания Nova Europa.
“Споделените институции на ръководството освен са достигнали съвсем до точката на цялостен неуспех, само че и наподобява, че никой не е изключително заинтригуван от възобновяване им.”
За Светлана Максич, чийто татко боснески сърбин е погубен през вийната, съвсем нищо не се е подобрило оттогава. Тя прекарва детството си, помагайки на майка си да възстановят къщата им, потърпевша от бомбардировка.
Стените на къщата още веднъж са цели, а тя може от време на време да работи като здравна сестра в Германия против възнаграждение, което е немислимо за множеството хора в родния й град.
Когато не се отваря сходна работа обаче, тя продава зеленчуци край пътя до Соколац, градче със 17 000 души население, което се намира източно от Сараево.
“Не мога да прекарам останалата част от живота си по този начин,” споделя тя. “Вече съм на 31 година и в случай че не трансформира нещо бързо, съм обречена. Иска ми се да сложат завършек на тази мъка. Кой би могъл да задържи хората дружно, в случай че те не желаят да са дружно?”
Три компании за комунални услуги
Босненските сърби не са единствената от трите етническа групи (другите две са хървати и мюсюлмани), която не желае да сътрудничи. Ключови компании и институции в страната, като телекоми и офиси на статистическата работа, са отражение на разделянето.
“Имате мюсюлманско електричество, католическо електричество и източноправославно електричество,” споделя Валентин Инцко, австриецът, който е висш представител на интернационалната общост в страната, визирайки трите електроразпределителни компании в Босна и Херцеговина.
“Настоящата обстановка в действителност устройва всички политици.”
Босненските мюсюлмани, които съставляват половината от 3.7-милионното население, упрекват Додик в това, че вреди на бъдещето на страната.
Лидери като него “водят деструктивна, разколническа и дестабилизираща политика, която основава проблеми освен за Босна и Херцеговина, само че ще има последици и за района, и за цяла Европа,” споделя Бакир Изетбегович, водачът на босненските мюсюлмани.
Хърватите, от своя страна, са срещу разпадането. Ако обаче босненските сърби се отдръпват, хърватите евентуално ще упорстват за тристранно разделяне на страната и по-късно ще се опитат да се причислят към прилежаща Хърватия, споделя Зарко Пуховски, учител по политически науки в Загребския университет.
Катастрофа
“В случай, който считам, че е малко евентуален, че босненските сърби се отделят, това би било злополука за останалата част от Босна и Херцеговина,” споделя той, добавяйки, че “Този път няма апетити за война.”
Русия твърди, че се придържа към Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година, само че ръководители са намеквали, че Додик незаслужено е упрекван за проблемите, които заплашват мирното съглашение.
По време на среща в Моска през март със сръбския водач Лавров даде обещание да продължи да развива връзките с неговата секта и да оказва напън над Запада да не нарушава правата на етническите групи в Босна.
Додик, който през 1998 година тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт назова “глътка пресен въздух”, стартира да губи утвърждението на западните сили през 2006 година До 2013 година той към този момент не използваше думата геноцид, с цел да разказва избиването на близо 8 000 мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница, Източна Босна, през 1995 година
През януари Министерствто на финансите на Съединени американски щати му наложи наказания, потвърждавайки че с възпрепятстването на Дейтънското съглашение той “представлява забележителна опасност за суверенитета и териториалната целокупност на Босна и Херцеговина.”
Додик счита, че времето работи в негова изгода и че Босна просто ще се разпадне и без референдум за сръбска самостоятелност, който той е обмислял и към този момент е решил да не провежда.
“Някой ден Република Сръбска ще бъде обособена страна,” съобщи той неотдавна в изявление за Vecernje Novosti. “Дали това ще е след 5, 10 или 15 години, няма значение. Гарантирам ви, че самостоятелна Сръбска ще падне в скута ни като узряла ябълка.”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ