Борислав Цеков: Държавническата практика за насрочване на избори изискваше консултации
понеделник президентът Румен Радев разгласи датата на парламентарните избори. Те ще се проведат на 28 март следващата година. Това обаче не беше в съгласие с политическите партии, които ще вземат присъединяване в изборите.
По този мотив коментар направи Борислав Цеков - лекар по конституционно право в Института за страната и правото при Българската академия на науките, академични учител и политик, ръководител на Института за съвременна политика,
Голям интерес през последните дни провокира решението на президента Румен Радев за първата допустима дата на изборите. През годините президентите ни обичайно са се съветвали с партиите по кое време да са изборите, право ли е на господин Радев да насрочи дата, тогава когато той реши?
Когато изтича цялостният мандат на Народното събрание, конституционната норма разпорежда на президента да насрочи парламентарните избори в период до два месеца от приключването на неговия мандат.
Добрата държавническа процедура постоянно и без изключение до момента е била това насрочване да не бъде еднолично, кабинетно, на мрачно взето решение на президента, а да се прави след съвещания с политическите партии, които ще вземат участие в изборите, било то парламентарни или отвън парламентарни.
В случая господин Радев подцени тази държавническа процедура и преждевременно разгласи своето виждане. Той има право на това, само че още веднъж наблягам - положителната държавническа процедура е напълно друга.
За страдание политическата партизанщина в своя най-лош тип господства връзките сред българските институции и изобщо на политическата сцена у нас през последните години и това е следващият образец. Защото да се разгласи от в този момент закрепена дата, когато целият свят не знае какво се случва, е заредено с доста опасности.
Какво ще каже господин Радев след два месеца, в случай че не дай Боже заради изостряне на обстановката, трета вълна на пандемията, се наложи да се отсрочи в границите на конституционния блок датата. Доста недалновидно, само че това е негово право. Ще го правят оценка по това.
В последна сметка единствените, които имат интерес от допустимо по-скорошни избори, избори през зимата, са ръководещите и партиите с корав електорат и със мощни структури, а те са единствено две – ГЕРБ и Движение за права и свободи. Българска социалистическа партия е в насипно положение, а кандидатите да влязат в Народното събрание са лишени от опция и от време да се приготвят. Това са политическите резултати от осъществяване на избори на 28 март, а не да вземем за пример в края на април.
Какво ще се случи, в случай че по това време епидемиологичната конюнктура не разрешава провеждането на избори? Как ще се действа при тази обстановка - чуват се хрумвания, те да се състоят в два дни.
Надявам се първо, че в периода до два месеца, това са април и май, ситуацията ще разрешава да се проведат. Но в случай че хипотетично и тогава има едно изостряне на пандемията, би трябвало да се откри решение.
Едното несъмнено е това – два следващи дни. Има несъмнено и други спешни конституционни разновидности, само че на този стадий ще се въздържа да ги разясня.
Най-важното обаче е тази пандемия да не се трансформира в заслон за въвеждане на безусловно несигурни способи на гласоподаване – по пощата и така нататък, което значи, че ще сложим изборите под една голяма имитация и машинация.
Подобни гласове би трябвало да бъдат внезапно отсечени. Сега, когато светът видя какви големи измами се случват в Америка, някой от нас да приказва за гласоподаване по пощата значи единствено едно, че желае да даде превес на изборните измами пред честните избори.
В този ред на мисли – каква е поуката от изборите в Съединени американски щати?
Поуката е една единствена – има един единствен сигурен метод за гласоподаване – персонално и при снемане на самоличността и сверяване на данните, че индивидът, който гласоподава е точно този, който е в изборния лист. Всички други способи – отдалечено, по пощата, по интернет, с машини, са заредени с големи опасности.
Аз занапред предизвестявам, че тази случка с машини, която се готви в България, където претенденти в публичната поръчка, оповестена от ЦИК, са същите тези скандални компании - Smartmatic и Dominion Voting Systems, върху които тегнат великански подозрения сега за имитация и корист на изборите в Съединени американски щати, това ще сътвори голяма неустановеност на българските избори.
Няма машина, която да не краде гласове, в случай че този, който я поддържа не желае тя да регистрира почтено. Всеки, който поддържа машината може да постави задоволително прецизни софтуерни благоприятни условия за манипулиране на резултата. Дори и когато машината не е обвързвана с интернет.
Много малко хора в България са осведомени изобщо със сериозните експертизи по този въпрос – да вземем за пример отчетът „ Картър “ на някогашния президент Картър, неговият знаменит център за почтени избори, който показва доста съответно големите опасности от гласоподаване с машини, даже когато те не са свързани с интернет, заплахите са посочени доста съответно като софтуерни, механически и организационни.
Та у нас доста малко хора познават този отчет. От държавните ни фактори явно никой не го познава, тъй като при тези условия, при които никой по света, с едно две изключения и виждаме при едното изключение в Съединени американски щати какъв великански скандал стана, да желае в България да се вкара машинно гласоподаване, значи единствено едно, че някой основава условия в бъдеще да бъдат фалшифицирани избори.
Аз занапред приканвам за протест на машините. Очевидно законодателите и ЦИК са тръгнали да вкарват машини, ще похарчат напразно над 40 милиона лв. на българските жители.
Затова приканвам българските жители, които желаят да им се регистрира гласът почтено, да гласоподават по обичайния метод с хартиена бюлетина.
Машините крадат гласове. Няма по-сигурен метод от обичайния, даже, когато може да има злоупотреби.
Всички от секционната комисия застават, има наблюдаващи, има партийни представители, и броят хартиените бюлетини, а не гледат справките и баркодовете от някаква машина, от която схващат единствено един, двама души – компютърни спецове, в чиято почтеност нито някой е сигурен, нито има каквато и да е гаранция.
Може ли Народното събрание да противодейства на решението на президента?
Не. Това си е извънредно пълномощие на президента. Аз отново споделям считам го за преждевременно, за недалновидно и заредено с голям риск да бъде променено безусловно след няколко седмици. Смятам, че държавническата процедура изискваше съвещания, а не решения, взети на мрачно и еднолично.
По този мотив коментар направи Борислав Цеков - лекар по конституционно право в Института за страната и правото при Българската академия на науките, академични учител и политик, ръководител на Института за съвременна политика,
Голям интерес през последните дни провокира решението на президента Румен Радев за първата допустима дата на изборите. През годините президентите ни обичайно са се съветвали с партиите по кое време да са изборите, право ли е на господин Радев да насрочи дата, тогава когато той реши?
Когато изтича цялостният мандат на Народното събрание, конституционната норма разпорежда на президента да насрочи парламентарните избори в период до два месеца от приключването на неговия мандат.
Добрата държавническа процедура постоянно и без изключение до момента е била това насрочване да не бъде еднолично, кабинетно, на мрачно взето решение на президента, а да се прави след съвещания с политическите партии, които ще вземат участие в изборите, било то парламентарни или отвън парламентарни.
В случая господин Радев подцени тази държавническа процедура и преждевременно разгласи своето виждане. Той има право на това, само че още веднъж наблягам - положителната държавническа процедура е напълно друга.
За страдание политическата партизанщина в своя най-лош тип господства връзките сред българските институции и изобщо на политическата сцена у нас през последните години и това е следващият образец. Защото да се разгласи от в този момент закрепена дата, когато целият свят не знае какво се случва, е заредено с доста опасности.
Какво ще каже господин Радев след два месеца, в случай че не дай Боже заради изостряне на обстановката, трета вълна на пандемията, се наложи да се отсрочи в границите на конституционния блок датата. Доста недалновидно, само че това е негово право. Ще го правят оценка по това.
В последна сметка единствените, които имат интерес от допустимо по-скорошни избори, избори през зимата, са ръководещите и партиите с корав електорат и със мощни структури, а те са единствено две – ГЕРБ и Движение за права и свободи. Българска социалистическа партия е в насипно положение, а кандидатите да влязат в Народното събрание са лишени от опция и от време да се приготвят. Това са политическите резултати от осъществяване на избори на 28 март, а не да вземем за пример в края на април.
Какво ще се случи, в случай че по това време епидемиологичната конюнктура не разрешава провеждането на избори? Как ще се действа при тази обстановка - чуват се хрумвания, те да се състоят в два дни.
Надявам се първо, че в периода до два месеца, това са април и май, ситуацията ще разрешава да се проведат. Но в случай че хипотетично и тогава има едно изостряне на пандемията, би трябвало да се откри решение.
Едното несъмнено е това – два следващи дни. Има несъмнено и други спешни конституционни разновидности, само че на този стадий ще се въздържа да ги разясня.
Най-важното обаче е тази пандемия да не се трансформира в заслон за въвеждане на безусловно несигурни способи на гласоподаване – по пощата и така нататък, което значи, че ще сложим изборите под една голяма имитация и машинация.
Подобни гласове би трябвало да бъдат внезапно отсечени. Сега, когато светът видя какви големи измами се случват в Америка, някой от нас да приказва за гласоподаване по пощата значи единствено едно, че желае да даде превес на изборните измами пред честните избори.
В този ред на мисли – каква е поуката от изборите в Съединени американски щати?
Поуката е една единствена – има един единствен сигурен метод за гласоподаване – персонално и при снемане на самоличността и сверяване на данните, че индивидът, който гласоподава е точно този, който е в изборния лист. Всички други способи – отдалечено, по пощата, по интернет, с машини, са заредени с големи опасности.
Аз занапред предизвестявам, че тази случка с машини, която се готви в България, където претенденти в публичната поръчка, оповестена от ЦИК, са същите тези скандални компании - Smartmatic и Dominion Voting Systems, върху които тегнат великански подозрения сега за имитация и корист на изборите в Съединени американски щати, това ще сътвори голяма неустановеност на българските избори.
Няма машина, която да не краде гласове, в случай че този, който я поддържа не желае тя да регистрира почтено. Всеки, който поддържа машината може да постави задоволително прецизни софтуерни благоприятни условия за манипулиране на резултата. Дори и когато машината не е обвързвана с интернет.
Много малко хора в България са осведомени изобщо със сериозните експертизи по този въпрос – да вземем за пример отчетът „ Картър “ на някогашния президент Картър, неговият знаменит център за почтени избори, който показва доста съответно големите опасности от гласоподаване с машини, даже когато те не са свързани с интернет, заплахите са посочени доста съответно като софтуерни, механически и организационни.
Та у нас доста малко хора познават този отчет. От държавните ни фактори явно никой не го познава, тъй като при тези условия, при които никой по света, с едно две изключения и виждаме при едното изключение в Съединени американски щати какъв великански скандал стана, да желае в България да се вкара машинно гласоподаване, значи единствено едно, че някой основава условия в бъдеще да бъдат фалшифицирани избори.
Аз занапред приканвам за протест на машините. Очевидно законодателите и ЦИК са тръгнали да вкарват машини, ще похарчат напразно над 40 милиона лв. на българските жители.
Затова приканвам българските жители, които желаят да им се регистрира гласът почтено, да гласоподават по обичайния метод с хартиена бюлетина.
Машините крадат гласове. Няма по-сигурен метод от обичайния, даже, когато може да има злоупотреби.
Всички от секционната комисия застават, има наблюдаващи, има партийни представители, и броят хартиените бюлетини, а не гледат справките и баркодовете от някаква машина, от която схващат единствено един, двама души – компютърни спецове, в чиято почтеност нито някой е сигурен, нито има каквато и да е гаранция.
Може ли Народното събрание да противодейства на решението на президента?
Не. Това си е извънредно пълномощие на президента. Аз отново споделям считам го за преждевременно, за недалновидно и заредено с голям риск да бъде променено безусловно след няколко седмици. Смятам, че държавническата процедура изискваше съвещания, а не решения, взети на мрачно и еднолично.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ