Бимбалов: Радев се откъсна толкова, защото нямаше състезание
" Помня времената, когато въведохме купата „ президент “ и какъв брой необичайно ни звучеше това. Помня и по какъв начин след това толкоз ни хареса, че шефът на всяка новопръкнала се частна компания си слагаше „ президент “ на визитките, нищо че съседите му споделяха „ фирмаджия “. А ето през вчерашния ден, едвам за повторно в историята, си преизбрахме президента. Интересен феномен, който си коства да бъде разчоплен, даже с риск да прокърви малко под ноктите ни.
За мен една от главните аргументи Радев да завърши толкоз самичък напред, беше неналичието на съревнование. Срещу президента се изправиха два тима претенденти, някои от които тичаха съвсем голи по терена, с цел да бъдат видяни. Едва в последния миг изскочиха кандидатите, които би трябвало да му дишат във врата. Обаче...
Герджиков беше нещо като авариен парашут за ГЕРБ. Дръпнаха му въженцето едвам към края, просто тъй като не съумяха да пуснат сериозен претендент против най-големия зложелател на Борисов. По всички закони на отровната агитация сами пуснаха слух, че ще оферират Петър Стоянов. Естествено, че не са имали такива планове ", написа ПР специалистът Радослав Бимбалов във фейсбук.
Просто желаеха да опипат почвата и да схванат дали настръхналата демократична общественост, която имаше някакви генетични задръжки към Радев, е подготвена да клъвне на дясна икона. Сигурно в никакъв случай няма да разберем кое име в действителност държеше в нощното си шкафче Борисов, а и към този момент няма значение.
Това, което ГЕРБ извадиха на бял свят с този безочлив сондаж с името на Петър Стоянов, е една много неуместна истина. Не единствено за тях. Оказа се, че дясното пространство някак е преодоляло своите идеалистични задръжки към стоящия вляво Радев. Този културен потрес освен трансформира един ректор в мъпет, само че беше причина и Демократична България да решат да се създадат, че президентски избори няма. Само че в последния момент един зажаднял за гласност Лозан Панов облече екипчето и застана на пистата.
Веднага съм задължен да вметна, че аз самият поддържах тази кандидатура и станах част от инициативния му комитет, точно тъй като имах вяра, че Румен Радев заслужаваше заслужен съперник. А ние заслужавахме същински избори. Само че се оказа, че Лозан Панов вижда себе си по-скоро като човек за клада, в сравнение с за президент. По мое мнение той по този начин и не разбра, че „ кандидат-президент “ е задача, в която той трябваше да влезе не да храни своето его - като се самозапали демонстративно и се трансформира в някаква жива легенда. Президент се става, с цел да вършиш нещо за хората, които те избират.
Само че нашият играч изненада всички ни, тъй като почна да тича в противоположната посока, оставяйки Радев в конкуренцията на Карадайъ и Костадинов. Чудесна компания, като имаме поради, че водачът на Движение за права и свободи се кандидатира като президент поради парламентарните избори. Българските турци, изключително избягалите поради ужасните репресии към тях преди 40 години, бяха спрели да гласоподават интензивно в последните години. За да ги разсънят, Движение за права и свободи използваха две неща – парите на Пеевски и турското име за кандидат-президент.
Колкото и да е необичайно, кандидатурата на Карадайъ ненапълно оказа помощ и на Костадинов да дръпне напред в конкуренцията. Патриотичните политици постоянно са били скачени съдове на Движение за права и свободи. Само че Костадинов имаше едно преимущество пред всякакви изтощени пехливани като Валери Симеонов. Говореше тъкмо тези неистини, които хората обезверено желаят да чуват през днешния ден.
И по този начин, спечелилият на президентските избори финишира все едно е самичък на пистата. Но дано бъдем още по-откровени. Състезание нямаше, тъй като Радев тичаше на обособен стадион. Неговите съперници даваха благо и драго, кой колкото може да си разреши, да са под прожекторите, да приказват пред микрофони и камери. Познайте какъв брой изявленията даде Радев? Да, нито едно.
Това безмълвие се оказа следващият верен ход на Радев. При първото си предизборно появяване в жив ефир, той завоюва спор против Герджиков, само че позволи и нелепа външно-политическа неточност, която занапред ще му носи неприятности.
Ще сложа точката с най-важното. Румен Радев стана още веднъж наш президент изцяло справедливо. Най-малкото той беше единственият, който се яви на тези избори с концепцията да ги завоюва. "
За мен една от главните аргументи Радев да завърши толкоз самичък напред, беше неналичието на съревнование. Срещу президента се изправиха два тима претенденти, някои от които тичаха съвсем голи по терена, с цел да бъдат видяни. Едва в последния миг изскочиха кандидатите, които би трябвало да му дишат във врата. Обаче...
Герджиков беше нещо като авариен парашут за ГЕРБ. Дръпнаха му въженцето едвам към края, просто тъй като не съумяха да пуснат сериозен претендент против най-големия зложелател на Борисов. По всички закони на отровната агитация сами пуснаха слух, че ще оферират Петър Стоянов. Естествено, че не са имали такива планове ", написа ПР специалистът Радослав Бимбалов във фейсбук.
Просто желаеха да опипат почвата и да схванат дали настръхналата демократична общественост, която имаше някакви генетични задръжки към Радев, е подготвена да клъвне на дясна икона. Сигурно в никакъв случай няма да разберем кое име в действителност държеше в нощното си шкафче Борисов, а и към този момент няма значение.
Това, което ГЕРБ извадиха на бял свят с този безочлив сондаж с името на Петър Стоянов, е една много неуместна истина. Не единствено за тях. Оказа се, че дясното пространство някак е преодоляло своите идеалистични задръжки към стоящия вляво Радев. Този културен потрес освен трансформира един ректор в мъпет, само че беше причина и Демократична България да решат да се създадат, че президентски избори няма. Само че в последния момент един зажаднял за гласност Лозан Панов облече екипчето и застана на пистата.
Веднага съм задължен да вметна, че аз самият поддържах тази кандидатура и станах част от инициативния му комитет, точно тъй като имах вяра, че Румен Радев заслужаваше заслужен съперник. А ние заслужавахме същински избори. Само че се оказа, че Лозан Панов вижда себе си по-скоро като човек за клада, в сравнение с за президент. По мое мнение той по този начин и не разбра, че „ кандидат-президент “ е задача, в която той трябваше да влезе не да храни своето его - като се самозапали демонстративно и се трансформира в някаква жива легенда. Президент се става, с цел да вършиш нещо за хората, които те избират.
Само че нашият играч изненада всички ни, тъй като почна да тича в противоположната посока, оставяйки Радев в конкуренцията на Карадайъ и Костадинов. Чудесна компания, като имаме поради, че водачът на Движение за права и свободи се кандидатира като президент поради парламентарните избори. Българските турци, изключително избягалите поради ужасните репресии към тях преди 40 години, бяха спрели да гласоподават интензивно в последните години. За да ги разсънят, Движение за права и свободи използваха две неща – парите на Пеевски и турското име за кандидат-президент.
Колкото и да е необичайно, кандидатурата на Карадайъ ненапълно оказа помощ и на Костадинов да дръпне напред в конкуренцията. Патриотичните политици постоянно са били скачени съдове на Движение за права и свободи. Само че Костадинов имаше едно преимущество пред всякакви изтощени пехливани като Валери Симеонов. Говореше тъкмо тези неистини, които хората обезверено желаят да чуват през днешния ден.
И по този начин, спечелилият на президентските избори финишира все едно е самичък на пистата. Но дано бъдем още по-откровени. Състезание нямаше, тъй като Радев тичаше на обособен стадион. Неговите съперници даваха благо и драго, кой колкото може да си разреши, да са под прожекторите, да приказват пред микрофони и камери. Познайте какъв брой изявленията даде Радев? Да, нито едно.
Това безмълвие се оказа следващият верен ход на Радев. При първото си предизборно появяване в жив ефир, той завоюва спор против Герджиков, само че позволи и нелепа външно-политическа неточност, която занапред ще му носи неприятности.
Ще сложа точката с най-важното. Румен Радев стана още веднъж наш президент изцяло справедливо. Най-малкото той беше единственият, който се яви на тези избори с концепцията да ги завоюва. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ