Каква е мярката за успеха на срещата на Байдън с Путин?
Помощниците на Владимир Путин в Кремъл приготвят шефа си за среща с президента Джо Байдън в Женева и можете да сте сигурни, че там няма да има оферти за „ възстановяване на връзките със Съединени американски щати “. Това не е повода Путин да се среща с президента на Съединени американски щати. Той явно не си е поставял такива цели в срещите си с водачите на Съединени американски щати и Европа след 2014 година, когато Русия анексира Крим, намесва се в Източна Украйна и като цяло изрично изоставя всевъзможни опити за топли връзки със Запада. Според мирогледа на Путин, Съединени американски щати са основният съперник на Русия. По този метод Путин няма да предлага креативен начинания на Байдън в името на взаимноизгодни резултати. Той може да се надява единствено на отстъпки.
Екипът на Байдън по националната сигурност би трябвало да схване същия метод, а наблюдаващите на срещата на върха в Женева би трябвало да поправят критериите си за това по какъв начин да преценяват кой е спечелил и кой е изгубил. Байдън не би трябвало да се стреми към „ възстановяване на връзките с Русия “. Вместо това Байдън и екипът му би трябвало да слагат съответни цели за сигурност, стопанска система и полезности, които биха желали да реализират - и да се приготвят за отчаяние.
Във външната политика събития като срещата на върха в Женева са по-скоро средство за реализиране на съответни цели, в сравнение с самоцел. Срещите на високо ниво най-малко оказват помощ за понижаване на недоразуменията сред страните - а за Байдън и Путин, поради оскъдните контакти сред висши американски и съветски чиновници в наши дни, това е почтена, само че скромна цел.
![Руските и американски дипломати са под пара за срещата Путин-Байдън]( "Руските и американски дипломати са под пара за срещата Путин-Байдън")
Руските и американски дипломати са под пара за срещата Путин-Байдън
" Лидерите ще обсъдят необятен кръг от неотложни въпроси, като задачата ни е да възстановим предвидимостта и стабилността в връзките сред...
Срещите на върха могат също да дадат подтик за постигането на взаимноизгодни цели или, на езика на Държавния департамент, „ мечтани резултати “. Дори в по-ранните интервали на връзките сред Съединени американски щати и Русия на дневен ред имаше доста печеливши въпроси: дали това беше съдействие за надзор над оръжията в епохата на Рейгън-Горбачов, взаимна работа по вътрешни промени и интернационална интеграция в ерата на Клинтън-Елцин или битката против световните проблеми и тероризма в ранната епоха на Буш - Путин. По време на срещата на президента Барак Обама с Дмитрий Медведев съответните цели на срещата на върха включваха нов контракт за СНВ, (стратегически настъпателни въоръжения) многостранни наказания против Иран, пътища за доставка на американски бойци в Афганистан през Русия и увеличени търговски, капиталови и човешки контакти.
Нито един от тези въпроси в този момент не е на дневен ред в Женева. Неотдавнашната експанзия на Путин в чужбина и задълбочаването на вътрешните репресии вършат сходно съдействие невероятно. Съдейки по дейностите му, Путин не желае постоянни, предвидими или просто естествени връзки с Вашингтон. Той се нуждае от Съединени американски щати като зложелател.
Въпреки това към момента остава стеснен кръг от тематики за двустранно съдействие. Лидерите на двете страни могат да стартират договаряния за стратегическа непоклатимост. Байдън и Путин направиха вярното нещо, с цел да удължат новия контракт за СНВ. Но правенето на идващия контракт за надзор над оръжията преди приключването на СНВ няма да бъде елементарно, защото би трябвало да се занимава както с нестратегически нуклеарни оръжия, по този начин и с новите средства за доставка. Преговорите би трябвало да стартират занапред.
Освен това затварянето на консулствата и експулсирането на дипломати, както и решението за ограничение на наемането на съветски чиновници в американските дипломатически задачи, на процедура спря държавната дипломация и издаването на визи. Байдън и Путин би трябвало да извърнат тази наклонност. Това в действителност е всичко - това е цялата двустранна стратегия. Останалото време в Женева би трябвало да бъде отдадено на несъгласия: гонене на съветски опозиционни водачи, задържане на американци, Беларус, Украйна, хакерски атаки, опити за ликвидиране и микровълнови офанзиви.
Многостранната стратегия е евентуално малко по-широка. Байдън и Путин би трябвало, дружно с интернационалните сътрудници, да обещаят да работят дружно за преустановяване на иранската стратегия за нуклеарно оръжие, да дават филантропична помощ на сирийците, да ползват Минските съглашения за Източна Украйна и да продължат да работят дружно за битка с ковид и изменението на климата. Въпреки това даже на интернационалната сцена опциите за съдействие са лимитирани.
![Байдън ще разиска с Путин хакерските атаки от последните месеци]( "Байдън ще разиска с Путин хакерските атаки от последните месеци")
Байдън ще разиска с Путин хакерските атаки от последните месеци
Американският президент Джо Байдън прави обзор на заканите, които са свързани с офанзивите с рансъмуер - хакерски атаки, блокиращи достъпа...
Байдън и неговият екип няма да могат да измъкнат Русия от съзнанието си даже откакто срещата на върха в Женева не може да става и дума Те няма да могат да замразят връзките сред Съединени американски щати и Русия, с цел да се съсредоточат върху по-сериозния проблем с Китай. Както неотдавна Путин потвърди с прехвърлянето на бойци до границите на Украйна или с нови хакерски атаки, той просто няма да разреши това. Руската политика на Байдън не би трябвало да се извежда от китайската му политика. (Би било голяма неточност за Байдън да повтори завоя на Никсън към Китай по собствен личен метод. Това просто няма да работи.)
Вместо това Байдън и неговият екип би трябвало да разработят всеобхватна тактика, която да съдържа и от време на време да противодейства на Русия на Путин. Тази всеобхватна тактика включва подсилване на възпиращите качества на НАТО, подсилване на киберустойчивостта на Съединени американски щати, угнетяване на съветската транснационална принуда посредством организации като Интерпол, откриване на съветската корупция на Запад, наказания против съветски лица и компании в отговор на съветската експанзия в чужбина и пускане на нови стратегии за поддръжка. демократични полезности в Русия и района. Реформи на интернационалното радиоразпръскване на Съединени американски щати може да са нужни, откакто Путин затвори Радио Свобода в Русия.
Комуникацията с Путин е единствено един от съставените елементи на ефикасната съветска политика. Да, откровеният диалог в Женева по отношение на съдействието и несъгласието е жизненоважен. Но също толкоз значимо е какво ще направи Байдън след Женева, дружно с други страни, с цел да ограничи агресивното държание на Путин в чужбина и да поддържа към момента битката за независимост в Русия.
Майкъл Макфол е някогашен дипломат в Русия, в този момент е шеф на Института за интернационалните проучвания на Фрийман Спогли, откривател от Станфордския университет и водещ колумнист на Washington Post. Автор е на книгата „ От Студената война до горещия свят: американският дипломат в Русия на Путин “.
Превод: Ганчо Каменарски
Екипът на Байдън по националната сигурност би трябвало да схване същия метод, а наблюдаващите на срещата на върха в Женева би трябвало да поправят критериите си за това по какъв начин да преценяват кой е спечелил и кой е изгубил. Байдън не би трябвало да се стреми към „ възстановяване на връзките с Русия “. Вместо това Байдън и екипът му би трябвало да слагат съответни цели за сигурност, стопанска система и полезности, които биха желали да реализират - и да се приготвят за отчаяние.
Във външната политика събития като срещата на върха в Женева са по-скоро средство за реализиране на съответни цели, в сравнение с самоцел. Срещите на високо ниво най-малко оказват помощ за понижаване на недоразуменията сред страните - а за Байдън и Путин, поради оскъдните контакти сред висши американски и съветски чиновници в наши дни, това е почтена, само че скромна цел.
" Лидерите ще обсъдят необятен кръг от неотложни въпроси, като задачата ни е да възстановим предвидимостта и стабилността в връзките сред...
Срещите на върха могат също да дадат подтик за постигането на взаимноизгодни цели или, на езика на Държавния департамент, „ мечтани резултати “. Дори в по-ранните интервали на връзките сред Съединени американски щати и Русия на дневен ред имаше доста печеливши въпроси: дали това беше съдействие за надзор над оръжията в епохата на Рейгън-Горбачов, взаимна работа по вътрешни промени и интернационална интеграция в ерата на Клинтън-Елцин или битката против световните проблеми и тероризма в ранната епоха на Буш - Путин. По време на срещата на президента Барак Обама с Дмитрий Медведев съответните цели на срещата на върха включваха нов контракт за СНВ, (стратегически настъпателни въоръжения) многостранни наказания против Иран, пътища за доставка на американски бойци в Афганистан през Русия и увеличени търговски, капиталови и човешки контакти.
Нито един от тези въпроси в този момент не е на дневен ред в Женева. Неотдавнашната експанзия на Путин в чужбина и задълбочаването на вътрешните репресии вършат сходно съдействие невероятно. Съдейки по дейностите му, Путин не желае постоянни, предвидими или просто естествени връзки с Вашингтон. Той се нуждае от Съединени американски щати като зложелател.
Въпреки това към момента остава стеснен кръг от тематики за двустранно съдействие. Лидерите на двете страни могат да стартират договаряния за стратегическа непоклатимост. Байдън и Путин направиха вярното нещо, с цел да удължат новия контракт за СНВ. Но правенето на идващия контракт за надзор над оръжията преди приключването на СНВ няма да бъде елементарно, защото би трябвало да се занимава както с нестратегически нуклеарни оръжия, по този начин и с новите средства за доставка. Преговорите би трябвало да стартират занапред.
Освен това затварянето на консулствата и експулсирането на дипломати, както и решението за ограничение на наемането на съветски чиновници в американските дипломатически задачи, на процедура спря държавната дипломация и издаването на визи. Байдън и Путин би трябвало да извърнат тази наклонност. Това в действителност е всичко - това е цялата двустранна стратегия. Останалото време в Женева би трябвало да бъде отдадено на несъгласия: гонене на съветски опозиционни водачи, задържане на американци, Беларус, Украйна, хакерски атаки, опити за ликвидиране и микровълнови офанзиви.
Многостранната стратегия е евентуално малко по-широка. Байдън и Путин би трябвало, дружно с интернационалните сътрудници, да обещаят да работят дружно за преустановяване на иранската стратегия за нуклеарно оръжие, да дават филантропична помощ на сирийците, да ползват Минските съглашения за Източна Украйна и да продължат да работят дружно за битка с ковид и изменението на климата. Въпреки това даже на интернационалната сцена опциите за съдействие са лимитирани.
Американският президент Джо Байдън прави обзор на заканите, които са свързани с офанзивите с рансъмуер - хакерски атаки, блокиращи достъпа...
Байдън и неговият екип няма да могат да измъкнат Русия от съзнанието си даже откакто срещата на върха в Женева не може да става и дума Те няма да могат да замразят връзките сред Съединени американски щати и Русия, с цел да се съсредоточат върху по-сериозния проблем с Китай. Както неотдавна Путин потвърди с прехвърлянето на бойци до границите на Украйна или с нови хакерски атаки, той просто няма да разреши това. Руската политика на Байдън не би трябвало да се извежда от китайската му политика. (Би било голяма неточност за Байдън да повтори завоя на Никсън към Китай по собствен личен метод. Това просто няма да работи.)
Вместо това Байдън и неговият екип би трябвало да разработят всеобхватна тактика, която да съдържа и от време на време да противодейства на Русия на Путин. Тази всеобхватна тактика включва подсилване на възпиращите качества на НАТО, подсилване на киберустойчивостта на Съединени американски щати, угнетяване на съветската транснационална принуда посредством организации като Интерпол, откриване на съветската корупция на Запад, наказания против съветски лица и компании в отговор на съветската експанзия в чужбина и пускане на нови стратегии за поддръжка. демократични полезности в Русия и района. Реформи на интернационалното радиоразпръскване на Съединени американски щати може да са нужни, откакто Путин затвори Радио Свобода в Русия.
Комуникацията с Путин е единствено един от съставените елементи на ефикасната съветска политика. Да, откровеният диалог в Женева по отношение на съдействието и несъгласието е жизненоважен. Но също толкоз значимо е какво ще направи Байдън след Женева, дружно с други страни, с цел да ограничи агресивното държание на Путин в чужбина и да поддържа към момента битката за независимост в Русия.
Майкъл Макфол е някогашен дипломат в Русия, в този момент е шеф на Института за интернационалните проучвания на Фрийман Спогли, откривател от Станфордския университет и водещ колумнист на Washington Post. Автор е на книгата „ От Студената война до горещия свят: американският дипломат в Русия на Путин “.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ