Помощ в размер до 1200 лв., бавачка за няколко месеца,

Помощ в размер до 1200 лева, бавачка за няколко месеца, вдишване на наем - това са част от оповестените преди дни ограничения от страна на Министерство на труда и обществената политика, с които ведомството се надява, че ще спре обезкървяването на България и ще успее да притегли назад у нас младите български висшисти, избрали да се осъществят на открито. Родната администрация е подготвила специфична платформа с информация за спомагателни финансови пакети на хора с висше обучение, които желаят да се осъществят професионално в България, стана ясно от думите на заместник-министъра на труда и обществената политика Зорница Русинова. Ден по-късно някогашният обществен министър Иван Нейков пък излезе с концепцията да използваме капацитета на съумелите ни сънародниците, като им предложим отдалечена работа у нас.

Дали обаче с сходни откъслечни грижи и колоритни хрумвания българските управляващи ще потвърдят през милионите нашенци на открито, че България е страната, осигуряваща положителни вероятности за развиване и спокоен и естествен живот - все " луксове ", които милиони българи не съумяват да открият в родината? Но които намират отвън нея.

Числа против цифри

През няколко месеца, изключително в седмиците към следващите избори, управниците все по-често и решително пълнят медийното пространство с изказванията, че броят на българите, които желаят да се завърнат у нас, пораства. Според изнесени неотдавна от Русинова данни сред 60 и 70% от участвалите в допитване български студенти, живеещи чужбина, желаят да се върнат у нас и да градят кариера в родината. Няколко месеца по-рано министър председателят Борисов разгласи, че " напъните дават своите резултати - център след център, висококвалифицирани чиновници, българи, връщащи се от чужбина, тъй като България е прелестно място за живеене ". На този декор националната статистика демонстрира, че през 2018 година хората, напуснали това прелестно място, са 33 225, от които 31 263 са с българско поданство.

В отчет на Национален статистически институт за 2018 се показва, че през 2018 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 46 329 души, като институтът не пропуща да означи и задълбочаващата се наклонност за застаряването на нацията. В края на 2018 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119 или 21.3% от популацията, което на процедура е над една пета. В същото време, немските им сътрудници от статистическата работа на страната, представени от ДПА и " Ройтерс, оповестиха, че през 2018 година всеки ден приблизително 74 българи са емигрирали в Германия, като общият брой на нашенците, подхванали тази крачка през цялата година, е близо 27 000. И това са единствено формалните данни. След сухата и мрачна статистика приказките за опашки от българи с билет към дома звучат меко казано неуместно.

Цитирането за настройките от изследвания измежду наши студенти зад граница също е неиздържащ инспекцията на времето мотив, заради елементарния факт, че по-голяма част от младежите на открито към момента са в плен на носталгията и е напълно естествено да имат предпочитание да се завърнат. Далеч по-същественият въпрос е дали на процедура го вършат, а всички, които имаме другари и близки в чужбина, елементарно можем да си дадем отговор. Той обаче едва ли ще се хареса на управниците и по никакъв начин не би се вписал във ведрите им изследвания.

А кой бяга?

Профилът на българите, които напущат страната, е главно в две направления. На първо място са висококвалифицираните фрагменти като лекари, медицински сестри, експерти в областта на осведомителните технологии, инженери. Това са хора, които след няколко години на открито, съумяват да се осъществят сполучливо, получават прилични приходи и имат много над междинното равнище на живот. Дали те биха се завърнали, в случай че страната им предложи финансов тласък от 500 или в най-хубавия случай 600 евро, бавачка за няколко месеца или вдишване на разноските за жилище? Би било несвоевременно да чакаме, че с сходна незначителна поддръжка ще успеем да подтикнем един потвърдил се на запад експерт да заживее назад у нас.

За благополучие измежду високобразованите ни фрагменти, напуснали в миналото България, има и такива, които се завръщат. Със сигурност обаче тласъкът за тях не би бил помощ за наема в Пазарджик или заплата от 450 евро.

Вторият вид българи зад граница са огромната група на хората, заети в областта на услугите. Техният път наопаки постоянно е още по-труден, тъй като този пазар в България продължава да е с обидно ниско равнище на възнаграждение и без съвсем никакви шансове за развиване. Проблемите от това естество през годините доведоха и до парадокса, че редица сфери безусловно се оголиха от фрагменти, а страната ни се ориентира към незабавен " импорт " на работна ръка от страни като Виетнам, Молдова, а както неотдавна стана ясно - даже и от Таджикистан, Узбекистан и Киргизката република, на фона на хилядите нашенци, влели се в непознатите стопански системи. За казуса признаха от същото това обществено министерство напролет на 2019 година, когато оповестиха, че през 2032 се обрисува дефицит от към 94 000 фрагменти със приблизително обучение. Очакванията са той да бъде напълнен от хора с по-високо обучение - факт, който самичък по себе си приказва за изискванията, в които се осъществят част от хората с добра компететност и на собствен ред повдига въпроса за претекстовете те да се задържат тук.

За да се върнат...

Със сигурност са нужни ограничения, които биха подтикнали най-малко една част от тези над два милиона българи отвън България, без значение къде и какво работят, да се завърнат. За страдание за реализирането им явно липсва действително предпочитание от страна на ръководещите, които обаче решително хвърлят прахуляк в очите с ограничения на парче със подозрителен резултат. А това, което може би би върнало и българският доктор в Германия, и болногледачката от Хасково, отпътувала в Швеция, и нашият водопроводчик в Англия, е напълно простичко и не е обвързано непременно с високите приходи. Защото те биха били напълно натурален резултат от някои други условия в една друга страна. За която, уви, към момента всички мечтаем - и те там, и ние тук, а точно:

- Държава, в която " връзките " и шуробаджанащината не предначертават възможностите през целия житейски път;

- Държава с работеща на ярко, а не с близо 40% сива стопанска система и в която има благоприятни условия за развиване на междинен и малък бизнес, чието бъдеще няма да зависи от утрешното въодушевление на следващия служител, решил да пренаписва закони за нечие удобство;

- Държава, в която отпред са потвърдени професионалисти;

- Държава, в която не господства престъпността, а законът е еднообразно мощен за маргинала, умъртвил и изнасилил 18-годишно момиче, и за висшия служител, ограбил следващата държавна структура;

- Държава, в която опазването на здравето не е превърнато в търговия, пациентът в клиент, а родителите на заболели и здрави деца не събират килограми капачки, с цел да правят работата на същата тази държава;

- Държава, в която когато погледнеш през прозореца си, не виждаш хора, ровещи по кофите, улици с дупки, тъмни тротоари и озверелили глутници кучета.

Държава на нормалността. Това ще завърне българите от чужбина.

И ние сме длъжни да им я осигурим, тъй като за тях към момента имаме късмет. След едно потомство обаче, той ще е безвръзватно изгубен. /news.bg