Понякога до такава степен не разбираме мъжете, че ядосвайки им

Понякога дотам не разбираме мъжете, че ядосвайки им се за неразбираеми за нашата женска природа неща, не си даваме сметка, че и те в действителност могат да бъдат прави. А ние, вместо да „ роптаем “, можем просто да си вземем поука. Мъжкото мислене е надалеч по-опростено и практично. Липсата на толкоз страсти (колкото са при нас) пък е един плюс от позиция най-много на гнева, който „ хабим “ в опити да „ възпитаме “ някого по собствен облик и сходство. А постоянно, даже потискането на сълзите при мъжете, е надалеч по-разумно решение, в сравнение с да се разплачеш на средата на улицата, тъй като ти се е счупил токът на обувката. Не твърдим, че всички дами са такива, несъмнено, само че несъмнено има мъжки качества, над които бихме могли да се замислим, да приемем и най-много да оценим.

Решителност
Определено имаме потребност от нея. Нима не сте забелязали по какъв начин на мъжете някои инициативи им се получават по-лесно? Те просто си набелязват цел и я следват, без доста да проучват и да се опасяват от неуспех. Мъжете не поглеждат една обстановка от всеки вероятен ъгъл, с цел да най-после напълно се объркат и стартират съществено да се двоумят в коя „ посока “ да вървят. Докато ние дамите това доста добре го умеем. И по пътя към триумфа, сме надалеч по-ангажирани да проучваме кой и по какъв начин реагирал в даден миг, какво е пропуснал, по какъв начин се е държал, за какво се е държал така…При нас има безчет фактори, които ни карат да виждаме даден човек като добър или неприятен, до момента в който при мъжете няма. Да сте чули мъж, прибрал се от работа, да разисква несъответствуващата вратовръзка на сътрудника си на следващата бизнес среща? А и да я спомене, той няма да си направи никакви заключения от нея. При нас дамите дребните елементи са също толкоз значими, само че от време на време те ни отклоняват от огромните и значими неща. Определено ни липсва умеенето да пазим страстите си за взаимоотношенията с най-близките ни хора, а не да ги „ изразходваме “ на вятъра за някой, който въобще не се интересува от тях. Уязвимостта е една от най-големите ни неточности.

Безпристрастност
Ние дамите доста го умеем това- да се наскърбяваме за дребни неща и най-много, когато половинката ни не застане на наша страна по даден въпрос, а намерено съобщи друго мнение. За нас това е тип изменничество, кара ни да мислим, че той не ни обича и почита задоволително. При мъжете не е по този начин, обаче. Мъжете просто мислят фактологично и по собствен метод показват съпричастност. Те не считат, че в случай че са на друго от половинката си мнение и го кажат, това би трябвало да бъде засегнатост или причина за скандал. Ние сме надалеч по-склонни, когато симпатизираме на някого, да се съгласяваме с него, което от време на време се равнява на двуличие. Мъжете са доста по-прями и почтени и от време на време противопоставяйки ни се, те ни дават късмет да се аргументираме основателно, тъй като по някои чисто „ прочувствени “ въпроси, те просто не могат да разсъждават като нас. Природата им е друга. И вместо да им се сърдим, е хубаво да взимаме образец понякога, стараейки се да сме една концепция по-дебелокожи. Така демонстрираме и повече мощ.

Пестеливост на думи
На множеството от нас ни се удава да приказваме, факт. Просто такива сме родени- ние сме по-приказливият пол, тези, които постоянно би трябвало да опишат до край, да изяснят, да повторят. А това не постоянно е в наша изгода, тъй като мъжете не умеят да слушат. Не, тъй като не желаят, а тъй като им е мъчно да обработят толкоз доста информация, не дребна част от която е безусловно излишно да бъде обявена по дадена тематика. Мъжете не обичат празнословията, за тях не е значимо по кое време ще отвори порти новата сладкарница в квартала и кой от съседите я е купил. Чисто и просто го погледнете така- мъжете считат, че ние прекалено много клюкарим, а това не носи никакви приятни емоции- най-малко за тях. Затова е редно и ние да се замислим- дали пък цялата тази информация, която „ бълваме “ непрекъснато, им е нужна и дали не товари нас самите? Понякога несъмнено е хубаво да си вземем поука от тях и да замълчим. Защото това от своя страна ни прави по-интересни, загадъчни и сериозни- знаем, че разискването на дребните неща е по-присъщо на хора, които не се занимават със съществени такива. Мълчанието в действителност може да бъде злато и по-често би трябвало да си го припомняме.

Ползата от колектива
В работата това е изключително значимо умеене. И за мъжете е надалеч по-лесно, в сравнение с за дамите, защото ние постоянно слагаме себе си преди останалите. Един мъж може да е по-малко образован от една жена, само че умеенето му да се приспособява към изискванията в нова среда са забележителни. Жените постоянно разрешават персоналното отношение да дирижира делата им. Те са по-склонни да търсят опцията да изпъкнат в екипа пред останалите, в сравнение с да бъдат тим. Чисто женската злоба и желанието ни непременно да заявим себе си, с цел да не останем в „ тълпата “, не ни е от изгода. Защото най-големите победи се реализират, когато действаш в екип, когато можеш да извлечеш изгода от останалите. Мъжете го умеят това безшумно и при тях то се случва някак от единствено себе си. При нас се изискват много огромни старания, с цел да забравим за тези си „ качества “, които към този момент споменахме, с цел да станем част от цялото. При дамите постоянно го има и оня миг на почтеност и когато забележим, че някой се спотайва или постъпва неверно по отношение на различен, сме по-склонни да го издадем. Така обаче сами си навличаме проблеми. Мъжете в това отношение повече мълчат, което още веднъж ги прави по-силни - по техния си метод.

Различни сме и в това няма нищо неприятно. Лошото идва тогава, когато не съумяваме да разсъдим вярно и да разберем, че и мъжете имат своите преимущества и черти на характера, за които не трябва да ги съдим, а напротив- да се учим от тях. Винаги ще давам за образец един някогашен другар, който тотално не ме разбираше. Но под „ не ме разбираше “, разбирайте това, че аз се сърдех за неща, за които той даже не подозираше, че мога да се разсърдя. Когато разбираше по какъв начин аз съм приела дадена обстановка, избухваше в смях. Самият той в никакъв случай не се наскърбяваше на негови другари, постъпили „ толкоз брутално “, колкото изглеждаше в моите очи. Затова, пробвайте се да преминавате по мостчето понякога и да виждате себе си от отсрещния бряг. Това би ви помогнало да разберете доста по-лесно мъжете и даже да спрете да попадате в „ токсични “ връзки, които в действителност са такива единствено във вашата глава.