Ще катастрофира ли папата в стена от недоверие?
Поне съгласно формалните послания идната аудиенция на папата в България и Северна Македония, сходно на други негови визити от по-скорошни времена, има значение за междурелигиозния разговор. Странно е, че разговорът сред религиите се назовава по този начин в освен в връзките на римокатолическата черква с исляма и юдеизма да вземем за пример, само че и във връзките й с източноправославните. Сякаш става дума за християни и други…
През февруари тази година, наследникът на престола на Св. Петър – Франциск – стана първият папа посетил Обединените арабски емирства, където дружно с водачите на сунитския ислям се подписа под обща декларация против религиозното принуждение. През март бе в Мароко, където се срещна с крал Мохамед VІ, чиято фамилия претендира да е получила властта си и да произлиза непосредствено от пророка Мохамед.
Но в този момент на този висш лидер и подстрекател на римокатолиците му следва да се срещне не с няколко, а с милиони свои „ братя “ от източноправославната религия – християни, само че не с изключително доверие към папата. А тази му задача може да се окаже на по този начин сполучлива, както срещите с мюсюлманската и други религии.
Запознати с формалните връзки сред източноправославната и римокатолическата църкви споделят, че визитата на папата у нас е в доста сензитивен миг, защото на наша територия (а по-късно и по земите на Северна Македония) той ще се срещне не просто с религиозни, само че и с исторически наслагвани несъгласия сред католическите и православните вярващи.
Поставените тук бариери вършат по този начин, че папата може, в метафоричен смисъл, несъмнено, да катастрофира със своя папамобил в стената от съмнение и подигравка по отношение на висшата власт на Ватикана над западните християни. Да не приказваме за хилядите, а може би и десетки хиляди у нас последователи на международната интрига, които виждат там тъмната сянка на Ватикана…
От позиция на Българската православна черква, тук Франциск ще се срещне с владици и с патриарх, които отхвърлиха да вземат участие в най-скорошните срещи от серията диалози по католическо-православния разговор. Схизмата сред Изтока и Запада в християнската вяра тук продължава да бъде годна с особена мощ.
Но Франциск към този момент е посочил, че е упорит по всички въпроси, т.е. и у нас той може да откри път към душите и сърцата на своите братя-водачи на православната ни черква, начели с умния, умел и проникновен Патриарх Неофит. Стига папата да заложи на персоналната дипломация, а не да повдига съответни въпроси на разговора. Но това е публично. Кой знае какви диалози ще се водят при закрити порти и на 4, 6…8 очи и така нататък Предпазливостта в никакъв случай не вреди!
Персоналните контакти са от изключителна значимост, даже и единствено за създаване на мостове, основаване на връзки във връзка с здравословното другарство сред светите църкви. Достатъчно добре е, че тази аудиенция я има, без значение че в България папа Франциск ще бъде посрещнат по-скоро като държавен глава (на Ватикана), а не като набожен лидер.
И нещо друго много спорно в програмата на визитата на папата, въпреки и не на българска територия, само че от голяма важност за наблюдаващите международните християнски каузи. Понтифът счита да посети гроба на Майка Тереза в Северна Македония, с цел да отдаде респект на тази оспорвана персона.
Действително множеството католици одобряват Майка Тереза като избавител на душите, по тази причина и желаеха тя да бъде оповестена за светец, което се и случи. Света Тереза от Калкута, макар дълго описваните от медиите свои каузи, е считана за проводник на неособено положителни въздействия в католическата черква. Силно недоволни са голям брой западни интелектуалци от обстоятелството, че посредством нея индулгенции от Рим са изкупували много мошеници и финансови измамници. Други пък настояват, че тя е била не другар на бедните, за които се грижеше в последния им път, а другар на беднотията, която в това време е проповядвала.
Майка Тереза зовеше за унищожаване на развода като институция в „ католическите “ страни, което изключително нервира в настоящия ХХІ век – век на прогрес в човешките връзки. Но за похлупак на всичко, месеци след „ блажената “ й гибел бяха оповестени нейни писма, в които тя показваше свои подозрения във връзката с Исус Христос, на който цялостен живот се е уповавала. Списъкът продължава и по-нататък, само че е без огромно значение, с изключение на за жеста на Франциск.
Още на 5 май папата ще се срещне с Патриарх Неофит. Както стана ясно католическо-православна литургия у нас няма да има. Затова двамата ще се помолят въображаемо в катедралата „ Св. Александър Невски “ и толкоз. Тази „ двойна “ молитва е прогрес за Българската православна черква, която постоянно е изразявала скептично отношение към измолването на благосклонност от Господ дружно неправославни.
Когато папа Йоан Павел ІІ (една несъмнено велика персона в човешката история) посети през 2002 година тогавашния Патриарх Максим, Ватикана дефинира общата им молитва по метод неособено другарски. Заявлението беше, че Максим се е молил „ в наличието на “ папата. При това на българска земя!
Затова и ние българите оставаме доста деликатни когато иде тирада да се молим дружно с католиците. Но като се има поради, че църквата ни отхвърля да взе участие в католическо-православния разговор въпреки всичко посрещането на папата с възторг и предпочитание е нещо за отбелязване, най-малко за елементарните хора, а не за водачите на църквите.
И не на последно място сме склонни към благосклонност към папата – тъй като е като рок звезда на Запад, тъй като е притежател на съвременни полезности, тъй като ще посети Северна Македония (!). Да, тази земя и този народ, която ние считаме за изконно български, ще получат съществено самопризнание за своята самостоятелност посредством това посещаване на папата. А независимостта на Северна Македония е за предпочитане пред домогванията на други прилежащи страни към мозъците и сърцата на нейните жители.
И още веднъж връщайки се у нас, да не забравяме още един спорен жест – Франциск счита да посети бежански лагер в София. Но ние не обичаме бежанците, както стана известно през последните няколко години. Защо тогава да обичаме папата, който желае от нас да ги одобряваме със примирение? Няма страшно… Може даже да не видим отношението на понтифа към бежанците, тъй като през днешния ден погледите ни са ориентирани към следващите избори, които евентуално ще дефинират ориста ни на народ – християнски или не!
През февруари тази година, наследникът на престола на Св. Петър – Франциск – стана първият папа посетил Обединените арабски емирства, където дружно с водачите на сунитския ислям се подписа под обща декларация против религиозното принуждение. През март бе в Мароко, където се срещна с крал Мохамед VІ, чиято фамилия претендира да е получила властта си и да произлиза непосредствено от пророка Мохамед.
Но в този момент на този висш лидер и подстрекател на римокатолиците му следва да се срещне не с няколко, а с милиони свои „ братя “ от източноправославната религия – християни, само че не с изключително доверие към папата. А тази му задача може да се окаже на по този начин сполучлива, както срещите с мюсюлманската и други религии.
Запознати с формалните връзки сред източноправославната и римокатолическата църкви споделят, че визитата на папата у нас е в доста сензитивен миг, защото на наша територия (а по-късно и по земите на Северна Македония) той ще се срещне не просто с религиозни, само че и с исторически наслагвани несъгласия сред католическите и православните вярващи.
Поставените тук бариери вършат по този начин, че папата може, в метафоричен смисъл, несъмнено, да катастрофира със своя папамобил в стената от съмнение и подигравка по отношение на висшата власт на Ватикана над западните християни. Да не приказваме за хилядите, а може би и десетки хиляди у нас последователи на международната интрига, които виждат там тъмната сянка на Ватикана…
От позиция на Българската православна черква, тук Франциск ще се срещне с владици и с патриарх, които отхвърлиха да вземат участие в най-скорошните срещи от серията диалози по католическо-православния разговор. Схизмата сред Изтока и Запада в християнската вяра тук продължава да бъде годна с особена мощ.
Но Франциск към този момент е посочил, че е упорит по всички въпроси, т.е. и у нас той може да откри път към душите и сърцата на своите братя-водачи на православната ни черква, начели с умния, умел и проникновен Патриарх Неофит. Стига папата да заложи на персоналната дипломация, а не да повдига съответни въпроси на разговора. Но това е публично. Кой знае какви диалози ще се водят при закрити порти и на 4, 6…8 очи и така нататък Предпазливостта в никакъв случай не вреди!
Персоналните контакти са от изключителна значимост, даже и единствено за създаване на мостове, основаване на връзки във връзка с здравословното другарство сред светите църкви. Достатъчно добре е, че тази аудиенция я има, без значение че в България папа Франциск ще бъде посрещнат по-скоро като държавен глава (на Ватикана), а не като набожен лидер.
И нещо друго много спорно в програмата на визитата на папата, въпреки и не на българска територия, само че от голяма важност за наблюдаващите международните християнски каузи. Понтифът счита да посети гроба на Майка Тереза в Северна Македония, с цел да отдаде респект на тази оспорвана персона.
Действително множеството католици одобряват Майка Тереза като избавител на душите, по тази причина и желаеха тя да бъде оповестена за светец, което се и случи. Света Тереза от Калкута, макар дълго описваните от медиите свои каузи, е считана за проводник на неособено положителни въздействия в католическата черква. Силно недоволни са голям брой западни интелектуалци от обстоятелството, че посредством нея индулгенции от Рим са изкупували много мошеници и финансови измамници. Други пък настояват, че тя е била не другар на бедните, за които се грижеше в последния им път, а другар на беднотията, която в това време е проповядвала.
Майка Тереза зовеше за унищожаване на развода като институция в „ католическите “ страни, което изключително нервира в настоящия ХХІ век – век на прогрес в човешките връзки. Но за похлупак на всичко, месеци след „ блажената “ й гибел бяха оповестени нейни писма, в които тя показваше свои подозрения във връзката с Исус Христос, на който цялостен живот се е уповавала. Списъкът продължава и по-нататък, само че е без огромно значение, с изключение на за жеста на Франциск.
Още на 5 май папата ще се срещне с Патриарх Неофит. Както стана ясно католическо-православна литургия у нас няма да има. Затова двамата ще се помолят въображаемо в катедралата „ Св. Александър Невски “ и толкоз. Тази „ двойна “ молитва е прогрес за Българската православна черква, която постоянно е изразявала скептично отношение към измолването на благосклонност от Господ дружно неправославни.
Когато папа Йоан Павел ІІ (една несъмнено велика персона в човешката история) посети през 2002 година тогавашния Патриарх Максим, Ватикана дефинира общата им молитва по метод неособено другарски. Заявлението беше, че Максим се е молил „ в наличието на “ папата. При това на българска земя!
Затова и ние българите оставаме доста деликатни когато иде тирада да се молим дружно с католиците. Но като се има поради, че църквата ни отхвърля да взе участие в католическо-православния разговор въпреки всичко посрещането на папата с възторг и предпочитание е нещо за отбелязване, най-малко за елементарните хора, а не за водачите на църквите.
И не на последно място сме склонни към благосклонност към папата – тъй като е като рок звезда на Запад, тъй като е притежател на съвременни полезности, тъй като ще посети Северна Македония (!). Да, тази земя и този народ, която ние считаме за изконно български, ще получат съществено самопризнание за своята самостоятелност посредством това посещаване на папата. А независимостта на Северна Македония е за предпочитане пред домогванията на други прилежащи страни към мозъците и сърцата на нейните жители.
И още веднъж връщайки се у нас, да не забравяме още един спорен жест – Франциск счита да посети бежански лагер в София. Но ние не обичаме бежанците, както стана известно през последните няколко години. Защо тогава да обичаме папата, който желае от нас да ги одобряваме със примирение? Няма страшно… Може даже да не видим отношението на понтифа към бежанците, тъй като през днешния ден погледите ни са ориентирани към следващите избори, които евентуално ще дефинират ориста ни на народ – християнски или не!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ