Мобилизацията в Русия едва ли ще промени хода на войната
Поражението на съветската войска в Херсонска област докара до радикална смяна в тактиката на Кремъл. Въоръжените сили на Русия в Украйна от дълго време страдат от дефицит на запаси за дейни дейности на над 1000-километровия фронт, само че Москва отхвърляше да реши казуса с най-логичния прийом - мобилизацията. След сполучливото украинско нахлуване обаче стана ясно, че Русия към този момент не може даже пасивно да се отбранява. Затова на 21 септември, с половин година забавяне, Кремъл разгласи " частична готовност ". Указът на Путин съдържа много разтегливи формулировки, а един от членовете му е засекретен /вероятно там е посочено какъв брой души ще бъдат мобилизирани, като съгласно разнообразни информации по медиите цифрите са сред 1-1.2 млн. души. Кремъл изрично отрича/. Това затруднява оценката дали мобилизацията ще промени неблаприятния за Кремъл ход на войната. Но сигурно може да се предвижда, че ще е доста мъчно тя да се осъществя.
Какво се случва на фронта сега?
Бързото оттегляне на съветската изюмско-купянска формация под опасността от обграждане докара до 150-километров разлом на фронта на изток от Харков. Отстъпилата формация изостави стотици единици бронетехника и артилерия. В резултат войските, изведени от Изюм /най-силните в цялата групировка/, отчасти изгубиха своята боеспособност. Руското командване явно не съумя да откри запаси, които да запълнят тази дупка. В резултат опитът да се спре украинското нахлуване по фронтовата линия по реките Оскол и Северски Донец се провали. Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ минаха през реката и развиват настъплението си към Луганска област.
Руското командване се опита да затрудни украинците, като взриви стената на Пенечежкото водохранилище. Засега е комплицирано да се каже дали задачата ще бъда реализирана.
Защо Русия няма запаси, с цел да спре украинското нахлуване?
Резервите бяха трансферирани в Херсонска област, с цел да се спре там настъплението на ВСУ. Украинските офанзиви към този момент обезпечават постепенно придвижване, само че няма забележителен пробив.
В региона на Изюм съветската формация, която няколко месеца безрезултатно се пробва да пробие към Славянск и Краматорск, не получи подкрепления за своя раздължен и незадоволително предпазен западен фланг. Когато подготовката на ВСУ за офанзива на този фланг стана явна, съветското командване просто не откри сили, които да трансферира на застрашения сектор. Така украинското командване осъществя численото си предимство - по разнообразни оценки то е било 1.5-2 пъти по-голямо.
Ако до този миг съветското командване смяташе, че ВСУ не могат да осъществят това предимство, тъй като към момента отстъпват на съветските съединения по огнева мощност, то към този момент стана ясно, че единствено с артилерия няма да могат да се управляват стотици километри фронт - изключително в условия, когато съперникът може и умее да концентрира своите сили, а Русия, най-много нейната авиация, не е в положение да му попречи. Ако това състояние на фронта се резервира, Кремъл неизбежно ще загуби войната.
Може ли мобилизацията да промени съществено обстановката за Русия?
Ако Кремъл счита да продължава войната, мобилизацията е нужна, само че евентуално незадоволителна и закъсняла стъпка.
Планираната бройка на мобилизационния апел е засекретена, само че министърът на защитата на Русия Сергей Шойгу съобщи, че ще е към 300 000 души /не едновременно/. Теоретично, това ще разреши да се удвои числеността на съветските войски в Украйна. Ще може да се провежда ротация и попълване на съединенията.
Някои текстове на указа теоретично разрешават неотложно възстановяване на обстановката с комплектоването - става дума за безсрочното удължение на договорите на настоящите военнослужещи /в това число и на сключилите краткосрочни договори за една " командировка " в Украйна/, и за възбрана за тяхното преустановяване. Последната мярка е подкрепена от незабавно признатите закони, предвиждащи наказателна отговорност за хората, които откажат да водят война. Хипотетично, това би трябвало да стабилизира числеността на съветската формация и да спре приключването на фрагменти.
Но в това решение има и отрицателен миг: високата възможност насилственото преобразяване на краткосрочните контракти в безсрочни да повлияе негативно на моралното положение на войските, където бойците с такива контракти доминират: доброволците бяха набирани с обещанието да проработят големи по съветските стандарти пари за малко време, а в този момент би трябвало да рискуват живота си до края на войната.
Мобилизираните няма да се появят на фронта скоро: по-голямата част от тях ще отидат за комплектоване на нови подразделения, тъй като във към този момент съществуващите бригади и дивизии не могат да се влеят десетки или стотици хиляди души. Съмнително е дали новосъздадените подразделения ще бъдат ефикасни, в случай че бъдат изпратени бързо на фронта. През последните месеци подразделенията, попълнени главно от поданици на самопровъзгласилите се републики в Донбас, демонстрираха ниска успеваемост и резистентност /за разлика от подразделенията на ВСУ и Русия, окомплектовани от доброволци от Донецка и Луганска област, основани преди началото на войната/. За основаване, подготовка и стиковка на боеспособни единици са нужни месеци - това демонстрира в това число и опитът на ВСУ.
Проблемът на Кремъл е, че той се нуждае от спомагателни сили незабавно, защото рецесията за армията му след провалите край Изюм и Купянск не може да бъде решена по различен метод. Продължаващото украинско нахлуване може да докара до това съветската войска да загуби надзор над обширни територии, включително и в Луганска и Донецка области, чието изцяло окупиране бе оповестено за една от главните цели на войната. Междувпрочем, в края на пролетта и началото на лятото, при сходни условия украинската войска съумя да издържи, като загуби единствено няколко града в Донбас. Но въпреки всичко тя воюваше на своя територия.
Освен това въобще не е несъмнено, че съветското МО ще се оправи с " мобилизационните мероприятия ", нужни, с цел да получи армията нови, боеспособни съединения след няколко месеца.
Какво се случва на фронта сега?
Бързото оттегляне на съветската изюмско-купянска формация под опасността от обграждане докара до 150-километров разлом на фронта на изток от Харков. Отстъпилата формация изостави стотици единици бронетехника и артилерия. В резултат войските, изведени от Изюм /най-силните в цялата групировка/, отчасти изгубиха своята боеспособност. Руското командване явно не съумя да откри запаси, които да запълнят тази дупка. В резултат опитът да се спре украинското нахлуване по фронтовата линия по реките Оскол и Северски Донец се провали. Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ минаха през реката и развиват настъплението си към Луганска област.
Руското командване се опита да затрудни украинците, като взриви стената на Пенечежкото водохранилище. Засега е комплицирано да се каже дали задачата ще бъда реализирана.
Защо Русия няма запаси, с цел да спре украинското нахлуване?
Резервите бяха трансферирани в Херсонска област, с цел да се спре там настъплението на ВСУ. Украинските офанзиви към този момент обезпечават постепенно придвижване, само че няма забележителен пробив.
В региона на Изюм съветската формация, която няколко месеца безрезултатно се пробва да пробие към Славянск и Краматорск, не получи подкрепления за своя раздължен и незадоволително предпазен западен фланг. Когато подготовката на ВСУ за офанзива на този фланг стана явна, съветското командване просто не откри сили, които да трансферира на застрашения сектор. Така украинското командване осъществя численото си предимство - по разнообразни оценки то е било 1.5-2 пъти по-голямо.
Ако до този миг съветското командване смяташе, че ВСУ не могат да осъществят това предимство, тъй като към момента отстъпват на съветските съединения по огнева мощност, то към този момент стана ясно, че единствено с артилерия няма да могат да се управляват стотици километри фронт - изключително в условия, когато съперникът може и умее да концентрира своите сили, а Русия, най-много нейната авиация, не е в положение да му попречи. Ако това състояние на фронта се резервира, Кремъл неизбежно ще загуби войната.
Може ли мобилизацията да промени съществено обстановката за Русия?
Ако Кремъл счита да продължава войната, мобилизацията е нужна, само че евентуално незадоволителна и закъсняла стъпка.
Планираната бройка на мобилизационния апел е засекретена, само че министърът на защитата на Русия Сергей Шойгу съобщи, че ще е към 300 000 души /не едновременно/. Теоретично, това ще разреши да се удвои числеността на съветските войски в Украйна. Ще може да се провежда ротация и попълване на съединенията.
Някои текстове на указа теоретично разрешават неотложно възстановяване на обстановката с комплектоването - става дума за безсрочното удължение на договорите на настоящите военнослужещи /в това число и на сключилите краткосрочни договори за една " командировка " в Украйна/, и за възбрана за тяхното преустановяване. Последната мярка е подкрепена от незабавно признатите закони, предвиждащи наказателна отговорност за хората, които откажат да водят война. Хипотетично, това би трябвало да стабилизира числеността на съветската формация и да спре приключването на фрагменти.
Но в това решение има и отрицателен миг: високата възможност насилственото преобразяване на краткосрочните контракти в безсрочни да повлияе негативно на моралното положение на войските, където бойците с такива контракти доминират: доброволците бяха набирани с обещанието да проработят големи по съветските стандарти пари за малко време, а в този момент би трябвало да рискуват живота си до края на войната.
Мобилизираните няма да се появят на фронта скоро: по-голямата част от тях ще отидат за комплектоване на нови подразделения, тъй като във към този момент съществуващите бригади и дивизии не могат да се влеят десетки или стотици хиляди души. Съмнително е дали новосъздадените подразделения ще бъдат ефикасни, в случай че бъдат изпратени бързо на фронта. През последните месеци подразделенията, попълнени главно от поданици на самопровъзгласилите се републики в Донбас, демонстрираха ниска успеваемост и резистентност /за разлика от подразделенията на ВСУ и Русия, окомплектовани от доброволци от Донецка и Луганска област, основани преди началото на войната/. За основаване, подготовка и стиковка на боеспособни единици са нужни месеци - това демонстрира в това число и опитът на ВСУ.
Проблемът на Кремъл е, че той се нуждае от спомагателни сили незабавно, защото рецесията за армията му след провалите край Изюм и Купянск не може да бъде решена по различен метод. Продължаващото украинско нахлуване може да докара до това съветската войска да загуби надзор над обширни територии, включително и в Луганска и Донецка области, чието изцяло окупиране бе оповестено за една от главните цели на войната. Междувпрочем, в края на пролетта и началото на лятото, при сходни условия украинската войска съумя да издържи, като загуби единствено няколко града в Донбас. Но въпреки всичко тя воюваше на своя територия.
Освен това въобще не е несъмнено, че съветското МО ще се оправи с " мобилизационните мероприятия ", нужни, с цел да получи армията нови, боеспособни съединения след няколко месеца.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ